Определение № 992 от 06.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3231/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Военно формирование 24620 - Свобода срещу решение №.101/14.03.23 по г.д.№.266/22 на ОС Стара Загора, с което молбата на касатора за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение №.272/13.10.22 е оставена без уважение като неоснователна. Ответната страна Д. С. Д. оспорва жалбата, в това число като недопустима предвид липса на формулирани правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието, че не е налице хипотеза на очевидна фактическа грешка. Посочено е, че с решението, чиято поправка се търси /№.272/13.10.22/, първоинстанционното решение е отменено в частта с която Военното формирование е осъдено да плати на Д.Д. сумата над 8107,83лв. до размера на 10 519,71лв., представляваща възнаграждение за положен труд повече от нормативно определения при даване на 24-часови дежурства, който не е компенсиран с почивка, за периода от 06.07.01 до 30.06.14, като е отхвърлен искът за заплащане на възнаграждение за положен труд повече от нормативно определения при даване на 24-часови дежурства, който не е компенсиран с почивка, за периода от 06.07.01 до 30.06.14 в размер на сумата над разликата над 8107,83лв. до размера на 10519,71лв., представляващ разликата между предявения размер от 13441,51лв. и присъдената при предходното разглеждане на делото сума от 2921,80лв. за периода 30.06.14–14.02.17; в останалата част първоинстанционното решение е потвърдено. Същевременно очевидна фактическа грешка съставлява само явното несъответствие между действителния смисъл на съдебния акт и изразеното в писмения текст. В случая молителят се домогва не до поправка на очевидна фактическа грешка в решението, каквато не е допусната, а до изменението му, тъй като счита, че то не е съобразено с решението на ВКС и с ТР №.6/11.02.22 досежно това дали дължимото плащане за положен от ищеца труд повече от нормативно определения при даване на 24-часови дежурства, който не е компенсиран с почивка, представлява възнаграждение или обезщетение. Отразено е, че дали това плащане се именува възнаграждение, обезщетение, компенсация или по някакъв друг начин, е без значение, защото все става дума за сума пари, което се дължи при прекратяване на правоотношението. В този смисъл е и волята на съда, която е достатъчно ясно и недвусмислено изразена, не е налице несъответствие – като такова не се твърди и в молбата за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Изложението на касатора не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Представеният след изискване на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК документ не съдържа ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Вместо такъв касаторът излага твърдения за незаконосъобразност на обжалвания акт, като преповтаря дословно съдържащи се в касационната му жалба оплаквания за неговата неправилност. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва при разглеждане на касационната жалба по същество - едва ако и след като той бъде евентуално допуснат до касационно обжалване по критериите на чл.280 ГПК, а не в настоящата фаза на селекция по тези критерии /чл.290 ал.1 ГПК//т.1 от ТР №.1/09 от 19.02.10, ОСГТК/. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР № 1/09 от 19.02.10/, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,