Определение № 2940 от 10.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2233/2023 г.

Касационната жалба е от адв. П. Й., която с определение № 20059112/05.03.2021 г. по гр.д. № 13430/2020 г. на Софийски районен съд е назначена за особен представител на ответниците М. Л. Г. и К. Л. Г. на основание чл. 47, ал. 6 ГПК. Жалбата е срещу въззивно решение № 531/02.02.2023 г. по гр.д. № 6894/2022 г., с което Софийски градски съд, потвърждавайки първоинстанционното решение в обжалваната част, е осъдил М. Л. Г. и К. Л. Г. (всяка една от тях) да заплати на Е. Т. В. на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД следните суми: · 1 369.53 евро – по договор от 30.06.2014 г.; · 1 369.53 евро – по договор от 18.08.2014 г.; · 1 369.53 евро – по договор от 08.10.2014 г.; · 1 369.53 евро – по договор от 19.11.2014 г.; · 1 369.53 евро – по договор от 22.12.2014 г.; · 1 369.53 евро – по договор от 04.03.2015 г. и · 1 369.53 евро – по договор от 04.04.2015 г., ведно със законната лихва върху главниците от 17.02.2020 г. Адв. П. Й. иска касационният състав да определи възнаграждение за изготвената касационна жалба и да го постави в тежест на ответника по касация/на ищеца или то да й се изплати от бюджета на Върховния касационен съд. Ответникът по касация Е. Т. В. възразява, че искането е неоснователно. Първо, представителната власт на адв. П. Й. е прекратена поради това, че ответниците са упълномощили адв. Я. П. Ч., от когото има подадени касационна жалба и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, а касационната жалба от особения представител е бланкетна, т.е. негодна да породи валидни правни последици. Настоящият състав приема, че възнаграждението на особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК се дължи авансово за всяка инстанция. Неговото основание (легитимна цел) е да възмезди труда на особения представител. Властта на особения представител произтича от определението за назначаването му и има за цел да обезпечи правото на защита по делото на ответника, когато връчването на исковата молба е невъзможно в смисъла по чл. 47, ал. 1 – 3 ГПК, а връчването й се фингира (чл. 47, ал. 5 ГПК). Възнаграждението за особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК дължи ищецът за всяка съдебна инстанция (т. 6 ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС). Неоснователно е искането то да бъде изплатено от бюджета на ВКС, а невнасянето му е процесуална пречка за извършване на следващите съдопроизводствени действия. Правото на възнаграждение на особения представител не се погасява, само защото ответникът е узнал за делото към определен етап, упълномощил е друг адвокат и договорното представителство прекратява представителната власт, възникнала от назначението. Правото на възнаграждение не възниква, респ. се погасява, само когато представителната власт на особения представител е прекратена към етап на неположен от него труд по делото. Първото възражение на ищеца/ответник срещу искането на особения представител е неоснователно. Няма данни, че при администрирането на касационната жалба въззивният съд да е определил възнаграждението на адв. П. Й.. Пропускът следва да се поправи от настоящата инстанция. В изготвената от особения представител касационна жалба е въведено касационното основание по чл. 281, т. 3, пр. 1 ГПК – неправилност на въззивното решение поради нарушение на чл. 60, ал. 2 ЗН, което е развито точно и мотивирано, т.е. съобразени са изискванията по чл. 284, т. 3 ГПК. Тя съдържа и изложение в смисъла по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК - обосновано е и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационния контрол – очевидна неправилност на въззивното решение. Следователно е неоснователно възражението на ищеца/ответник по касационната жалба, че трудът на особения представител е по бланкетна касационна жалба, а не следва да се възмездява като негоден да породи валидни последици. Като съобрази обжалваемия интерес – въззивното решение е с парична оценка за сумата 18 749.97 лв. (равностойни на 9 586.71 евро) за всеки осъден ответник; това, че въведените в жалбата касационно основание и основание за допускане на касационното обжалване са еднакви за двамата ответници; минималния размер по чл. 9, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ 1 565.62 лв.; това, че не други процесуални действия, респ. труд от особения представител не могат да се очакват поради прекратената към момента негова представителна власт, настоящият състав определя възнаграждението за сумата 782.00 лв., включително в упражняване на произтичащата по чл. 47, ал. 6 ГПК то да е наполовина от минималния размер по НМРАВ. При тези мотиви, съдът