Определение № 5901 от 16.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4766/2025 г.

Производството е образувано по молба на Р. Д. Д. вх.№ 260597/04.11.2025г. с искане за отмяна на влязло в сила решение на РС Плевен № 739/.19.05.2015г. по гр.д.№1360/15г., с което е отхвърлен иска й срещу УМБАЛ "Д-р Г. Странски " ЕАД, [населено място] по чл. 242 вр. с чл.128, ал.2 КТ за сумата 4396,60 лева. Молителката обосновава интереса си от направеното искане с твърдението, че не са обсъдени събраните доказателства в съдебно заседание от 11.05.2015г., което щяло да доведе до различен извод по съществото на спора. Отделно твърди, че искът й е неправилно квалифициран – бил такъв за вреди от незаконно задържане на трудова книжка. Като правно основание за искането си сочи това на чл.303, ал.1, т.2 ГПК. Ответната страна по молбата – УМБАЛ "Д-р Г. Странски " ЕАД, [населено място] не е депозирала отговор по чл. 306, ал.3 ГПК. Настоящият състав на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение, намира искането за отмяна за процесуално недопустимо по следните съображения: Молбата не съдържа конкретни и надлежни твърдения за посоченото основание на чл. 303, ал.1, т.2 ГПК, според чиято разпоредба отмяна на влязло в сила решение може да се поиска когато по надлежен съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на неин представител, на член на състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото. Общото във всички хипотези на чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК е, че източник на неправилността на решението е извършено престъпление. Процесуалният способ за установяване на престъпление е с влязла в сила присъда, респ. – със споразумение по НПК, или с установителен иск за факта на престъплението по чл. 124, ал. 5 от ГПК, в случаите, в които наказателно преследване е изключено, поради някоя от причините, предвидени в НПК. ( така мотивите към т. 3 от ТР № 5/2012 от 14.11.2012 г. на ОСГТК на ВКС ). Предвид така поясненото е явно, че молителката не обосновава основанието на чл. 303, ал.1, т.2 ГПК, доколкото нито твърди извършване на престъпление, нито сочи как е установено то, а позоваването й на това основание е произволно. От друга страна, релевираните в молбата оплаквания са такива за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Те не изпълват никоя от хипотезите на чл. 303, ал. 1 от ГПК и съответно не подлежат на разглеждане по реда на извънинстанционния контрол по гл. 24 на ГПК. В обобщение, искането за отмяна е недопустимо и съгласно задължителните указания по т. 10 от ТР№ 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС не подлежи на разглеждане. Така мотивиран, съдът