Определение № 377 от 08.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 170/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. В. П. и В. Т. Н., [населено място], чрез пълномощника им адвокат Р. М., срещу въззивно решение №4586/21.06.2019г., по гр.д.№9093/2018г. на Софийски градски съд. Поддържат се оплаквания, че решението е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че решението е недопустимо, тъй като е постановено въпреки наличие на преюдициално производство по предявен от настоящите касатори и други лица иск за установяване правото на собственост върху дворното място, върху което е изграден и процесният апаратамент, по който е образувано гр.д.№66/2014г. на СРС.Данни за този факт се съдържали в писмени отговор на исковата молба, депозиран от ответника Ч..Освен процесния иск за делба били образувани още осем делбени производства за имоти, изградени върху същото дворно място.Въпросът за правото на собственост върху дворното място, върху което е изграден процесният делбен имот е преюдициален досежно собствеността му, доколкото касаторите черпели права по силата на чл.92 ЗС. Твърди се, че е налице и основанието по чл.280,ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението по следните въпроси: 1.Придобива ли купувачът по публична продан имота „чист от всякакви други права“; 2.Приложима ли е разпоредбата на чл.88,ал.2 ЗЗД в хипотезата на конкуренция на права между купувач по публична продан на недвижим имот и трето лице, вписало искова молба за разваляне на договор, въз основа на който длъжникът се легитимира като собственик при възлагането; 3.Коя е приложимата норма, уреждаща конкуренцията на права между купувач по публичната продан на недвижим имот и трето лице, вписало искова молба за разваляне на договор, въз основа на който длъжникът се легитимира като собственик при възлагане на имота – чл.88,ал.2 ЗЗД или чл.453,ал.2 ГПК; 4.Приложима ли е разпоредбата на чл.88,ал.2 ЗЗД в изпълнителното производство; 5.Противопоставима ли е на купувача по публичната продан искова молба за разваляне на договор, въз основа на който длъжникът се легитимира като собственик, вписана преди възлагането на имота, т.е. преди приключване на публичната продан и след възбраната, но в хипотезата на заличена възбрана, при действието на т.3 от ТР№1/2015г., ОСГТК, ВКС; 6.Кои са противопоставимите права на ищеца в производството по чл.88 ЗЗД, придобити преди вписване на исковата молба, съгласно чл.88,ал.2 ЗЗД и ипотеката попада ли в тях. По първия въпрос се твърди противоречие с т.2 от ТР№2/26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г., ОСГТК, ВКС. По останалите въпроси се твърди наличие основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК поради значението им за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответниците по касация Т. Ф. Т. и Т. К. Т., чрез процесуалния им представител адвокат П. М., считат жалбата за основателна. Ответникът по касация Г. А. Ч., чрез процесуалния си представител адвокат Х. Х. оспорва жалбата в становище по чл.287 ГПК. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното: С обжалваното решение е потвърдено решение № 295826/2017г. по гр.д.№30273/2017г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен искът за делба на недвижими имот: апартамент № *, с адрес: С., [улица], бивш блок № 6, намиращ се в УПИ **** в квартал * по плана на С., м. „В.-С.“, с площ от 72, 26 кв.м., заедно с мазе № Г4, находящо се на сутеренния етаж във вход Г, с площ от 7, 3 кв.м. /подробно описани/, предявен от Д. П. и В. Н. срещу Т. Т., Т. Т., М. М., С. М., М. А. и Г. Ч.. Въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства като е проследил множеството сделки, касаещи недвижимите имоти, върху които впоследствие са изградени жилищни сгради, в една от които се намира процесният апартамент. Приел е, че с нот. акт №91/1994 г. трети по делото лица са продали на Т. Т. и М. М. нива с площ по скица 8 977 кв.м. в местността „В. – С.“ по плана на С., представляващ имот с пл. № * от кадастрален лист № 598. С нот.акт № 67/1994 г. трети за делото лица са продали на Т. Г., М. М. и Т. Т. дворно място с площ 2060 кв.