Определение № 60295 от 01.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3310/2021 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. А. Н. срещу определение на Варненски окръжен съд № 2124 от 16.06.2021 г. по ч.гр.д.№ 1463/ 2021 г., в частта му, с която е потвърдено определение на Варненски районен съд от 20.05.2021 г. по гр.д.№ 7024/ 2021 г. и по този начин е прекратено на основание чл.130 ГПК производството по исковата молба, подадена от частния жалбоподател за признаване за установено, че на 24.02.2020 г. не е извършил престъпление по чл.325 ал.3 НК. Жалбоподателят поддържа, че съдът неправилно счел за недопустим иск, с който се претендира установяване, че не е извършил престъпление. Поддържа, че интерес от такъв иск е налице, защото решението по него би открило възможност да претендира отговорност за вреди от непозволено увреждане срещу органи и лица, които са твърдели извършването на престъплението. Поради това счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно и моли да бъде отменено. Като основание за допускането на същото до касационен контрол повдига процесуалноправния въпрос „Допустим ли е отрицателен установителен иск за приемане за установено на основание чл. 124, ал.5 ГПК, че ищецът не е извършил престъпление по чл. 325, ал.3 НК и само по наказателно-правен ред с влязла в сила оправдателна присъда ли може да бъде установено, че едно лице не е извършило престъпление?“. Поддържа, че разрешаването на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. В жалбата е въведено и твърдение за очевидна неправилност на обжалваното определение. Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол. Гр.д.№ 7024/ 2021 г. е образувано пред първоинстанционния Варненски районен съд по искова молба на Н. Н., в която не е посочен надлежен ответник. Искането е да бъде признато за установено, че на 24.02.2020 г. Н. Н. не е извършил престъпление по чл.325 ал.3 НК. Районният съд намерил за безпредметно да предприеме процедура по отстраняване на нередовностите на исковата молба, защото иска бил недопустим. Посочил, че ГПК предвижда възможност за предявяване на иск за установяване на извършване на престъпление, но не и такъв, че престъпление не е извършено. Последното можело да се установи само с влязла в сила оправдателна присъда по реда на НК. Затова с определение от 20.05.2021 г. първоинстанционният съд прекратил производството. По частна жалба на ищеца срещу този акт е издадено обжалваното в настоящето производство въззивно определение, с което прекратяването е потвърдено. Въззивният съд посочил, че искът по чл.124 ал.5 ГПК е положителен установителен и с него се установяват престъпни обстоятелства, когато са налице някои пречки за провеждане на наказателно производство. Правен интерес от установяване на невиновност пред гражданския съд не бил налице, тъй като за това имало законова презумпция. Ако ищецът възнамерявал да предяви иск за неимуществени вреди, търпени в резултат на неправомерното поведение, в това производство щяло да се установи и доказва наличието на такова, включително неизвършването на твърдяното престъпление. С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, повдигнатият процесуалноправен въпрос е обуславящ, но той няма претендираното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., ОСГТК, ВКС, такова значение биха имали въпроси, по които няма установена практика или наличната се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на неясни, непълни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се измени или осъвремени съществуващата. Тези предпоставки не са налице, тъй като по поставения въпрос има установена практика, която не се нуждае от осъвременяване или промяна. Установяването на едно нарушение или друг факт с правно значение се извършва в производство, в което се претендират някакви правни последици от нарушението или факта - отговорност за вреди или възникване, промяна или прекратяване на други правоотношения. По изключение законодателят урежда изрично случаи, в които е допустим иск за установяване на нарушението - при защитата на потребителите, при защитата срещу дискриминация, при защитата на интелектуалната, индустриалната собственост и др. Иск за установяване съществуването или несъществуването на неуредени изрично в закона факти с правно значение, законодателят не допуска /решение № 230/ 28.06.2012 г. по гр.д.№ 583/ 2011 г., IV г.о., ВКС, решение № 252/ 20.07.2015 г. по гр.д.№ 7242/ 2014 г., ІV г.о., ВКС и др./. Неизвършването на престъпление е отрицателен факт от обективната действителност, а такива факти могат да се установяват самостоятелно единствено в хипотеза, когато процесуалния закон изрично предвижда възможност за това. Такава възможност действащото гражданско законодателство не урежда. Поради това по формулирания въпрос няма основание за допускане на обжалваното определение до касационен контрол по реда на чл.280 ал.1 ГПК. Няма такова основание и по твърденията за очевидна неправилност на обжалвания акт. Само от неговия прочит не може да бъде установен толкова тежък порок на определението, който да обоснове допускането му до касационен контрол по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. Съответствието му с установената практика също не позволява то да бъде окачествено като „очевидно“ неправилно. По изложените съображения Върховният касационен съд