Определение № 6759 от 20.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6284/2025 г.
ВАССедмо отделение20.06.2025 г.докладчик Станимир Христов
Диспозитив
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа и да се произнесе по жалбата на „Арда Тур“ ЕООД с ЕИК 126034587 със седалище и адрес на управление гр. Хасково, [улица], представлявано от управителя С. И. И. против Решение № РД-09-19/14.05.2025 год. на Областен управител на област Бургас, е Административен съд - Бургас. ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Административен съд - Бургас. Препис от определението да се изпрати на Административен съд - Хасково за сведение. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ВАНЯ АНЧЕВА секретар: Членове: /п/ СТАНИМИР ХРИСТОВ /п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 135, ал. 4, предл. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). В Административен съд – Бургас е образувано административно дело № 977/2025 год. по описа на съда по повод жалба от „Арда Тур“ ЕООД с ЕИК 126034587 със седалище и адрес на управление гр. Хасково, [улица], представлявано от управителя С. И. И. против Решение № РД-09-19/14.05.2025 год. на Областен управител на област Бургас. С оспорения административен акт, на основание чл. 16д, ал. 6 от Наредба № 2 от 15.03.2002 год. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществен превоз на пътници с автобуси, във връзка с чл. 5, § 5 от Регламент (ЕО) № 1370/2007 год. на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета, Областният управител на област Бургас е дал съгласие за прилагане на „спешна мярка“ чрез пряко възлагане извършването на обществена услуга за превоз на пътници по утвърдени маршрутни разписания от междуобластната и републиканската транспортни схеми, изпълнявани от квотата на Община Несебър целогодишно за срок от 6 (шест) месеца, считано от момента на влизане в сила на решението, за изрично посочени в решението маршрутни разписания. По повод така подадената жалба, с Определение № 4860/28.05.2025 год., постановено по административно дело № 977/2025 год., състав на Административен съд – Бургас е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Административен съд – Хасково. При постановяване на този правен резултат, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от АПК, както и на обстоятелството, че жалбоподателят „Арда Тур“ ЕООД е със седалище и адрес на управление гр. Хасково. След получаване на делото, в Административен съд – Хасково е образувано административно дело № 1223/2025 год. по описа на съда. С Определение № 5677/05.06.2025 год., постановено по адм. дело № 1223/2025 год., състав на Административен съд – Хасково е прекратил производството по делото и е повдигнал спор за подсъдност между Административен съд – Хасково и Административен съд – Бургас, относно съда, компетентен да разгледа жалбата на „Арда Тур“ ЕООД с ЕИК 126034587 със седалище и адрес на управление гр. Хасково, [улица], представлявано от управителя С. И. И. против Решение № РД-09-19/14.05.2025 год. на Областен управител на област Бургас. При постановяване на този правен резултат, съдебният състав се е позовал на разпоредбата на чл. 133, ал. 2 от АПК, както и на обстоятелството, че адресати на оспорения административен акт са както кмета на Община Несебър, по чието искане е постановено оспореното решение, така и всички превозвачи, които извършват превоз на пътници по посочените маршрутни разписания от междуобластната и републиканската транспортни схеми, между които, по всяка вероятност е и жалбоподателя „Арда Тур“ ЕООД гр. Хасково. В този смисъл и доколкото, адресати на оспорения акт са повече от един и са с различни седалища, попадащи в различни съдебни райони, то компетентен да разгледа спора е административния съд, в района на който е седалището на органа. В случая, доколкото административният орган – Областен управител на област Бургас е със седалище в гр. Бургас, то компетентен е именно Административен съд – Бургас. В допълнение са развити и мотиви, съгласно които, процесният административен акт по своя характер може да бъде приет и като общ административен акт, то в хипотезата на чл. 133, ал. 3 от АПК компетентен да разгледа спора отново е Административен съд – Бургас, който е съда по седалището на административния орган. При така установените фактически обстоятелства, настоящият тричленен състав на Върховен административен съд, седмо отделение приема, че компетентен да разгледа спора и да се произнесе по жалбата на „Арда Тур“ ЕООД е Административен съд – Бургас. Настоящият съдебен състав приема, че е налице изрично изразено волеизявление на административен орган - областен управител, овластен да се произнесе по силата на нормативна разпоредба (чл. 16д, ал. 6 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г.), с което пряко се създават права за кмета на Община Несебър да предприеме „спешна мярка“ чрез пряко възлагане извършването на обществена услуга за превоз на пътници по утвърдени маршрутни разписания от междуобластната и републиканската транспортни схеми, изпълнявани от квотата на Община Несебър. В този смисъл, така постановеното решение притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК - индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт (в този смисъл виж Решение № 2494/20.02.2014 год. на ВАС по адм. дело № 14439/2013 год., VІІ отд.). С оглед горното, несподелими са доводите на Административен съд – Хасково, относно характеризирането на решението като общ административен акт и приложимостта на разпоредбата на чл. 133, ал. 3 от АПК. Основателни се явяват доводите на Административен съд – Хасково, относно приложимостта на чл. 133, ал. 2 от АПК, съгласно която, когато посочените в акта адресати са повече от един и са с различен постоянен адрес или седалище, но в рамките на един съдебен район, делата по ал. 1 се разглеждат от административния съд в района на териториалната структура на администрацията на органа, издал акта. Във всички останали случаи делата се разглеждат от административния съд, в района на който е седалището на органа. Видно от процесния индивидуален административен акт, в същия липсват конкретно посочени адресати, поради което, за такива следва да се приемат лицата или организациите, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или за които той би породил права или задължения. В горната категория безспорно попада кмета на Община Несебър, по чието искане е инициирано производството, както и с оглед предоставената му с акта възможност да приложи „спешна мярка“ чрез пряко възлагане извършването на обществена услуга за превоз на пътници по утвърдени маршрутни разписания от междуобластната и републиканската транспортни схеми, изпълнявани от квотата на Община Несебър. В иницииралата съдебното производство жалба, дружеството „Арда Тур“ ЕООД е заявило наличие на правен интерес от оспорване, допустимостта и основателността на което е предмет на преценка от решаващия съд. Доколкото се твърди засягане на права и законни интереси на дружеството, то при преценка за местната подсъдност на спора следва да се отчете и седалището на жалбоподателя, което е в гр. Хасково. С оглед на това и доколкото посочените страни са със седалища в различни съдебни райони, съответно в гр. Несебър и в гр. Хасково, в случая намира приложение разпоредбата на чл. 133, ал. 2, изр. 2 от АПК, указваща, че компетентен да разгледа спора е административния съд, в района на който е седалището на органа, т.е. Административен съд – Бургас. Мотивиран от горното и на основание чл. 135, ал. 4 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,
Цитирани разпоредби
9- чл. 5
- чл. 133, ал. 2 АПК
- чл. 133, ал. 3 АПК
- чл. 133, ал. 1 АПК
- чл. 135, ал. 4 АПК
- чл. 21, ал. 1 АПК
- чл. 133, ал. 2
- чл. 135, ал. 4
- чл. 16, ал. 6