Определение № 168 от 06.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 2445/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба с вх. № 1875 от 18.ІІІ.2013 г. на И. Д. М. от [населено място], подадена против въззивното решение № 33 на Добричкия ОС, ГК, от 31.І.2013 г. по гр. дело № 919/2012 г., с което е бил отхвърлен неговия иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, предявен срещу ответника Д. Г. Д. от [населено място] с предмет установяване, че последният му дължи сума в размер на 7 000 лв. /седем хиляди лева/, представляваща неизпълнено парично задължение по запис на заповед от 15.ХІІ.2008 г. с падеж 15.ІІІ.2009 г., за което настоящият касатор е бил снабден със заповед за незабавно изпълнение по реда на ч. 417, т. 9, пр. 1-во ГПК и с изпълнителен лист в заповедното производство по ч. гр. дело № 4297/2011 г. по описа на РС-Добрич, ведно със законната лихва върху горепосочената главница, считано от датата на подаване на заявлението /15.ІХ.2011 г./ и до окончателното й изплащане. Оплакванията на касатора И. Д. М. са за необоснованост и за постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Добричкия ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК М. обосновава приложно поле на касационната обжалване с наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение Добричкият ОС се е произнесъл по два правни въпроса в противоречие с практиката на ВКС, изразена в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на отделни състави от отделенията в неговата търговска колегия, както следва: 1/ Дали ответник по положителен установителен иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, който не е въвел конкретни лични възражения срещу менителничния ефект, а общо отрича съществуването на каузално отношение, е длъжен да докаже възражението си? 2/ Приемането за плащане от страна на длъжника – неотменно и безусловно само по себе си, представлява ли извънсъдебно признание? По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Д. Г. Д. от [населено място] писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-В. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на разноски в размер на платения адвокатски хонорар от 1 000 лв. /хиляда лева/, съгласно приложен към писмения отговор договор № В 178473 от датата 16.V.2013 г., сключен с адвокат от АК-В.. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Добричкия ОС, касационната жалба на И. Д. М. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално недопустима. Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните: Атакуваното от И. Д. М. въззивно решение е било постановено от Добричкия ОС по негов положителен установителен иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с издадените му по реда на чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК срещу ответника Д. заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в размер на сумата от 7 000 лв. /седем хиляди лева/. Точно това е посочената в исковата молба с вх. № 11242/1.VІ.2012 г. по описа на РС-Добрич цена на тази искова претенция. Същевременно „документът” в цитирания текст от ГПК е този по чл. 535 и сл. ТЗ – запис на заповед. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 8, предл. 2-ро ТЗ записът на заповед е от категорията на т. нар. абсолютни търговски сделки. Следователно спорът, въведен с положителния установителен иск на касатора по чл. 422, ал. 1 ГПК, е бил такъв относно изпълнението на една абсолютна търговска сделка и затова е имал характера на „търговско дело” /арг. чл. 365, т. 1 ГПК/ с цена на този иск под законоустановения минимум от 10 000 лв. Постановеното въззивно решение на Добричкия ОС за отхвърляне на претенцията датира от 31.І.2013 г., а по силата на действащата още от 21.ХІІ.2010 г. настояща редакция на чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК: не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. - за търговски дела. Това обстоятелство е следвало до бъде надлежно съобразено от състава на Добричкия ОС в хода на проверката по чл. 285 ГПК за редовност на касационната жалба, тъй като очевидно в случая е било налице основанието по чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК за надлежно връщане на последната с разпореждане. С оглед изложеното настоящето касационното пр-во по чл. 288 ГПК ще следва да се прекрати, но при съобразяване на положението, че съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК /във вр. чл. 81 от този закон/, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. В случая ответникът по касация Д. Г. Д. от [населено място] е направил искане в писмения си отговор по жалбата за присъждане на разноски за настоящата инстанция, представляващи платен адвокатски хонорар от 1 000 лв. /хиляда лева/ „за защита по касационно дело”, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие № В 178473/16.V.2013 г., сключен от него с адв. Д. С. А. от АК-В.. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение