Определение № 4051 от 28.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3754/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№ 20122 от 23.07.2025 г., подадена от Столична община чрез главен юрисконсулт К. Ж.-М. срещу въззивно Решение № 815 от 12.06.2025 г. по в.гр.д.№ 834/2025 г. на Апелативен съд - София, ХVІ гр.състав.

Ответницата по касация Б. Г. Г. е подала писмен отговор чрез адвокат Ю. А. от САК, преупълномощена от адвокат Г. Б. от САК, с който оспорва да е налице основание за допускане на касационното обжалване. Оспорва и касационната жалба. Претендира присъждането на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното:

С обжалваното решение, след частична отмяна на Решение № 182 от 13.01.2025 г. по гр.д.№ 3348/2024 г. на СГС, I-10 гр.състав, Столична община е осъдена да заплати на Б. Г. Г., по иска по чл. 49 вр.чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата 25 000 лв., представляваща разликата над присъдените с първоинстанционното решение 25 000 лв. (което в осъдителната му част не е обжалвано с въззивна жалба) до пълния размер на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания в резултат от травматични увреждания, настъпили на 19.10.2021 г. в гр. София, кв. Челопечене, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 1 190 лв., представляваща обезщетение за имуществените вреди в резултат на същия деликт, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

Спорни пред въззивната инстанция са били въпросите справедлив ли е определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди, както и налице ли е хипотезата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението поради съпричиняване от страна на пострадалата.

Относно размера на обезщетението e прието следното:

От събраните по делото писмени доказателства - медицински документи, както и от съдебно-медицинската експертиза, изготвена въз основа на тях, е установено, че на 19.10.2021 г. около 15,30 ч. след излизане от аптеката в кв. Челопечене ищцата е паднала, тъй като е стъпила на ръба на неподдържано ограждение на премахнато дърво, което се намира на средата на тротоара. Вследствие на процесното събитие, ищцата е получила открито счупване на долния край на дясната бедрена кост с рана в долния край на дясното бедро. Счупването е получено при падане с цялата тежест на тялото върху пострадалия крак, със засукване по надлъжната ос. При падането се е образувал ъгъл по надлъжната ос на бедрената кост, където е краят на металното стъбло на поставената на ищцата през м. януари 2018 г. изкуствена тазобедрена става на десния крак. Tравматичната увреда е наложила провеждане на оперативно лечение - направено е открито наместване на счупването и фиксация на бедрената кост с метална пластина и винтове. Проведено е болнично лечение от 19.10.2021 г. до 01.11.2021 г. (13 дни) и домашно-амбулаторно – от 01.11.2021 г. със срок от около 5-6 месеца, през което време ищцата е ходела на прегледи, превръзки, както и е провеждала раздвижване в дома си. Ищцата е претърпяла непосредствено след инцидента болки и страдания с голям интензитет за 10-12 дни, болки с умерен интензитет за около 4 месеца, болки с по-голям интензитет, когато е започнала да натоварва крака пълноценно, след което интензитетът на болките е намалявал постепенно до края на първата година. Ищцата изпитва болки и понастоящем — при влажно и студено време, при по-продължително ходене и стоене права. Пострадалата е изпитвала неудобства в битово и хигиенно отношение през първите 6 месеца, а в естетическо отношение (поради останалите белези от интервенциите) от инцидента до сега. Вещото лице е посочило, че с оглед характера, степента и местоположението на травматичната увреда на ищцата, давността на получаването й, вида на проведеното лечение, придружаващите заболявания и операция на долните крайници преди инцидента, сегашното й състояние и възрастта й, може да се приеме, че тя ще има оплаквания до края на живота си. На ищцата й предстои нова операция за изваждане на металните импланти. Едва след извършването й може да се направи преценка колко е продължил възстановителният период от полученото увреждане. Вещото лице при извършения преглед на ищцата констатира оперативен белег по външната повърхност на дясното бедро (33 см.), скъсяването на десния крак с 2,5 см., намален обем на движения на дясната тазобедрена става с 28 % и дясната колянна става с 34 %, но не може да се установи каква част от тези последици се дължат на процесното увреждане и какъв - на предходна операция за смяна на тазобедрената става.

Заключението не е било оспорено от страните, кредитирано е от въззивния съд като обективно, компетентно изготвено, както и съответстващо на събраните по делото доказателства.

Разпитаната по делото свидетелка С., дъщеря на ищцата, е разказала, че вследствие на счупването майка й изпитвала силни болки. Получила рани от залежаване още преди операцията, тъй като поради тежкото счупване не можели да я местят. Болките продължили и след изписване от болницата. Прибрали я с инвалидна количка. Ищцата не можела да става сама, нито да ляга, била напълно обслужване от близките си и винаги някой трябвало да е до нея. Спряла да се храни, за да не се налага да ходи до тоалетна. Не можела да спи. Изпитвала панически страх. Ищцата не искала да общува с никой освен с близките си, които се грижели за нея. Две седмици след операцията започнали домашни посещения от рехабилитатор, който я учил да ходи с проходилка. Два месеца след това започнала да използва патерици, а след това - т.нар. „канадки”, които използва и понастоящем. Последното се потвърждава и от разпита на свидетелката Г.. Преди инцидента ищцата не ползвала бастун. След операцията на тазобедрената става ползвала за известен период от време патерици, но след като й казали, че всичко е зараснало нормално, ходела свободно без помощни средства. Около 6 месеца след процесния инцидент й била необходима помощ от близките. Ищцата изпитва страх при излизане навън, защото пак минава през мястото, където е претърпяла инцидента, за да отиде до магазина, до аптеката, но оттам й било най-удобно.

Прието е, че обезщетението следва да бъде съобразено с обществено-икономическите условия в страната към момента на деликта. Данните за инфлацията в страната са публични и са обявени на сайта на НСИ и същите за периода от настъпването на застрахователното събитие са както следва: 2021 г. – 7,75 %, 2022 г. – 16,88 % и за 2023 г. – 2,87 %. Минималната работна заплата за 2021 г. е 650 лв. Прието е, че следва да бъде съобразена и съдебната практика във връзка с присъждането на обезщетение за неимуществени вреди за аналогични травматични увреждания и обезщетението е определено в размер на 50 000 лева като отговарящо на критериите за справедливост: същото е съобразено с интензитета на търпените от ищцата болки и страдания, тяхната продължителност, неблагоприятния изход за здравословното състояние на ищцата, както и с икономическите условия в страната.

Относно съпричиняването е прието следното:

От страна на ответника е направено в срока по чл. 131 ГПК възражение за съпричиняване. От показанията на свидетелката Г. е установено, че на мястото, където ищцата е паднала, е имало отрязано дърво - пън. Дървото е било оградено с циментово ограждение, но същото се е било надигнало по всяка вероятност от корените на дървото, нагоре над асфалта. Точно тогава е имало храсти отгоре, т.е. липсвала е възможност да се извърши реална преценка в коя част следва да се извърши преминаване, за да е безопасно същото. Въззивният съд е посочил, че съгласно чл. 30, ал. 4 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на тротоарите се организира от съответната община. От обстоятелството, че на тротоар на главната улица в квартал Челопечене към момента на увреждането е имало надигане на елементи от настилката или растителност (неравност на настилката), е направен извод, че длъжностните лица на ответника не са изпълнили задължението си да поддържат платното по такъв начин, че да е безопасно за преминаващите пешеходци. Задължение на Общината е да поддържа във вид, съответен на предназначението на тротоара – придвижване на пешеходци по него независимо от тяхната възраст и здравословно състояние. Обстоятелството, че в района не са постъпвали сигнали за лошо състояние на процесния тротоар не освобождава СО от задължението за поддръжка на тротоара в състояние същият да се ползва по предназначение и съответно удобен за придвижване на пешеходците. Инцидентът се е случил м. 10.2021 г., а представените от ответника писма от район „Кремиковци” в смисъл, че такава поддръжка е осъществена, са датирани м. 05.2024 г., т.е. тези доказателства са неотносими към конкретния деликт. Обобощено е, че направеното възражение за съпричиняване от страна на пострадалата е неоснователно.

В изложение към касационната жалба са формулирани следните въпроси:

1. Безспорно доказан ли е механизма на увреждане, твърдян от ищцата, при липса на пряк очевидец на спъването в посочената в исковата молба неравност;

2. Обоснован ли се явява съдебния акт на въззивната инстанция, ако не са обсъдени всички доводи и възражения на ответника, свързани с твърденията му;

3. При определяне на размер на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане, следва ли въззивният съд да вземе предвид и да изложи мотиви относно конкретни обективни икономически показатели съгласно социално-икономическата конюнктура в страната и правилно ли е приложен законовият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС – първи въпрос – в противоречие с Решение № 147 от 19.06.2012 г. по гр.д.№ 582/2011 г. на ВКС, ІV г.о., втори въпрос – в противоречие с Решение № 228 от 01.10.2014 г. по гр.д.№ 1060/2014 г. на ВКС, І г.о., Решение № 142 от 20.06.2017 г. по гр.д.№ 3673/2016 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 261 от 05.06.2015 г. по търг.д.№ 2857/2013 г. на ВКС, І т.о., Решение № 160 от 16.12.2020 г. по търг.д.№ 2156/2019 г. на ВКС, ІІ т.о.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпрос № 1 от изложението. Преценката дали правнорелевантен факт по спора е доказан винаги е конкретна, като съдът може да приеме за доказан относим факт и само според събраните косвени доказателства, стига съвкупната тяхна преценка да обосновава еднозначно извод, че фактът от значение за изхода на делото е бил осъществен, в какъвто смисъл е трайно установената практика на ВКС. Въззивният съд не се отклонил от тази практика. Отделно от гореизложеното следва да се посочи, че първоинстанционното решение в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лева е влязло в сила и същото формира сила на пресъдено нещо относно наличието на основание за ангажиране отговорността на ответника, поради което поставеният въпрос не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК и по него не може да се допусне касационно обжалване.

Въпрос № 2 от изложението не обосновава допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, разгледал е доводите и възраженията на страните. Мотивите му отразяват извършена правораздавателна дейност по съществото на спора. Несъгласието на касатора с направените от въззивния съд фактически и правни изводи не е основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпрос № 3 от изложението. При определяне на обезщетението за неимуществените вреди въззивният съд е съобразил практиката на ВС и ВКС, обективирана в ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - извършил е преценка на всички факти, установени по конкретното дело, които са от значение за точното прилагане на принципа на справедливост – съобразил е вида и характера на уврежданията, интензитета и продължителността на търпените от ищцата болки и страдания, вида на проведеното лечение, претърпените от ищцата неудобства в битово и хигиенно отношение, отражението върху психиката на ищцата, механизмът на нанасяне на вредите, остатъчните последици за нейното здраве. В мотивите към решението въззивният съд е подчертал изрично, че при определяне на размера на обезщетението съобразява и обществено-икономическите условия в страната към датата на деликта, чието отражение са данните за инфлацията в страната и размера на минималната работна заплата. С оглед на това по въпрос № 3 не може да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.

Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по ал. 1, въззивният акт се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. В резултат от извършената от състава на ВКС служебна проверка не се констатират обстоятелства, повдигащи съмнение за някой от пороците, предвидени с чл. 280, ал. 2 ГПК.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА касаторът следва да заплати на процесуалния представител на ответницата по касация възнаграждение за оказаната безплатна защита пред ВКС, което, при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на спора пред касационната инстанция, се определя на сумата 1 600 лв., платими в настоящата валута, т.е. сумата 818,07 евро.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия