Определение № 891 от 25.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 474/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Х. Н. Х. срещу определение № 942 от 09.10.2025 г. по в.ч.гр.д.№ 616 от 2025 г. на Габровския окръжен съд, II състав, с което е потвърдено определение № 260001 от 30.07.2024 г. по гр.д.№ 1169 от 2019 г. на Севлиевския районен съд. С това определение е оставена без разглеждане подадената от Х. Н. Х. молба вх.№ 9305 от 29.05.2024 г. за възстановяване на срока за подаване на молба по чл.304 ГПК за отмяна на влязло в сила решение № 84 от 12.05.2022 г. по в.гр.д.№ 409 от 2021 г. на Габровския окръжен съд.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли той да бъде отменен. Не се сочи конкретно основание по чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението, но се иска ВКС да отговори на следните въпроси:

1. Уредил ли е българският законодател възможността, при наличието на строго определени предпоставки, срокът за извършване на процесуално действие да се възстанови, дори и когато делото вече е приключило с влязъл в сила съдебен акт, заедно със съответните за това последици, свързани с преразглеждането на един вече приключил правен спор ?

2. При сега действащия процесуален закон, коя от двете ценности- стабилитет на решението или правото на страната на защита- трябва да се предпочете от съда, при наличието на съдебна практика от периода до 1990 г., която свидетелства, че възобновяването на срока е допустимо дори след приключването на съдебното дело с влязъл в сила съдебен акт ?

В писмен отговор от 28.01.2026 г. ответницата по частната жалба М. С. Н. оспорва същата. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определението на Габровския окръжен съд. Поставените от касатора въпроси не кореспондирали с фактите по делото и поради това не били основание за допускане на касационното обжалване на определението. Поради това се моли касационното обжалване да не бъде допускано, евентуално- частната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира се и за направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.

Върховният касационен съд, състав на първо отделение на Гражданска колегия приема частната жалба за допустима: подадена от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу акт на въззивен съд, който съгласно приетото в Тълкувателно решение № 5/2015 г. от 12.07.2018 г. по тълк.д.№ 5 от 2015 г. на ОСГТК на ВКС подлежи на обжалване пред ВКС на основание чл.274, ал.3, т.2 ГПК, при наличието на основания по чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване.

По наличието на основания по чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване ВКС приема следното: За да постанови обжалваното определение за потвърждаване на първоинстанционното определение за оставане без разглеждане молбата на Х. Х. за възстановяване на срока за подаване на молба за отмяна по чл.304 ГПК, въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл.64, ал.2 ГПК не намира приложение относно пропускането на преклузивните срокове за подаване на молби по чл.303 и чл.304 ГПК за отмяна на влезли в сила съдебни решения. Посочил е, че производството по чл.64 ГПК е способ за възстановяване на срокове, които са започнали да текат при наличие на вече образувано дело и докато то е висящо. Тъй като производството за отмяна на влязло в сила решение не е продължение на исковия процес, а представлява самостоятелно извънинстанционно производство, подаването на молба за отмяна предполага отсъствие на висящ процес /то е насочено към започване на нов процес пред единствено компетентния за това съд- ВКС/. Предвид на това пропускането на преклузивния срок за подаване на молба за отмяна не може да бъде санирано чрез способа на чл.64 ГПК, дори когато причините за пропускането на този срок са извинителни за заинтересованата от отмяната страна.

С оглед тези мотиви на въззивния съд в обжалваното определение единственият относим към конкретното дело правен въпрос, който би могъл да обуслови допускането на касационното обжалване на определението на основание чл.280, ал.1 ГПК, съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, е: Подлежат ли на възстановяване по реда на чл.64, ал.2 ГПК пропуснатите преклузивни срокове по чл.305 ГПК за подаване на молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение ?

По този въпрос не са налице посочените в чл.280, ал.1 ГПК основания за допускане на касационното обжалване на определението на Габровския окръжен съд: Жалбоподателят не е посочил задължителна практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, практика на ВКС, актове на Конституционния съд на РБ или на Съда на Европейски съюз, на които приетото в обжалваното определение да противоречи /чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК/. Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението по този въпрос, тъй като по въпроса има константна и непротиворечива практика на ВКС /определение № 364 от 16.07.2015 г. по ч.гр.д.№ 3209 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г.о., определение № 86 от 17.02.2017 г. по ч.т.д.№ 245 от 2017 г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 402 от 22.11.2017 г. по гр.д.№ 1156 от 2017 г. на ВКС, ГК, IV г.о., определение № 50036 от 02.03.2023 г. по гр.д.№ 2743 от 2022 г. на ВКС, ГК, III г.о., определение № 1177 от 18.05.2023 г. по ч.гр.д.№ 1627 от 2023 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 63 от 21.05.2015 г. по гр.д.№ 433 от 2015 г. на ВКС, ГК, II г.о. и др./, от постановяването на която не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяната на тази практика.

Не са налице и предвидените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на определението: Няма вероятност то да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна частна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тази жалба. Определението не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на съдебния акт като основание за допускане на касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на този акт да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост. В случая, обжалваното определение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постанови определението си, съдът е приложил относимите към спора разпоредби ГПК, в действащите редакции на тези разпоредби и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на определението на Габровския окръжен съд не следва да се допуска.

С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК жалбоподателят дължи и следва да бъде осъден да заплати направените от ответницата по жалбата разноски за адвокат по настоящото дело в размер на 130 евро, съгласно представените договор за правна защита и съдействие от 21.01.2026 г. и преводно нареждане от същата дата.

Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на първо отделение на Гражданска колегия