м., представляващо имот с пл. № * от кадастрален лист № 598 ,[жк], м. „У..“ С нот. акт № 106/1994 г. е извършена замяна, при която Т.Г. и съпругата му прехвърлят на М.М. и съпругата му С. М. 1/3 от дворно място с площ 3738 кв. м., представляващо имот с пл. № * от кадастрален лист № 598 по плана на С., местност „В. С.“, а на Т.Т. и съпругата му Т.Т. – друга 1/3 идеална част от правото на собственост върху същия имот. Същевременно М. и съпругата му и Т. и съпругата му прехвърлят на Г. и съпругата собствеността върху 1/3 идеална част от имот с пл. № * от кадастрален лист № 598 по неодобрен кадастрален план на местността „В. – С.“. С нот.акт № 63/1995 г. трето за делото юридическо лице е продало на Г., Т. и М. празно дворно място с площ 1 200 кв.м., представляващи западната част от имот с пл. № * от кадастрален лист № 598 по плана на С., район „В.“, като целият имот е с площ 2 100 кв. м.С нот.акт № 90/1995 г. трети по делото лица продават на Г., Т. и М. урегулирано дворно място с площ 2 257 кв.м., представляващо имот с пл. № *, нанесен в кадастрален лист № 598 по неодобрен кадастрален план,на местността „В. – С.“.Съгласно удостоверение с вх. № 94-00-1817/2000 г. имоти с пл. №№ *, * и * са били нанесени на кадастрален лист № 598 по плана на район „С.“ като общ имот с пл. № *.С нот. акт № 56/1997 г. трети за делото лица са продали на „Юнити инженеринг“ ООД, представлявано от М.М., източната реална част с площ 900 кв. м. от имот с пл. № * от лист № 598 от кадастралния план на С., „В. – С.“.С нот. акт № 31/1997 г., М. М. и съпругата му са прехвърлили на „Юнити инженеринг“ ООД, представлявано от Т.Т., 1/6 идеална част от поземлен имоти с пл. № * от лист № 598 от кадастралния план на С., местност „В. – С.“ с площ 13 294 кв.м. и 1/6 идеална част от дворно място с площ 1 200 квадратни метра, представляващо западната част от имот с пл. № * от лист № 598 от кадастралния план на С., „ВЕЦ – С.“, местност „У.“. С договор за доброволна делба от 16.06.1997 г. с нотариална заверка на подписите, е извършена доброволна делба на имот с пл. № * от кадастрален лист № 598 по плана на С., м. „В. – С.“, с площ от 3 738 кв.м., като имотът е получен в изключителен дял от „Юнити инженеринг.“ ООД, което е уравнило дела на останалите съделители – М.М., С. М., Т.Г., Е.Г., Т.Т. и Т.Т. чрез изплащане на парична сума. С договор за доброволна делба от 01.10.1997 г. с нотариална заверка на подписите, е извършена доброволна делба на имот с пл. № * от кадастрален лист № 598 по плана на С., местността „В. – С.“, с площ от 3 738 кв.м., като имотът е получен в изключителен дял от „Юнити инженеринг“ ООД. Дружеството е уравнило дела на останалите съделители /посочените и в първия договор физически лица/ чрез изплащане на парична сума в брой преди датата на сключване на договора. Съгласно скица от СО- район „Студентски“ от 1999 г., с частичен застроителен и регулационен план, одобрен със Заповед от 22.10.1997 г., част от имот с пл. № * (с площ 2 765 кв.м.), западната част на имот с пл. № * (с площ 836 кв.м.) и централната част на имот с пл. № * (6 645 кв.м.) са били обособени в един дворищнорегулационен парцел с № *** в квартал * по плана на С., местността „В.С.“, като части от парцелите са попаднали в урегулирани по границите на квартал 10б улици. Парцел № *** е с обща площ от 10 326 кв.м. Същият включва в източната си част и 80 кв.м. от имот с пл. № *, за който няма представен документ за собственост. Въззивният съд е приел, че по делото не е установено в кой от посочените по-горе поземлени имоти се намира процесният апартамент № *. С нотариален акт № 173/15.07.1998г., том ІІ, дело № 8745/1998г., „Юнити инженеринг“ ООД е учредило договорна ипотека върху недвижим имот, представляващ незастроено дворно място с номер на парцела *** в квартал * по плана на С., местността „В. С.“ в полза на „П.И.Б.“ АД. С молба на съдебен изпълнител при СРС, вписана като акт № 67/19.10.1999 г., в полза на „П.И.Б.“ АД е вписана възбрана по изпълнителното дело № 2165/1999 г. по описа на съдебния изпълнител при СРС върху недвижим имот, представляващ дворно място с площ 3 738 кв.м., описан с пл. № * в кадастрален лист № 598, по плана на С., местност „В. – С.“.