Определение № 852 от 28.09.2010 г. на ВКС

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от Ю. Х. Б. и Б. П. Б., действащи чрез пълномощника си адвокат Д. П. от АК гр. В., срещу въззивното решение № 160 от 27.11.2009 г. по в. гр. д. № 414/2009 г. на Варненския апелативен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 2 и 3 ГПК по процесуалноправния и материалноправния въпроси за приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 33 вр. чл. 32, ал. 3 ЗЗД. Ответникът по касация “П.” ООД гр. В. не е взел становище. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице по следните съображения: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 1056 от 17.07.2009 г. по гр. д. № 2515/2008 г. на Варненския районен съд, с което касаторите са осъдени да предадат владението на недвижим имот в гр. В., закупен от ищеца с н. а. № 84 от 10.05.2004 г., отхвърлено е възражението за унищожаемост на договора за покупко-продажба като сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия и частично до размер на 533.33 лева е уважен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, а в останалата част за разликата до 55 000 лева искът е отхвърлен. Процесуалноправният въпрос за приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК е конкретизиран с необсъждане на споразумението от 12.05.2004 г., съгласно което сем. Богданови - касатори, имат право да ползуват имота, предмет на покупко-продажбата и на предявения от “П.” ООД гр. В. иск за ревандикация, до изготвянето на архитектурни проекти за жилищната сграда, която се предвижда да бъде построена. Това доказателство, което действително е от значение за спора, е обсъдено от въззивния съд, но основаните на него възражения на ответниците по иска за ревандикация мотивирано са отхвърлени. Ето защо въззивното решение не противоречи на трайната съдебна практика, че спорът следва да се реши след преценка на всички доказателства, поотделно и в съвкупността им, и обсъждане доводите на страните - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /касаторите неправилно се позовават на определение № 6 от 10.01.2009 г. по гр. д. № 4121/2008 г. на ВКС, IV-то г. о., което е постановено в производство по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК/. Доводите за неправилност на извода, че ответниците дължат връщането на имота на собственика му, не обосновават основание за допускане на касационно обжалване, а такова за неправилност на обжалваното решение- касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК, което Върховният касационен съд не обсъжда в настоящото производство. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК също не е налице - то не е мотивирано и обосновано. Материалноправният въпрос за унищожение на сделката е въведен в процеса с твърдения, че били налице особени обстоятелства, принудили сем. Богданови да сключи няколко договори за заем при много висока лихва, като обещанието на представителя на ищцовото дружество да поеме дълга и да ги включи в бъдещ строеж мотивирало касатора Б., без съгласието на съпруга си, да сключи договора. Съдът е обсъдил твърденията за така наведените пороци на волята и събраните в тази връзка доказателства, но заключил, че те не дават основание за извод да е била налице крайна нужда, нито явно неизгодни условия при подписване на договора. Счел е, че състоянието на задлъжнялост, в което семейството на продавачката е изпаднало, не се дължи на обективни причини, а на погрешна субективна преценка на възможностите да върнат получените в заем суми. Наред с това съдът е съобразил и данните за пазарната цена на спорния имот - 210 300 лева, и тази на имотите, предмет на сключените между същите страни договори за покупко-продажба на офис - 21 800 лева по н. а. № 93/2004 г. и на лятна кухня - 8 700 лева по н. а. № 83/2004 г., и безспорно установеното в процеса, че ищцовото дружество заплатило на Б. сумата 120 000 евро за трите имота, с една част от които погасило дълговете й. Оттук, а и с оглед данните, че спорният имот е бил обременен с 5 броя вписани договорни ипотеки и със запазено за продавачката и съпруга й право на ползуване, които понижават пазарната му стойност, съдът заключил, че не се установят явно неизгодни условия при сключване на договора за продажба, макар в нотариалния акт да е записана цена 76 867.60 лева. Касаторите се позовават на практика на Върховния касационен съд без задължителен характер, че е налице крайна нужда когато лицето изпитва сериозни материални затруднения, които го принуждават да сключи договора и е без значение каква е причината за това състояние /р. № 299 от 10.04.2009 г. по гр. д. № 1633/2008 г., IV-то г. о., и р. № 283 от 09.05.2006 г. по гр. д. № 200/2005 г., II-ро г. о.; определение № 42 от 20.01.2009 г. по гр. д. № 4044/2008 г., III-то г. о., не се включва в понятието “практика на съдилищата” по смисъла на закона, а за решението от 29.11.2006 г. по гр. д. № 1135/2006 г. на В. окръжен съд липсват данни да е влязло в сила/. За да е налице обаче хипотезата на чл. 33, ал. 1 ЗЗД, не е достатъчно страната да е имала сериозна нужда, която е смятала да задоволи със сключването на договора - обстоятелство, което е прието за безспорно в случая, но е необходимо и договорът да е сключен при явно неизгодни за нуждаещата се страна условия, да е нарушена еквивалентността на насрещните престации, като несъразмерността следва да е съществена. Ако липсва някоя от двете предпоставки, договорът не е унищожаем. С оглед на това положение и предвид данните по делото, че втората предпоставка не е налице и не се повдига от касаторите в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, то въпросът по какви причини - обективни или субективни, продавачката е изпаднала в такова състояние, което е формирало воля да сключи договора за покупко-продажба, не е от значение за изхода на заявения за разрешаване правен спор. В този смисъл не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.