Определение № 392 от 08.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 2753/2019 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано e по касационната жалба с вх. № 7011 от 10.ІХ.2019 г. на конституираната в процеса като трето лице-помагач на ответното дружество с ограничена отговорност Д. Г. М. от [населено място], подадена чрез нейния процесуален представител по пълномощие против решение № 247 на Пловдивския апелативен съд, ТК, 1-и състав, от 22.VІІ.2019 г., постановено по т. д. № 285/2019 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 279/13.ХІІ.2018 г. на ОС-Пазарджик по т. д. № 99/2018 г. С последното - в производство по чл. 74 ТЗ, образувано по иск на съдружника П. Л. У. - са били отменени решенията, взети на проведено на 5 юни 2017 г. Общо събрание на съдружниците в ответното „Автотранс – 1” ООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място].

Оплакванията на касаторката Д. Г. М. са за постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон /чл. 137, във вр. чл. 231, ал. 1 ТЗ/, така и при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствени правила /чл. 46 ГПК/. Поради това подпомагащата страна претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който конститутивния иск с правно основание по чл. 74 ТЗ, предявен от съдружника П. Л. У. срещу ответното „Автотранс-1” ООД, да бъдел отхвърлен – „като неоснователен и недоказан”, а /в отклонение от процесуалното правило на чл. 78, ал. 10 ГПК/ на Д. Г. М. да се присъдели и всички направени по делото разноски.

В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата подателката й обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение Пловдивският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните десет правни въпроса, последните три от които явяващи се такива от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. / „Точките по чл. 137, ал. 1 ТЗ, по които общото събрание на съдружниците в ООД може да взeма решения, изчерпват ли обхвата на неговите правомощия, както и дали е от компетентността на извънредно общо събрание на съдружниците (ИОСС) вземане на решение за свикване на следващо такова събрание?”;

2. / Процесуално допустимо ли е съдружник да предяви иск с правно основание по чл. 74, ал. 1 ТЗ, с който оспорва законосъобразността на решенията, взети от извънредно общо събрание на съдружниците (ИОСС), като се позовава на това, че не е спазена процедурата за свикване на процесното общо събрание, след като съдружникът-ищец не е оспорил законосъобразността на включеното в дневния ред и прието за разглеждане в т. „други” на предходно ИОСС решение за свикване на процесното ИОСС?”;

3. / „Приложима ли е по аналогия разпоредбата на чл. 231, ал. 1 ТЗ при приемане на решения от ИОСС в дружество с ограничена отговорност относно въпроси, които не са били предварително обявени в дневния ред на проведеното, при налична в него точка „други”?;

4. / „Как следва да бъде тълкувана предпоставката в чл. 231, ал. 1 ТЗ „никой не възразява повдигнатите въпроси да бъдат обсъждани”, респ. следва ли да се приеме, че не е направено възражение в случай, че всички съдружници са присъствали на общото събрание и никой не е изявил изрично своето несъгласие с предложението, направено от съдружник за включване на нов въпрос за обсъждане т. „други” след изчерпване на предварително обявения дневен ред?”;

5. / „Възможно ли е с конклудентни действия, каквото е напускането на съдружник на общото събрание, да се приеме, че е направил възражение срещу включването за обсъждане в т. „други” на направено от друг съдружник предложение?”;

6. / „Следва ли да се прави разлика между формиране на кворум и на мнозинство при приемане на предложение за разглеждане и гласуване на нова точка след изчерпване на предварително обявения дневния ред и нейното гласуване по същество?”;

7. / „Правилно ли е да се прилага чл. 137, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 231, ал. 1 ТЗ и да бъде допълван от него по аналогия?”;

8. / „Изпълнено ли е изискването на императивната правна норма на чл. 138, ал. 2 ТЗ, когато мажоритарният собственик на капитала по време на провеждането на извънредно общо събрание на съдружниците (ИОСС) е поискал от управителя свикване на следващо ИОСС, както и следва ли да се приеме, че искането е писмено направено, когато то е инкорпорирано в протокола, съставен по време на първото ИОСС, на което съдружникът е поискал свикване на следващо такова събрание, като не е оспорено, че до този протокол управителят е имал неограничен достъп, както по време на проведеното общо събрание, така и непосредствено след него?”;

9. / „Когато по време на провеждане на извънредно общо събрание на съдружниците (ИОСС) присъстват всички съдружници, единият от които е и управител на ответното ООД, единствено като съдружник ли следва да се приема, че той участва в дейността на това ИОСС, след като е присъствал и за да даде отчет за дейността си като управител?”;

10. / „Освобождава ли се от първоначално поетото задължение да предаде на адресата нотариалната покана член от домашните му, който след като я е получил, е върнал същата на нотариуса, чрез който тя е била връчена, а самият акт на връщане, който дори не е безспорно доказан, е бил извършен непосредствено преди събитието, за което е бил поканен нейния адресат, респ. по този начин е била осуетена възможността да се предприеме друго действие за неговото своевременно известяване?”

