Определение № 34 от 27.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 151/2021 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. С определение №.100577/19.08.20 по ч.г.д.№.232/20 на Апелативен съд Бургас, след отмяна на опр.№.1488/8.06.20 по ч.г.д.№.2089/11 на ОС Бургас, е разрешено да се извърши плащане от запорираната с определение №.4239/29.11.11 по ч.г.д.№.2089/11 на ОС Бургас налична сума от 12000евро на сумата 6823,83лв., която да се заплати по сметката на Пловдивски апелативен съд за държавна такса за въззивно обжалване по г.д.№.159/17 на ОС Стара Загора. Постъпила е частна касационна жалба от КПКОНПИ, в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Налице е общо позоваване на разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК. Ответните страни П. В. С. и Е. З. П. оспорват жалбата. Частната касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното: С обжалвания акт АС Бургас е приел, че съгласно чл.23 ал.4 т.7 ЗОПДИППД/отм./ съдът може да разреши извършване на плащане и други разпоредителни действия с имущество, върху което са наложени обезпечителни мерки по този закон, когато това е необходимо за заплащане на разноски във връзка с производството от същия закон. В разглежданата хипотеза срещу лицата, отправили искането, е образувано производство по ЗОПДИППД /отм./, върху установеното от комисията имущество е допуснато предварително обезпечение по реда на чл.21 и сл. от закона - което включва и запор върху всички банкови сметки, открити в лицензирани банки в страната, с титуляри П.С. и Е.П.. Впоследствие е образувано исково производство, решението по което е обжалвано от тях, и е разпоредено да платят 6829,83лв. държавна такса-за плащането на която е отправено и процесното искане, отхвърлено от първоинстанционния съд. Въззивната инстанция е приела, че то е основателно. Посочила е, че ответникът по иска изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в затвора - което сочи на липса на достатъчно средства от трудова дейност за заплащане на такъв висок размер на държавна такса, наличното имущество на семейството е под запор и възбрана, а констатациите на първата инстанция за възможността за притежание на средства почиват на предположения, вкл. изведени от възрастта и трудовия статус на ответницата. Това налага извършване на плащане по реда на чл.23 ал.4 т.7 ЗОПДИППД /отм./, като се разреши превеждане на дължимата държавна такса по въззивната им жалба в размер на 6829,83лв. от запорираните по делото 12000евро. Съгласно чл.274 ал.3 ГПК вр. с чл.280 ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл.280 ГПК. Изложението на касатора не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая е налице общо позоваване на основанието на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК - без посочване на каквато й да е практика и без да се извежда ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос - вместо това се преповтарят оплаквания за неправилност на атакувания акт. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281 т.3 ГПК, респективно на въззивното определение. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде евентуално допуснат до касационно обжалване по критериите на чл.280 ГПК- при разглеждане на касационната жалба по същество, а не в настоящата фаза на селекция на касационните жалби по тези критерии /чл.290 ал.1 ГПК//т.1 ТР №.1/09 от 19 февруари 2010г./. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и е възможно жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело съдържание, което е различно от това, което ще изведе съдът. Същевременно непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 ТР №.1/09 от 19 февруари 2010г./. Предвид изложеното, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,