Определение № 60621 от 15.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 1943/2020 г.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „Корпоративна търговска банка“ АД (н) срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд в частта относно отхвърлената част от разгледания иск по чл. 694 ТЗ. Ответникът „Инфраструктурна компания“ АД (н) и неговият синдик не изразяват становище. С обжалваното решение въззивният съд е разгледал предявения от жалбоподателя по реда на чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ иск за установяване на неприето в производството по несъстоятелност на ответника вземане в размер на 848 031,61 лв., представляващо юрисконсултско възнаграждение по водено от жалбоподателя срещу ответното дружество изпълнително дело. За да намери иска за частично основателен до размер на 200 лв., въззивният съд е приел за установено, че по изпълнителното дело единственото извършено от юрисконсулт, упълномощен от жалбоподателя, действие е подаването на молбата за образуването му, а останалите действия (три броя молби за издаване на удостоверения по чл. 456, ал. 3 ГПК с цел присъединяване към други изпълнителни производства, молба за присъединяване на втори изпълнителен лист към същото дело и молба за спиране на изпълнението на основание откритото срещу длъжника производство по несъстоятелност) са били извършени от упълномощен адвокат. Въз основа на тези обстоятелства е приел, че цялостното представителство на жалбоподателя в изпълнителното производство не е било осъществявано от юрисконсулт. Същевременно извършеното от юрисконсулта действие като отделно предвидено в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС (приложима към момента на образуване на изпълнителното производство преди изменението на чл. 78, ал. 8 ГПК – ДВ, бр. 8 от 2017 г.), поради което на жалбоподателя се е дължало юрисконсултско възнаграждение само в размера по чл. 10, т. 1 от наредбата. Довода на жалбоподателя, че със самото образуване на изпълнителното производство за него е възникнало правото на възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК в размера по чл. 10, т. 2 от наредбата за цялостна защита в изпълнителното производство е намерил за неоснователен по съображение, че за възникването на такова право е необходимо страната действително да е била представлявана от юрисконсулт в обема, съответстващ на претендираното възнаграждение (т. е. по чл. 10, т. 2 от наредбата). Не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение, относими към обжалваната част, не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Не са налице и изтъкнатите основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставените от жалбоподателя въпроси – дали процесуални действия от вида на извършените в конкретния случай представляват действия по процесуално представителство по смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/1004 г. и дали размерът на присъдените разноски (с уточнение на въпроса съгласно т. 1 от ТР № 1/2009 относно юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК, а не действително направени разноски) зависи от обема на извършената от представителя работа по делото могат да бъдат приети за релевантни и удовлетворяващи общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е налице обаче специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съобразно разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ предпоставя наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена. В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Поддържа се липса на практика на касационната инстанция (което се свързва с третата форма на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), без обаче да се обосновава наличие и на останалите елементи на тази форма – да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Аргументи в тази насока не са изложени, което е достатъчно основание да не се допусне касационно обжалване. Извън липсата на надлежно обосноваване, следва да се отбележи, че не е и налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба. Разпоредбите на т. 1 и т. 2 на чл. 10 от наредбата ясно разграничават образуването на изпълнителното дело като процесуално действие, за което се дължи самостоятелно възнаграждение в предвидения минимален размер от останалите действия за процесуално представителство, което именно е и решаващото съображение, поставено в основата на въззивното решение с оглед установеното, че действия, които могат да бъдат квалифицирани по чл. 10, т. 2, в конкретния случай не са били извършени от юрисконсулт. Що се отнася до съдържанието на образуването на изпълнителното дело като процесуално действие, следва да се посочи, че това съдържание е императивно установено в чл. 426, ал. 2 и 3 вр. чл. 129 ГПК и задължително включва и посочването на начина на изпълнение. Последното следователно, като задължителен елемент на образуването на производството, не може да бъде квалифицирано и като процесуално представителство по смисъла на чл. 10, т. 2 от наредбата. С тези мотиви съдът