По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация П. Л. У. от [населено място], ищец в първоинстанционното производство, писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното от третото лице-помагач на ответното ООД въззивно решение, претендирайки за потвърждаваното му.

Ответното по касация „Автотранс-1” ООД-гр. П. писмено се е присъединило към жалбата на своя помагач Д. Г. М. чрез назначения му по реда на чл. 29, ал. 4 ГПК особен представител, поддържащ, че същата следвало да бъде уважена.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна - подпомагаща - страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, настоящата касационна жалба на Д. Г. М. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима – вкл. и по аргумент от текста на чл. 221, ал. 1 ГПК.

Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните:

За да потвърди решението на първостепенния съд въззивната инстанция е приела следното относно свикването на процесното извънредно общо събрание на ответното в исковото производство по чл. 74 ТЗ „Автотранс-1” ООД, проведено на датата 5 юни 2017 г.:

а. / Липса на писмено искане от съдружника настоящ касатор до управителя П. У., доколкото няма надлежно оформено такова „на съдружник до управител” за свикване на последващо извънредно общо събрание, а вместо това - решение на върховния орган на ответното ООД, а именно общото му събрание за „свикване на следващо такова с нов дневен ред, взето без участието на другия съдружник и управител П. У.”;

б ./ Фактите досежно това „кога и как” П. У. е научил за проведеното общо събрание, чиито решения атакува в пределите на преклузивния 14-дневен срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ от деня на провеждането му, вкл. и „как се е снабдил с протокола от него”, нямат отношение към спора по делото;

в ./ При констатираната липса на надлежно писмено искане от съдружника с дял о от 3/5 от капитала на ответното ООД, т.е. шест пъти над законоустановения минимум, извънредното общо събрание на съдружниците от датата 5 юни 2017 г. е било проведено в нарушение на императивната разпоредба на чл. 138, ал. 2 ТЗ, „което е достатъчно основание, за да се обоснове извод за незаконосъобразност на взетите от него решения”;

г ./ Горният решаващ правен извод се подкрепя от допълнителния такъв, че установената незаконосъобразност на свикването на процесното извънредно общо събрание не се преодолява чрез предприетите от съдружника Д. Г. М. действия по уведомяването на П. У. за същото събрание посредством нотариална покана;

д ./ Предвид установеното незаконосъобразно свикване на извънредното общо събрание на съдружниците в „Автотранс-1” ООД, проведено на 5 юни 2017 г., незаконосъобразни се явяват и взетите на него решения: за избор на настоящата касаторка за управител на мястото на тогава действащия управител П. У.; за не освобождаването от отговорност на последния; за възлагането на Д. Г. М., в качеството й на съдружник, да подпише договор за възлагане на управление с новия управител; за насрочване на ново извънредно общо събрание на датата 29.ІХ.2017 г. от 12.оо часа, което да обсъди и вземе решения за предявяване на искове срещу П. У.; за възлагане на новоизбрания управител Д. Г. М. да заяви за вписване в Търговския регистър на „промените” в горните обстоятелства.

Съгласно т. 1 от задължителните съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка от тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на така проведеното разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че последният въпрос в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, а именно този с пор. № 10, въобще не е бил включван в предмета на спора, докато правните въпроси с поредни №№ 1-7 и 9 са с изцяло хипотетичен характер, а въпросът с пореден № 8 се отнася до правилността на атакуваното решение на Пловдивския апелативен съд.

Ето защо, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, безпредметно се явява обсъждането дали в конкретния случай е налице някоя от допълнителните предпоставки /по т. 1 или по т. 3 от същия законов текст/, релевирани в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК на касаторката Д. Г. М., конституирана в процеса като трето лице-помагач на страната на ответното по иска с правно основание по чл. 74 ТЗ дружество с ограничена отговорност.

При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид направеното от ответника по касация П. Л. У. изрично искане за това с правно основание по чл. 81, във вр. чл. 78, алинеи 3 и 10 ГПК, настоящата касаторка Д. Г. М., в качеството й на трето лице-помагач на ответната по иска по чл. 74 ТЗ „Автотранс-1” ООД, ще следва да бъде осъдена да заплати на съдружника си изплатения хонорар за един негов адвокат от САК в размер на 1 000 лв. (хиляда лева), съгласно пункт 6 от представено по делото /стр. 34/ пълномощно, имащо характер на договор в тази си част.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение