Определение № 1818 от 23.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3712/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 16283/21.07.2022 г. на Е. К. П., [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Ц. С. и З. Г., срещу въззивно решение № 836/07.06.2022 г. по в. гр. д. № 36/2022 г. на Софийски апелативен съд. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поддържат основанията по 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Длъжен ли е съдът да разгледа възражението за придобивна давност, за да прецени дали ответникът има качество на съсобственик на процесния имот, считано от 2011 г., или е трето за съсобствеността лице и да формира правилен извод за основателността на предявения иск; 2. Длъжен ли е съдът преди преценката си за основателност на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС да установи качеството на ответника – купувач, дали е трето за съсобствеността лице, или преди покупката на идеалните части, предмет на иска, той е притежавал качеството на съсобственик на друго придобивно основание по смисъла на чл. 77 ЗС; 3. Следва ли при възражение за изтекла придобивна давност за начален момент на същата да бъде приета датата на сключване на договор за покупко-продажба в нотариална форма, обявен много по-късно за нищожен; 4. Когато в производство по чл. 135 ЗЗД страните по увреждащи кредитора сделки за определен недвижим имот са признати за недобросъвестни и искът е бил уважен спрямо тях с влязло в сила решение, следва ли при последваща сделка между същите страни, за същия имот, при същия увреден кредитор, добросъвестността им да бъде отново предмет на самостоятелен иск по чл. 135 ЗЗД, за да се приеме, че и последващата сделка между тях е недействителна спрямо същия кредитор; 5. Когато страните по последваща прехвърлителна сделка са били страни и в производство по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, в което недобросъвестността им е установена с влязло в сила съдебно решение по отношение на същия имот и спрямо същия кредитор, може ли последният да се брани срещу тази сделка по пътя на възражението; 6. Трябва ли при преценка на активната легитимация на ищеца в производство по чл. 33 ЗС съдът да изследва въпроса за действителността, респ. относителната недействителност на сделката, легитимираща го като собственик на идеални части от процесния имот, при положение, че с влязло в сила решение по иск по чл. 135 ЗЗД е призната недобросъвестността както на ищеца - приобретател, така и на неговия праводател - продавач за същия имот, а също е признато увреждането на кредитора и знанието на страните по сделката за това увреждане. В този случай може ли ответникът да се брани чрез възражение; 7. Следва ли въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните и да се произнесе с реални, пълноценни мотиви, сочещи начина на формиране на решаващия му извод, че „заобикаляне на закона в правния, а не в житейския смисъл няма“; 8. Има ли разлика между заобикаляне на закона в правен и заобикаляне на закона в житейски смисъл и в какво се изразява; 9. Следва ли въззивният съд да прецени какъв е крайният резултат за ищеца с придобиването на 13.18/161.90 ид. ч. от процесния имот през 2007 г., за да направи извод дали тази сделка е сключена при заобикаляне на закона; 10. Дадената от съда възможност на „Дайнмайк“ ЕООД да изкупи идеалните части на ответника П. за сумата от 75 000 лева, определена като продажна цена в предварителния договор от 08.03.2004 г., отговаря ли на изискването на чл. 33 ЗС изкупуването да бъде „при същите условия“, като се има предвид продължителния период от време - повече от 18 години между подписването на този договор и решението на САС; 11. Следва ли да се отчита при уважаване на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС фактът, че при изминал дълъг период от време драстично са се променили условията, при които е била определена продажната цена. В този случай може ли да се приеме, че съдът разпорежда изкупуване при същите условия в нарушение на закона; 12. Може ли да се приеме, че е налице добросъвестно упражняване на правото на изкупуване, осъществено продължително време /11 години/ след придобивната сделка през 2007 г., и въз основа на нотариален акт, за който на ищеца е известно, че продавачът му не е собственик в отношенията с ответника. Ответникът по касационната жалба – „Дайнмайк“ ЕООД, гр. София, чрез адвокат Г. Н. Т., оспорва жалбата и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване в становище по чл. 287, ал. 1 ГПК. Моли да му се присъдят извършените пред касационната инстанция съдебни разноски. Касационната жалбa e подаденa срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустимa. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С обжалваното решение е отменено решение № 264732/14.07.2021 г., допълнено с решение № 265901/27.09.2021 г., по гр. д. № 2935/2018 г. на Софийски градски съд. Постановено е друго, с което е допуснато на основание чл. 33, ал. 2 ЗС в полза на „Дайнмайк ЕООД изкупуване на 37,90/115,65 ид. ч., равняващи се на 53,06/161,90 ид. ч. от работно помещение, находящо се в [населено място], район „Т.“, [улица], [жилищен адрес] кв. 38 по действащия ЗРП на[жк], цялото с площ от 161,90 кв.м. и на 23,20/57,61 ид. ч. от мазе, цялото с площ от 57,61 кв. м., който имот е с идентификатор *****, съобразно КККР, одобрени със заповед № РД-18-108/13.12.2016 г., намиращ се в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение за търговска дейност на ниво 1, при условие, че в 1-месечен срок от влизане на решението в сила „Дайнмайк“ ЕООД заплати на Е. К. П. сумата 75 000 лева. С решението вззивният съд е указал на „Дайнмайк“ ЕООД, че ако в 1-месечен срок от влизане на решението в сила не заплати на Е. К. П. посочената сума, решението ще се счита обезсилено по право на основание чл. 33, ал. 3 ЗС. Въззивният съд е приел за установено, че процесният имот е бил общинска собственост, като по реда на чл. 35 ЗППДОбП (отм.) е продаден на СД "Весимекс - Вълков и сие" с договор от 04.12.1996 г. Купувачът по приватизационния договор през 2001 г. е продал на Е. П. 46,25/161,90 ид. ч. от работното помещение и 34,41/57,61 ид. ч. от мазето към него. С решение от 10.01.2010 г. по гр. дело № 1625/2008 г. на Софийския градски съд /влязло в сила на 04.05.2015 г./ по иск на Столична община, предявен срещу СД "Весимекс - Вълков и сие", Е. П. и М. М., договорът от 2001 г. е провъзгласен за нищожен поради противоречие със закона. На 08.03.2004 г. между В.И. В. - управляващ и представляващ СД "Весимекс - Вълков и сие" и Е. К. П. е сключен предварителен договор за продажба на следните идеални части от процесния имот - 37,90/115,65 от работното помещение и 23,20/57,60 от мазе. Договорената цена на продажбата е 75 000 лева, от които купувачът е заплатил 8 000 лева към датата на подписване на предварителния договор. В чл. 4 от договора е записано, че владението на имота се предава на купувача в деня на прехвърляне на имота по нотариален ред. С нотариален акт № 103/07.10.2005 г. СД "Весимекс - Вълков и сие", представлявано от управителите В. В. и М. В., е продало на "Дайнмайк" ЕООД правото си на собственост върху 58,59/219,51 идеални части от процесния имот. С нотариален акт № 109/01.11.2005 г. СД "Весимекс - Вълков и сие" е дарило на В. П. П. 15 900,6105/35 538,779 ид. ч. от имота. С решение от 05.11.2010 г. по гр. д. № 4713/2007 г. на Софийски градски съд /влязло в сила на 27.01.2015 г./, на основание чл. 135 ЗЗД договорът за продажба, сключен от СД "Весимекс - Вълков и сие" с "Дайнмайк" ЕООД и договорът за дарение, сключен с В. П., са обявени за недействителни по отношение на Е. П.. Исковата молба, по която е образувано гр. дело № 4713/2007 г., е вписана на 28.11.2007 г. С нотариален акт № 103/2007 г., съставен на 20.11.2007 г., В. П. е продал на "Дайнмайк" ЕООД следния свой собствен недвижим имот - 13,18/161,90 ид. ч. от търговски обект, обозначен като "работно помещение". С този нотариален акт ищецът се легитимира като съсобственик на процесния имот. След приключване на производството по исковете с правно основание чл. 135 ЗЗД, с решение от 06.07.2017 г. по гр. д. № 4712/2007 г. на Софийски градски съд /влязло в сила на 30.12.2017 г. и е вписано на 21.02.2018 г./ е обявен за окончателен предварителният договор, сключен на 08.03.2004 г. между В. И. В., представляващ СД "Весимекс - Вълков и сие", и Е. К. П., като П. е осъден да заплати на СД "Весимекс - Вълков и сие" 67 000 лева /разликата между заплатеното капаро и остатъка от дължимата цена по предварителния договор - общо 75 000 лева/. На 11.01.2018 г. Е. П. е превел по сметка на СД "Весимекс - Вълков и сие" /в ликвидация/ сумата 67 000 лева; по сметка на съда - 801, 75 лева държавна такса, а по сметка на МДТ - район "Т." - 3 390, 67 лева местен данък за имот. Съгласно съдебно-техническата експертиза, процесният имот е разположен в полуподземния етаж на жилищен блок, в североизточната му страна - под първия етаж на блока. Частта от процесния имот, ползвана от ответника Е. П., представлява югоизточната част от същия и се състои от едно помещение, което е преходно към част от мазето към процесното работно помещение /както последното е описано в исковата молба/. Крайната - североизточна, вътрешна преградна стена на работното помещение, ползвано от П., е изградена между колоните на блока след построяването му. При извършеното от вещото лице измерване на обособената част от работното помещение е установено, че застроената му площ е 45, 97 кв.