Определение № 1036 от 02.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 266/2012 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от П. на Р.Б. срещу въззивно решение № 533/23.11.2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 873/2011 г. С него въззивната инстанция е осъдила Прокуратурата на Република България да заплати 12 000 лв. на Д. Г. А. обезщетение за причинените му неимуществени вреди от незаконно обвинение по две престъпления /по чл. 219, ал. 3 НК и по чл. 311, ал. 1 НК вр. чл. 20, ал. 1 НК/, за които е оправдан от съда. В касационната жалба се излагат съображения за необоснованост и противоречие с материалния закон. Ответникът по жалбата Д. Г. А. не е депозирал отговор. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, постановен по граждански иск с цена над 5000 лв.; отговаря и на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложения по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: От повдигнатите в изложението въпроси от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото е този: следва ли при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ да се вземе предвид, че по същото време ищецът е бил привлечен като обвиняем и по друго престъпление, за което е признат за виновен и е осъден от съда. Въпросът е от значение за постановения резултат по материалноправния спор, защото съдът установил, че на Д. Г. А. са повдигнати три обвинения, по които е образувано наказателното производство. Съдът е оправдал А. по две от обвиненията, а по третото – за престъпление по чл. 220, ал. 1 НК, преквалифицирано от съда по чл. 254а, ал. 1 НК е признат за виновен и, като го освободил от наказателна отговорност, му наложил административно наказание. В заключение, налице е хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и касационно обжалване следва да се допусне. Мотивиран от горното, съдът