Определение № 15 от 09.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 17/2025 г.

Производството е по чл. 135, ал. 5 АПК и е образувано за разрешаване на спор за подсъдност между Районен съд – Перник и Административен съд –Благоевград, във връзка с предявен от „Ултра медия“ЕООД, със седалище в гр.Благоеврград, частичен иск в размер на 1 250 лева от общия му пълен размер от 14 000 лева, против Областна администрация – Перник. Настоящият смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България намира за установено по поставения за разрешаване пред него въпрос следното. В искова молба, входирана от ищеца в Районен съд – Перник, е посочено, че претенцията се основава на извършени от служители на посочената администрация неправомерни действия по демонтиране(унищожаване) на антена, и повреждане на предавателя и, които се твърди да са собственост на дружеството по силата на изтекла в негова полза придобивна давност, като владението върху вещта е било установено още от праводателя им – „Кракра“АД със седалище в гр. Перник през 2008г. Сочи се също така, че за отношенията по повод на поставянето на телекомуникационните съоръжения на покрива на сградата (бивш Синдикален дом, гр.Перник), 90% частна държавна собственост, предоставена за управление на Областен управител – Перник, за която е съставен и АДС №374/29.03.2001г. и 10%, собственост на Федерация на научно- техническите съюзи в България, последователно през годините са били сключвани: срочен договор за три години за отдаване под наем на част от покрива на съсобствен държавен имот – бивш Синдикален дом от 01.12.2004г., сключен с Областен управител и праводателя „Кракра“АД; последван от наемен договор за монтаж и експлоатация от 10.01.2008г. между същите страни за срок от 5 години и договор на 05.12.2013г. отново между същите страни за монтиране и експлоатация за срок от пет години. След решение на СЕМ от 28.07.2016г. за прекратяване на лицензията на „Кракра“АД и прехвърлянето и на „Ултра медия“ЕООД, последното дружество е сключило с Областен управител договор от 31.07.2019г. за ползване на телекомуникационно инфраструктурно съоръжение за срок от пет години, което съглашение е било прекратено едностранно от Областния управител на 09.01.2023г. на основание клауза 15, т.6 от действащия договор, поради наличие на неотложна необходимост, с предизвестие в 7-дневен срок(връчено на 23.01.2023г.). На 16.05.2024г. Началник РДНСК – Перник, след сигнализиране от страна на Областния управител още на дата 02.02.2023г., издал Заповед №ДК-02ПК-2, с която наредил премахване на незаконен строеж: „телекомуникационно инфраструктурно съоръжение, изпълнен върху част от покривното пространство на сграда с идентификатор 55871.505.553-10 по КК и КР на гр.Перник, състоящо се от метална мачта(тръба) с приблизителна височина от 11 м. с три броя диполни антени, монтирани на нея. По повод издадената заповед на РДНСК – Перник, на 06.06.2024г. Областен управител издал своя заповед №РД-66, с която наредил същия този ден да се събере комисия от служители на областната администрация, която да извърши с помощта на външен изпълнител демонтаж на описаното като незаконно съоръжение, като дейността се документира надлежно, а останалите от демонтажа вещи се съхранят на посочено от него място. В отговор на исковата молба, юридическото лице – Областна администрация – Перник е посочил, че описаните по-горе действията на дата 06.06.2024г. са извършени, тъй като не ищецът, а Държавата, чрез Областна администрация, е собственик на вещите, като се позовава на клаузи от сключените през годините(2004г. – 2019г.). съглашения за отдаване под наем и ползване на част от покривното пространство на сградата частна държавна собственост, първоначално с „Кракра“АД, а впоследствие и с “Ултра медия“ ЕООД. При тази фактическа обстановка и като се държи сметка на формулираните обстоятелствена част и петитум на исковата молба, обосновано е да се приеме, че претенцията на търговското дружество не разкрива белези, които да я квалифицират по чл.1 ал.1 ЗОДОВ, чрез който ред се реализира специалната деликтна отговорност на държавата чрез обособените имущества на юридическите лица, представлявани от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите(така чл.205 ал.1 АПК). Съществено в случая е обстоятелството дали незаконосъобразните актове и действия, които са описани в исковата молба да са извършени от областен управител и негови служители, са при или по повод изпълнение на административна дейност(чл.1 ал.1 ЗОДОВ). Т. е. не е достатъчно да са налице само актове и действия на държавни органи и длъжностни лица, а същите следва да са именно при или по повод изпълнение на административна дейност(т.е. предпоставките са кумулативни). В тази връзка от описаната фактическа обстановка в исковата молба, а и в представения отговор на същата от ответника, се установява, че областен управител е наредил, а негови служители са осъществили действия за премахване на вещи, които се твърди да са държавна собственост, монтирани върху сграда, частна държавна собственост, предоставена за управление и стопанисване на областен управител и администрацията му. Позоваването в Заповедта на областен управител от 06.06.2024г. на акта от 16.05.2024г. на Началник РДНСК – Перник за премахване на вещите, които ищецът счита за своя собственост, е само повод за издаване на нареждането на областен управител към служителите му и не представлява действие по изпълнение по см. на чл.267 и сл. АПК. Или в случая изпълнението е извършено не на основание Заповедта на Началник РДНСК – Перник, който акт като обжалван, не е подлежал на изпълнение, а предварително такова не е било допуснато от издателя му. С оглед на това, обоснована е тезата на Административен съд – Благоевград, че от обстоятелствата част и петитума на исковата молба, ведно с изложеното в отговора и представените писмени доказателства от ответника, че не се разкриват основания за разглеждане на частичната искова претенция от административен съд по реда на чл.1 ЗОДОВ, тъй като макар и да са налице акт и действия на органи и длъжностни лица от областна администрация, то те не са такива при или по повод изпълнение на административна дейност, а дейност във връзка със стопанисване на предоставената на ответника за управление сграда, по повод на която са сключени през годините след 2004г. и няколко съглашения с цитираните две търговски дружества, в които страните са били равнопоставени, респ. от последиците на които лежи и разрешаването на настоящия между тях спор. Консеквентно това обосновава и извода на този съд, че делото е подсъдно на Районен съд – Перник, на който съд то следва да се изпрати. Воден от горното и на основание чл. 135, ал. 5 АПК, Петчленен смесен състав от съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България