С молба на съдебен изпълнител при СРС, вписана като акт № 66/19.10.1999 г. в полза на „П.И.Б.“ АД е вписана възбрана по изпълнителното дело № 2165/1999 г. върху недвижим имот, представляващ парцел с площ 10 326 кв.м., описан като парцел № *** в квартал * по плана на С., местността „В. С.“. Възбрана върху същия имот в полза на същия кредитор и по същото изпълнително дело е вписана и с акт № 144/09.12.1999 г. За периода от 20.05.2002 г. до 21.06.2002 г. е проведена публична продан на УПИ *** в квартал * по плана на С., местността „В. С.“ по изпълнителни дела №№ 2165/1999 г. и 2423/2002 г. Съгласно удостоверение на Службата по вписванията на 18.06.2002 г. е вписана искова молба, с която Т. Г. и съпругата му Е. Г. са поискали разваляне на договора за доброволна делба от 01.10.1997 г., с който „Юнити инженеринг“ ООД е получило в изключителен дял недвижими имоти - празно дворно място с пл. № * от кадастрален лист № 598,[жк], м. „В. – С.“, с площ 13 294 кв.м., и празно дворно място, съставляващо западната реална част с площ 1 200 кв.м. от имот с пл. № * от кадастрален лист № 598, кв. „В., В. – С.“ с площ на целия имот с пл. № * от 2 100 кв.м., като тези имоти съставляват част от урегулиран поземлен имот № *** квартал 10б, м. „В. С.“. С постановление за възлагане на недвижим имот от 01.07.2002 г. по изпълнително дело № 2165/1999 г. и присъединеното към него изпълнително дело № 2422/2002 г. празно дворно място с площ 10 326 кв.м., представляващо урегулиран поземлен имот № *** е възложено на „Би ейч еър.“ ООД. Постановлението е обжалвано от „Юнити инженеринг“ ЕООД като съдебното решение, с което тя е отхвърлена, е влязло в сила на 01.03.2004 г. На тази дата постановлението за възлагане на поземлен имот в полза на „Би ейч еър.“ ООД е влязло в сила и е вписано в книгите по вписванията на 18.03.2004 г. С нот. акт № 24/2004 г. дружеството е продало на „Пластро агро“ ЕООД /впоследствие „Оркид Софияа хилс“ ЕООД/ възложения с постановлението от 01.07.2002 г. недвижим имот - празно дворно място с площ 10 326 кв.м., представляващо УПИ *** в квартал 10б по плана на С., м. „В. – В. С.“. С разрешение за строеж № 457/27.06.2005 г. на последното е разрешено строителство на шест жилищни блока в УПИ № ***. За същия строеж е издадено и разрешение за ползване № АIII-12/1350/19.12.2008 г. С нотариален акт № 99/19.11.2010 г., дружеството е продало на ответника Г.Ч. процесния имот -апартамент № *, ведно с мазе № * и гараж № ** в подземното ниво под сградата. С решение № 2056/27.12.2012 г. по гражданско дело № 2369/2006 г. по описа на Софийски апелативен съд, влязло в сила на 06.03.2013 г., е развален договор за доброволна делба, сключен на 01.10.1997 г., с който „Юнити Инженеринг“ ООД е получило в изключителен дял и собственост празно дворно място, представляващо източната реална част с площ от 3 738 кв.м.от имот с пл. № * от кадастрален лист № 598 по плана на С., местността „В. – С.“ с обща площ на имота 13 294 кв.м., и източната реална част с площ 836 кв.м.от имот с пл. № * от кадастрален лист № 598 по плана на С., „В. – С.“. В решението изрично е осочено, че развалянето засяга Т.Г., Е. Г., Т. Т., Т. Т. и „Юнити инженеринг“ ООД. Исковата молба е вписана на 18.06.2002 г. Въззивният съд е проследил и извършени сделки с части от поземления имот през 2013г., а именно: с нот.акт № 91/2013 г. „Юнити инженеринг “ ЕООД /в ликвидация/ продава на М.М. и С.М. притежаваната от дружеството 1/3 идеални части от два недвижими имота: източната реална част с площ 6 645 кв.м. на имот с пл. № *, кв. * по регулационния план на С., м. „В. – В. – С.“ и източната реална част с площ от 836 кв.м. от имот с пл. № *, кв. * по регулационния план на С., м. „В. – В. – С.; с нот. акт № 92/2013 г., Т.Г. и съпругата му са продали на Д. П. и В. Н. 1/3 идеална част от два недвижими имота: източната реална част с площ 6 645 кв.м. на имот с пл. № *, кв. *, м. „В. – В.– С.“ и източната реална част с площ от 836 кв.м. от имот с пл. № *, кв. *. С нот. акт № 93/2013 г., Д. П., В. Н., Т. Т., Т. Т., М. М. и С. М. са продали на Г. Г. 347/7 481 идеални части от два недвижими имота: източната реална част с площ 6 645 кв.