Определение № 846 от 20.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 2670/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от К. Б. К. и касационна жалба на “ТЕРА АЙКОН” ООД (в несъстоятелност), чрез ликвидатора Г. Д., против решение № 114/22.02.2022 г. по в.т.д. № 2609/2020 г. по описа на Апелативен съд – София, 6-ти търговски състав, с което е потвърдено изцяло решение № 1128/31.07.2020 г. по т.д. № 3499/2017 г. по описа на СГС, ТО, VІ-17 състав. С първоинстанционното решение по искове с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ, предявени от “СТОКОМ 3” ЕООД срещу К. Б. К. и “ТЕРА АЙКОН” ООД (в несъстоятелност), е признато за установено, че “ТЕРА АЙКОН” ООД (н.) не дължи на К. Б. К. следните суми: 1) 33 490 лева, представляваща предоставени в заем парични средства по договор за заем, сключен на 18.12.2006 г. между К. Б. К. и “ТЕРА АЙКОН” ООД; 16 795,01 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, за периода от 14.08.2012 г. до 14.07.2017 г.; 2) 151 084,20 лева, представляваща предоставени в заем парични средства по договор за заем, сключен на 10.09.2008 г. между К. Б. К. и “ТЕРА АЙКОН” ООД; 134 404,81 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 10.10.2008 г. до 14.07.2017 г.; 3) 344,78 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главница от 5 000 лева, дължима по договор за заем, сключен на 12.07.2013 г. между К. Б. К. и “ТЕРА АЙКОН” ООД, за периода от 12.07.2013 г. до 12.07.2014 г.; отхвърлени са като неоснователни исковете с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ, предявени от “СТОКОМ 3” ЕООД срещу К. Б. К. и “ТЕРА АЙКОН” ООД (н.) с искане да бъде признато за установено, че “ТЕРА АЙКОН” ООД (н.) не дължи на К. Б. К. следните суми: 1) 5 000 лева, представляваща част от предоставените в заем парични средства по договор за заем, сключен на 12.07.2013 г. между К. Б. К. и “ТЕРА АЙКОН” ООД; 2) 1 526,74 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 5 000 лева за периода от 13.07.2014 г. до 14.07.2017 г.; 3) 480 лева, представляваща съдебни разноски по изпълнителен лист, от 26.05.2016 г., издаден по т.д. № 5399/ 2015 г. на СГС, ТО, VI-8 състав, по изпълнителен лист от 2.06.2016 г., издаден по т.д. № 413/2013 г. на СГС, ТО, VI-15 състав, и изпълнителен лист от 10.04.2017 г., издаден по т.д. № 6418/2016 г. на СГС, ТО, VI-23 състав. Въззивното решение в частта, с която въззивните жалби са оставени без разглеждане, имащо характер на определение, не е обжалвано в срок и е влязло в сила. С касационните жалби са въведени оплаквания по чл. 281, т. 2 и т. 3 от ГПК за недопустимост на въззивното решение поради ненадлежно представляване на ответника “ТЕРА АЙКОН” ООД (н.), както и за неправилност поради нарушение на материалния закон и поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Ответникът по касационните жалби “СТОКОМ 3” ЕООД възразява по основателността на искането за достъп до касация и оспорва подадените жалби като неоснователни. Синдикът на “ТЕРА АЙКОН” ООД (н.) не е подал отговор на касационните жалби. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 от ГПК, намира следното: За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че последиците от ненадлежното представляване на страната пред първата инстанция се свеждат основно до ненастъпване на преклузията на чл. 266 от ГПК и при установяването на такъв процесуален пропуск въззивната инстанция, като инстанция по съществото на спора, следва да осигури на страната възможността да реализира в това производство всички процесуални действия, които тя е пропуснала да извърши поради това, като в случая с определение от 13.07.2021 г. на страната “ТЕРА АЙКОН” ООД, чрез нейния ликвидатор, е била предоставена такава възможност. По съществото на спора е приел, че договорите за заем от 18.12.2006 г. и от 10.09.2008 г. са били валидно сключени и са произвели целения правен ефект с оглед характеристиката на конкретния договор, която изисква реалното предаване от заемодателя на заемателя на уговорената парична сума, тъй като К. К. е предал в собственост на “ТЕРА АЙКОН” ООД по първия договор сумата 163 000 лева, която заемателят се е задължил да върне в срок до 18.12.2006 г., а по втория договор - сумата 200 000 лева, която последният се задължил да върне в срок до 10.09.2011 г. Приел е също, че към 09.07.2012 г. “ТЕРА АЙКОН” ООД (продавач) е имало срещу К. К. (купувач) по договори за продажба на недвижими имоти изискуемо и ликвидно вземане в общ размер 184 574,20 лева (33 490 + 151 084,20), и с изявленията на страните, материализирани в сключеното между К. К. и “ТЕРА АЙКОН” ООД споразумение от 09.07.2012 г., е било извършено валидно прихващане на изискуеми и ликвидни насрещни вземания до размер на по-малката сума, с вземанията на заемодателя срещу заемателя по договорите за заем от 18.12.2006 г. и от 10.09.2008 г. в общ размер 258 000 лева (58 000 + 200 000). За неоснователно е прието от въззивния съд оплакването на жалбоподателя К., че по отношение на твърдението на ищеца за погасяване на вземанията поради извършено прихващане с вземания на длъжника, е изтекъл преклузивният срок по чл. 694 от ТЗ, тъй като изявлението за конкретизиране на заявеното в исковата молба твърдение за погасяване на вземането поради прихващане е било направено в съдебното заседание на 29.01.2020 г., в което първоинстанционният съд е обявил на страните окончателния доклад по делото. Приел е също, че е неоснователно оплакването на въззивника, че дължимите по обсъдените договори за продажба суми са били платени от купувача на продавача преди деня на сключването на договорите с цитираните нотариални актове, тъй като няма представен платежен документ за установяване извършеното плащане от страна на купувача, няма данни за осчетоводяването на тези суми като постъпили по сметката на дружеството продавач, а изявленията на страните в нотариалния акт относно получаване на цената преди подписването на същия имат характер на частен документ и поради това обвързващата съда формална доказателствена сила е само относно авторството им. Искането на всеки от касаторите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се основава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 2 от ГПК, като доводите на касаторите са сходни. Оплакванията на касаторите за ненадлежно представляване на дружеството – жалбоподател “ТЕРА АЙКОН” ООД (н.) не могат да обусловят недопустимост на въззивното решение, а евентуална негова незаконосъобразност поради евентуално допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, което влияе на правилността на решението (в този смисъл Определение № 60271/15.06.2021 г. по ч.т.д. № 334/2021 г. по описа на ВКС, Т.К., II т.о.). С оглед на това оплакванията на касаторите относно възприетото от съда разрешение по този въпрос касаят спора по същество и не подлежат на проверка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК, съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Поради изложеното не е налице соченото от касаторите основание по чл. 280, ал. 2, предл. 2 от ГПК. По отношение на искането по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК касаторите посочват следните процесуалноправни въпроси: 1. Може ли съдът да суспендира представителната власт на единия управител, когато съгласно вписването в ТР дружеството се представлява от двамата управители заедно и поотделно? 2. Въпрос за процесуалното представителство при противоречие между интересите на представляван и представител, когато са насрещни страни по материалното правоотношение. Така поставените въпроси не отговарят на общия критерий за допускане на касационно обжалване съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС – поставеният процесуален въпрос да е от значение за изхода по конкретното делото. В случая въззивният съд е дал указания на ответника “ТЕРА АЙКОН” ООД (н.) чрез ликвидатора, който съдът е приел, че представлява несъстоятелното дружество по иска по чл. 694 от ТЗ, да потвърди всички извършени действия от единия от управителите. Поради това въззивният съд не се е произнесъл в обжалваното решение нито по въпроса относно представителството на несъстоятелното дружество само от един от вписаните в търговския регистър управители, нито от особен представител на същото, какъвто не е назначен по делото с оглед представляването на несъстоятелното дружество в първоинстанционното производство от управителя Д. Д. К. М.. В допълнение, изложените от жалбоподателя К. К. съображения относно ненадлежното представителство на ответното дружество не водят до засягане на неговите самостоятелни процесуални права като ответник по делото, а тези на другия ответник - “ТЕРА АЙКОН” ООД (н.), поради което на евентуално ненадлежно представителство може да се позове само юридическото лице, което не било надлежно представлявано в процеса. Изложените от жалбоподателя “ТЕРА АЙКОН” ООД (н.), чрез ликвидатора Г. Д., доводи за ненадлежно представителство на дружеството също не се явяват релевантни за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, тъй като именно това лице е представлявало несъстоятелното дружество и въззивният съд му е дал изрично възможност да потвърди действията, извършени по делото от управителя Д. Д. К. М.. За изчерпателност на изложението следва да се посочи също, че сочените от касаторите решения се явяват ирелевантни, доколкото не се обосновава въззивният съд да е разрешил въпрос в противоречие с тях. Тълкувателно решение от 23.11.2010 г. по тълк. дело № 2/2010 г. на ОСТК на ВКС дава разяснения за представителството на местните поделения на Българската православна църква. В цитираното решение № 32/03.08.2020 г. по т.д. № 423/2019 г. по описа на ВКС, Т.К., II т.о., е прието, че с потвърждаването от представлявания на извършените действия от юрисконсулт без представителна власт, същите са изцяло санирани (заздравени) с обратна сила. Цитираното решение № 149/06.11.2017 г. по т.д. № 151/2017 г. по описа на ВКС, Г.К., III г.о., касае въпроса за назначаване на особен представител при наличие на противоречиви интереси по конкретното дело между представляван и представител, а не между законните представители на представляваната страна. Посочените от касаторите решения - решение № 22/23.03.2021 г. по т.д. № 1763/2020 г. по описа на ВКС, Т.К., II т.о., решение № 190/11.03.2016 г. по т. д. № 2460/2014 г. по описа на ВКС, Т.К., I т.о., решение № 118/29.03.2018 г. по т.д. № 2836/2017 г. по описа на ВКС, Т.К., II т.о., и решение № 171/27.12.2018 г. по гр.д. № 3015/2018 г. по описа на ВКС, Г.К., I г.о., са постановени в извънинстанционно, контролно-отменително производство по реда на чл. 303 и сл. от ГПК и не дават разрешение по същество на конкретен правен спор. С оглед на горното поставените от касаторите въпроси нямат значение за крайния резултат по спора и не обосновават наличие на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК всеки от касаторите да се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, но няма формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е разрешен от въззивния съд в спора, не се излагат и конкретни твърдения касателно законоустановените предпоставки – въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, нито доводи в тази насока. Поради това не е налице общият критерий за допускане на въззивното решение до касация на това посочено от жалбоподателите основание. По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. По разноските: Ответникът по касационната жалба не претендира разноски в производството пред ВКС, поради което такива не му се присъждат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,