Определение № 60213 от 09.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 372/2020 г.

Производството е по чл. 274 ГПК. Обжалвано е било определение от 19.12.2019г. по гр.д.№2905/2019г. на ВКС-ІІІ г.о., с което е оставена без разглеждане касационна жалба с вх. № 68400/ 27.05.2019 г. на А. Б. М. в частта, имаща за предмет постановеното въззивно решение № 2645/11.04.2019 г. по възз.гр.д. № 15786/ 2017 г. на Софийски градски съд по предявения от същата насрещен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди с цена 2 000 лева и е прекратено касационното производство в тази част. С определение от 07.02.2020г. ВКС е потвърдил определение от 19.12.2019г. по гр.д.№2905/2019г. на ВКС-ІІІ г.о. Жалбоподателят – А. Б. М., моли да бъде отменено определението и да бъде разгледана по същество касационната й жалба. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., при тези данни, констатира следното: С определение от 19.12.2019г. по гр.д.№2905/2019г. на ВКС-ІІІ г.о. е оставило без разглеждане касационна жалба с вх. № 68400/ 27.05.2019 г. на А. Б. М. в частта, имаща за предмет постановеното въззивно решение № 2645/11.04.2019 г. по възз.гр.д. № 15786/ 2017 г. на Софийски градски съд по предявения от същата насрещен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди с цена 2 000 лева и е прекратено касационното производство в тази част. Съдът е съобразил разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т.1, предл.1-во ГПК, според която не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. Прието е, че в случая предявеният насрещен иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деликт е с цена 2 000 лв., поради което въззивното решение в тази му част не подлежи на инстанционен контрол пред ВКС. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. по жалба на А. М. е приел, че определението в обжалваната му част е правилно, тъй като съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК са необжалваеми по реда на касационното обжалване въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5 000 лева и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лева. Прието е, че доколкото частта от обжалваното решение, с която е отхвърлен иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деликт в размер на 2000лева, попада в тази категория и при цена на този от обективно съединените насрещни искове под 5 000 лева, то касационната жалба в тази и част правилно е приета за недопустима. Прието е за неоснователно оплакването на жалбоподателката за това, че не се касае до два обективно съединени иска, а нейният насрещен иск с претенции за заплащане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди от деликт е единен, тъй като са предявени два самостоятелни иска, които разбира се могат да бъдат разгледани в едно общо производство. Съдът е счел,, че определението на първия тричленен състав на ВКС в обжалваната му част е съобразено със закона и следва да бъде потвърдено. При така установените данни настоящият състав намира, че е изчерпан процесуалният ред за проверка законосъобразността на постановеното определение от 07.02.2020г. по ч.гр.д.№372/2020г., четвърто г.о. на ВКС с оглед разпоредбата на чл.274 ГПК, поради което подадената срещу същото частна жалба - озаглавена молба възражение вх.№4954/23.06.2020г. и допълнение към нея вх.№5836/23.07.2020г., следва да се остави без разглеждане. Предвид изложените съображения, съдът