м. на имот с пл. № *, кв. *, при площ на целия имот от 13 294 кв.м., и източната реална част с площ от 836 кв.м. от имот с пл. № *, кв. *, м. „В. – В. – С.“, при площ на целия имот от 2 100 кв.м. Същите лица са продали с нот.акт № 94/2013 г. на М. А. 500/7 481 идеални части от два недвижими имота: източната реална част с площ 6 645 кв.м. на имот с пл. № * и източната реална част с площ от 836 кв.м. от имот с пл. № *. Въззивният съд е приел от правна страна, че след като твърдят право на собственост въз основа на приращение по чл.92 ЗС, ищците следва да установят, че са придобили правото на собственост върху поземления имот, върху който е построен процесният апартамент. Оплакването им, че първоинстанционният съд не установил точното местонахождение на процесния апартамент с № * с прилежащото му мазе в рамките на недвижимия поземлен имот, в който същия се намира – УПИ № ***,кв. * м. „В. – В. С.“, с кадастрален идентификатор ***, е прието за неоснователно. Ищците не твърдят да са придобили правото на собственост върху два от поземлените имоти, от които е съставен УПИ № *** – имоти с пл. №№ * и *, а по отношение пл. №№ *, * не са доказали, че са придобили правото на собственост. Те се легитимират като приобретатели на собствеността върху реални части от тези имоти по силата на договор за покупка, оформен в нотариален акт № 92/2013 г., сключен с Т.Г. и Е.Г.. Праводателите им обаче не са били собственици на поземлените недвижими имоти с пл. №№ *, *. Ищците твърдят,че са придобили приращението от собственик на обратното действие на развалянето на договор за доброволна делба от 01.10.1997 г., по силата на който Г. са прехвърлили всичките си идеални части от имоти с пл. №№ *, * на „Юнити инженеринг“ ООД. В резултат на това са придобили обратно собствеността върху прехвърлените на дружеството имоти и същата към август 2013 г. е принадлежала на онези лица, които са притежавали правото към 30.09.1997 г. – преди сключване на договора за доброволна делба, тъй като развалянето има обратно действие – все едно договорът никога не е бил сключен, и права от същия не възникват (чл. 88, ал. 1, предл. първо ЗЗД). Ответникът противопоставя възражението си, че е придобил правата си върху процесния апартамент от лице, собственик на терена на деривативно основание - публична продан, инициирана от кредитор, на който развалянето на договора за доброволна делба не е било противопоставимо – „П.И.Б.“ АД, в чиято полза преди вписването на исковата молба за разваляне на договора за доброволна делба на 18.06.2002 г. са били вписани ипотека и възбрана. Въззивният съд е приел, че не следва да разглежда доводите относно ефекта на възбраната, нейното заличаване и характера на правото, което кредиторът, в чиято полза е учредена възбрана, придобива, тъй като ответникът се позовава на друго право на „П.И.Б.“ АД, въз основа на което е имало право да продаде имота на неговия праводател „Би ейч ер“ ООД- учредената на 15.07.1998 г. в полза на банката от „Юнити инженеринг“ ООД ипотека. Поради това, ако се установи, че правата на банката са противопоставими на праводателите на ищците, не е необходимо да се изследва действието на наложената по-късно в полза на същия кредитор възбрана. Приложимото правило на чл. 88, ал. 2 ЗЗД урежда т.нар. „защитно-противопоставимо вписване“, при което всички трети лица, които са придобили права въз основа на подлежащи на вписване актове върху недвижим имот от приобретателя по един развален договор преди вписването на исковата молба за развалянето му запазват тези права. Съгласно чл. 114, ал. 1, б. „а“, изр. второ ЗС подобна защита е уредена като изключение и се предвижда с изрична разпоредба на закона. Тя се прилага само в изрично предвидените случаи, измежду които и при разваляне на договори за прехвърляне вещни права върху недвижими имоти - чл.88,ал.2 ЗЗД. Този вид вписване е различен по последици от т.нар. „оповестително“ вписване на исковите молби, което е уредено като принцип в закона (чл. 114, ал. 1, б. „а“, изр. второ ЗС), и при което само се дава гласност на обстоятелството, че за имота се води правен спор. Въззивният съд е приел за неоснователни доводите на ищците, че вписването на исковата молба за развалянето на договора е противопоставимо на лица, които са имали не всякакви права върху имота, прехвърлен с разваления договор, а само вещни права, поради което и позоваването на разпоредбата на чл.114,ал.1, б „в“, изр.второ ЗС е неотносимо. Според нея при вписване на искови молби за дела, по които се очаква съдебното решение да замести акт за учредяване на вещни права (чл. 112, б. „з“ ЗС), на вписалия исковата молба не може да се противопоставят вещните права, придобити след това вписване, какъвто не е процесният случай. Разпоредбата на чл. 88, ал. 2 ЗЗД следва да се тълкува буквално – третите лица, придобили каквито и да е права върху един недвижим имот от лицето, което се смята за собственик по силата на един договор, до момента на вписването на исковата молба за развалянето на договора, запазват правата си. Това се отнася както за вещните права, така и за всички други права върху определена вещ (ипотека, възбрана, право на задържане).Следователно вписването на 18.06.2002 г. на исковата молба за разваляне на договора за доброволна делба на имоти с пл. №№ * и * не е било противопоставимо на „П.И.Б.“ АД, която е вписала ипотека върху същите имоти на 30.09.1997 г. Оттук и за банката като ипотекарен кредитор е възникнало правото да изнесе имота на публична продан, в чиято и собственост да се намира този имот (чл. 173, ал. 1 in fine ЗЗД). Ищците и техните праводатели, в чиято полза е развален договорът за доброволна делба, не са имали възможност да се противопоставят на този ефект на ипотеката, тъй като с извършването на публична продан на имота всички ипотеки върху него, както и всички вещни права, учредени след първата ипотека, се погасяват (чл. 175, ал. 1, изр. първо ЗЗД).Щом като ипотечното право на „П.И.Б.“ АД е било противопоставимо на ищците е безпредметно да се разглеждат доводите на същите, че вписаната по късно в полза на същия кредитор възбрана не е можела да им бъде противопоставена.С постановление за възлагане по публична продан, купувачът е придобил имота чист от всякакви други права, включително и тези на бившите собственици на имота. Не е установено ищците в първоинстанционното производство да са придобили собственост върху идеални части от поземлени имоти с пл. №№ * и *. Не е установено ищците да имат права на собственост в процесния апартамент и той да се намира върху поземлен имот, върху който ищците имат права. Искът за делба е неоснователен. След като ответникът е придобил имота по силата на деривативно основание, е безпредметно да се разглежда твърдението му, че евентуално е придобил имота и по давност, както и възражението, че развалянето на договора за доброволна делба е станало по привиден процес. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Изложените доводи за недопустимост на въззивното решение, поради наличие на висящ преюдициален спор, не могат да обосноват преценка за недопустимост на съдебния акт при наличните данни и то в производството по чл.288 ГПК. След като самите касатори – ищци по настоящото дело за делба, твърдят, че са завели и иск за правото на собственост върху поземления имот /върху който са изградени сгради, в една от които се намира процесният апартамент/, то е следвало в инстанциите по същество да представят доказателства, от които категорично да се установи наличие на преюдициален спор за собственост, решението по който ще има значение за правилното решаване на така заведеното дело за съдебна делба. Въззивният съд не е обсъждал подобни данни и липсват изводи за наличие на такъв преюдициален спор и дали има връзка между делата. Разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК има предвид обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела. Преценката за наличие на преюдициална връзка и прилагане на това процесуално правило следва да се извърши при конкретни данни по делото, каквито касаторите не твърдят да са представяли пред инстанциите по същество. Твърдят, че в отговора на исковата молба ответникът е посочил наличие на висящ иск за собственост. При това положение не може в настоящото производство по чл.288 ГПК да се направи извод за прилагане на това процесуално правило. Поставените въпроси в изложението не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на въззивното решение в някоя от сочените хипотези на чл.280,ал.1 ГПК. Първият въпрос не е решен в противоречие с посоченото ТР. Цитираните мотиви от т.2, а именно :„за разлика от публичната продан на движими вещи, която е оригинерно придобивно основание, публичната продан на недвижим имот е деривативен способ за придобиване правото на собственост /чл.496 ГПК/. Купувачът придобива правото на собственост, ако длъжникът е бил собственик“, са съобразени от въззивния съд. Той не е приел, че публичната продан на недвижим имот е оригинерен способ за придобиване правото на собственост, и купувачът става собственик, независимо от това дали длъжникът е бил собственик. Спорният въпрос по делото и решаващите изводи на въззивния съд са относно противопоставимостта на вписването на исковата молба за разваляне на договора за доброволна делба и извършената публична продан на имота, предмет както на този договор, така и на договорна ипотека в полза на ипотекарен кредитор, вписана преди исковата молба по чл.87,ал.3 ЗЗД, както и за правото на ипотекарния кредитор да се удовлетвори от ипотекирания имот и вещноправното действие на проданта. По останалите въпроси, зададени в приложното поле на чл.280,ал.1,т.3 ГПК следва да се има предвид формираната практика на ВКС, обективирана в решения по чл.290 ГПК - №414/2012г. по гр.д.№222/2012г., І г.о., решение № 70/2015г., по гр.д.№ 6858/2014г., І г.о. и др., която е съобразена от въззивния съд. Според тази практика, ипотеката е обезпечение на вземане с недвижим имот, собственост на длъжника, или на трето лице, в полза на кредитора, което му дава право да насочи принудително изпълнение върху него, независимо в чие притежание е към момента на изпълнението.Спорът вещно или облигационно право е ипотеката няма решаващо значение, тъй като действащата нормативниа уредба определя ипотеката като облигационно право, което е уредено в ЗЗД, придавайки учредително значение на вписването и, което е характеристика на вещните права. Затова при колизия на права следва да се изхожда от реда на вписване и нормите, уреждащи правата на третите лица. Когато ипотеката е вписана преди исковата молба по чл.87,ал.3 ЗЗД, правата на ипотекарния кредитор са противопоставими на ищеца по този иск, ако той бъде уважен. Това произтича от реда на вписване и от нормата на чл.88,ал.2 ЗЗД, според която правата на третите лица не се засягат от обратното действие на развалянето на договора за прехвърляне на недвижим имот, ако са придобити от договор, подлежащ на вписване. Това е един от случаите в ЗЗД на установената от закон фикция за правоприемство /фингирано правоприемство/.Вписването на ипотеката е елемент от фактическия състав, за да породи действие.То пази правото на ипотекарния кредитор от последващи правни и фактически промени с вещта.На ипотекарния кредитор за непротивопоставими всички прехвърляния и учредявания на тежести върху имота, след вписване на ипотеката – чл.173,ал.1 ЗЗД. Извършената публична продан на ипотекирания имот в хода на производството по чл.87,ал.3 ЗЗД е действителна и има транслативен ефект. Така формулираният пети въпрос е изцяло неотносим, тъй като въззивният съд не е излагал мотиви за действието на наложената пак в полза на банката – взискател възбрана/изпълнителна/ върху имота, предмет на принудителното изпълнение на паричното и вземане. С оглед изложеното, следва да се приеме, че обосновката за прилагане основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК не може да предпостави допускане касационно обжалване на това основание, а именно отговорът на въпроса ще има широко приложение при конкуренция на права между купувачите на публичната продан и третите лица, вписали искови молби по време на изпълнителния процес. Не са налице неясни правни норми, които да бъдат подложени на тълкуване с цел развитие на правото и точното прилагане на закона. С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК, на ответника по касация Г. А. Ч. следва да се присъдят направените разноски в размер на 3000 лева, съгласно приложения договор за правна защита. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.