м. Размерът на идеалните части, ползвани от ответника П., са изчислени на базата на данните за общата площ, съдържащи се в нотариалните актове, а именно - 45,97/161,90 идеални части или 28, 39 % от целия имот. Частта, ползвана от П., е преходна към мазето, което от своя страна се състои от три части с обща площ от 36,59 кв.м. и достъп до тях има само през работното помещение, ползвано от П.. Съдът е посочил, че не е предявен иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, поради което не може да се приеме, че и договорът от 20.11.2007 г., сключен между СД "Весимекс - Вълков и сие" и "Дайнмайк" ЕООД, е относително недействителен спрямо Е. П.. Недопустимо е по пътя на възражението да се релевират права, които по закон са защитими само чрез предявяване на конститутивен иск. В случая не е налице заобикаляне на закона в правния смисъл на този термин. Не са представени и доказателства за липса на съгласие при сключване на договора и за симулативния характер на продажбата. За ищеца - съсобственик "Дайнмайк" ЕООД, е възникнало правото да поиска изкупуване на продадената на Е. П. идеална част от процесния имот. По делото са събрани данни за упражняване на фактическа власт върху обособената част от съсобствения имот в продължение на повече от 10 години от ответника П., но тези данни са неотносими към основателността на иска с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Не е налице твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по първия и втория въпрос от изложението, свързани с релевираното от ответника възражение за изтекла в негова полза придобивна давност. По делото е поддържано от него, че е придобил идеални части от недвижимия имот /80.66/219.51/ по давност /считано от 2004г./, като част от реалния обект, който владее. Установената от въззивния съд фактическа власт, касае определена реална част /помещение/ от целия имот, поради което това владение е неотносимо към придобиването на идеални части от целия имот. Възражението за придобиване по давност на идеална част от имота чрез владение на реална част от него /помещение/ е неотносимо към изхода на производството по чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на идеална част от недвижимия имот. В този смисъл е изводът на въззивния съд, който не противоречи на цитираните от касатора решения на ВКС, доколкото последните са постановени при различна фактическа обстановка и са неотносими към настоящия правен спор.Посоченото ТР№5/2012г., ОСГК, също е неотносимо към така поставените въпроси. Ето защо по тях не следва да бъде допуснато касационно обжалване. Третият въпрос /следва ли при възражение за изтекла придобивна давност за начален момент на същата да бъде приета датата на сключване на договор за покупко-продажба в нотариална форма, обявен много по-късно за нищожен/, е ирелевантен. Той не е разгледан от въззивния съд и не е обусловил неговите решаващи изводи. Съдът е приел, че релевираното от ответника възражение за изтекла в негова полза придобивна давност на обособена част от имота е неотносимо към основателността на иска с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС. Неотносим е и осмият въпрос относно разликата между заобикаляне на закона в правен и в житейски смисъл. Съдът е посочил, че от доказателствата по делото не се установява твърдяното от ответника основание за нищожност, а именно заобикаляне на закона, без да излага решаващи изводи относно значението на това понятие, с оглед неговия житейски смисъл. При това положение въпросите като ирелевантни не осъществяват изискването за обща предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на решението до касация. Не може да бъде допуснато касационно обжалване по четвъртия, петия и шестия въпрос от изложението - относно възможността правото по чл. 135 ЗЗД да бъде упражнено от ответника по иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС чрез възражение. В случая въззивният съд е приел за недопустимо по пътя на възражението да се релевират права, които по закон са защитими само чрез предявяване на конститутивен иск. Доколкото в случая не е предявен иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, не може да се приеме, че и договорът от 20.11.2007 г., сключен между СД "Весимекс - Вълков и сие" и "Дайнмайк" ЕООД, е относително недействителен спрямо Е. П.. Тези изводи на въззивната инстанция са в съответствие с константната практика на ВКС, съгласно която относителната недействителност в полза на увредения кредитор може да бъде постановена само по съдебен ред, след предявяване на иск /в този смисъл - решение № 650/17.11.2010 г. по гр. д. № 1573/2009 г. на ВКС, III г.о./. Ето защо и по тези въпроси не може да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Деветият въпрос /дали въззивният съд е трябвало да прецени какъв е крайният резултат за ищеца с придобиването на 13.18/161.90 ид. ч. от процесния имот през 2007 г., за да направи извод дали тази сделка е сключена при заобикаляне на закона/ и единадесетият въпрос /следва ли при уважаване на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС съдът да отчете промяната на условията, при които е била определена продажната цена и може ли да се приеме, че съдът е разпоредил изкупуване при същите условия в нарушение на закона/, не могат да предпоставят допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Те представляват касационни оплаквания във връзка с възприетите от съда правни изводи. Следва да се посочи, че въззивният съд е съобразил разпоредбата на чл.33,ал.2 ЗС, съгласно която заинтересованият съсобственик може да изкупи частта при действително уговорените условия. Поставените от касатора в тази връзка въпроси не могат да са предмет на производството по чл. 288 ГПК. Ето защо и по тези въпроси не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Десетият и дванадесетият въпрос също не могат да се обсъждат като относими към спора. Освен това изискват преценка на фактите и представените по делото доказателства във връзка с допуснатото от въззивния съд изкупуване на основание чл. 33, ал. 2 ЗС за сумата от 75 000 лева и добросъвестното упражняване на правото на изкупуване от страна на ищеца. Тази преценка не може да бъде извършена в производството по селекция на касационните жалби. Не може да бъде допуснато касационно обжалване във връзка със седмия въпрос от изложението. В случая въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства /включително представените съдебно-технически експертизи/, както и доводите на страните относно подлежащите на установяване правнорелевантни факти. Съобразена е задължителната практика на ВКС, вкл. ТР № 1/2013 г., ОСГТК, според която въззивният съд като инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, е длъжен да обсъди представените и приети пред него доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е длъжен да обсъди оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението, която може да се дължи както на невярно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и на погрешни правни изводи. Той трябва с оглед релевираните в жалбата оплаквания да обсъди доказателствата и доводите на страните, които не са обсъдени от първоинстанционния съд и трябва да се произнесе по спорния предмет на делото след самостоятелна преценка доказателствата и при съблюдаване на очертаните с жалбата предели на въззивното производство. Трябва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като бъдат обсъдени доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. В случая това е сторено, като въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти и е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора и е направил съответните правни изводи. Касационно обжалване не може да бъде допуснато по заявеното в изложението към касационната жалба основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като правният въпрос трябва да е от значение за точното прилагане на закона - когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, или за развитие на правото - когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени /ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, т. 4/. В случая не са обосновани тези хипотези и липсва и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Предвид изхода на делото Е. К. П. следва да заплати в полза на „Дайнмайк“ ЕООД сумата 2000 лева - съдебни разноски за производството по чл.288 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.