Определение № 1407 от 20.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 734/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗАД „Армеец“ АД срещу решение № 398/18.12.2025 г. по в.т.д № 453/2025 г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 213/14.05.2025 г. по т. д. № 721/2022 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в осъдителната му част, и касаторът е осъден да заплати на Д. К. сумата от 63 750 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане „Каско“, сключен с полица № 0306Х0754205/02.09.2022 г., по щета № 26022030104422, за претърпени вреди по лек автомобил марка „БМВ“, модел „850И“, рег. № РВ66666Х, поради настъпило ПТП на 28.10.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на иска – 21.12.2022 г., до окончателното и изплащане, както и сумата от 7 563 лв., представляващи направени по делото разноски по съразмерност. Касаторът поддържат, че въззивното решение е неправилно, както и че е налице предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на касационната жалба от Д. К., в който се оспорва основателността на жалбата. Претендират се разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 2 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че Д. К. е сезирала съда с иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, и чл. 409 КЗ, във вр. с чл. 86 ЗЗД против ЗАД „Армеец“ АД за заплащане на застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане „Каско“, сключен с полица № 0306Х0754205/02.09.2022 г., поради настъпило на 28.10.2022 г. застрахователно събитие, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Приел е за безспорно установено, че е налице възникнало правоотношение между страните по договор за имуществена застраховка „Каско“, както и че в срока за валидност на застраховката на 28.10.2022 г. при управление на застрахования автомобил е настъпило пътнотранспортно произшествие. Според застрахователя действията на водача на застрахования автомобил представляват нарушение на правилата за движение по пътищата – същия не е съобразил поведението си с конкретната пътна обстановка и пътните знаци, като се движил с несъобразена скорост, което поведение според застрахователя е било проява на груба небрежност и съставлявало изключен от покритие риск. Въззивният съд е отбелязал, че спорът се концентрира върху въпроса дали е налице изключен от покритие застрахователен риск на база оплакванията във въззивната жалба. Съдът е посочил, че в своите показания свидетеля М. М. твърди, че е бил очевидец на произшествието, както и че преди опасния завой видял, че пред идващия автомобил, изскочило животно, в резултат на което автомобилът изгубил контрол. Отбелязал е още, че свидетелят твърди, че е видял животното до колата, но тъй като бил на 200 м. от завоя не могъл да посочи откъде е излязло и да определи неговия вид, нито да каже какво е станало с него след загубата на контрол върху автомобила. Според свидетелят автомобилът се е движел със скорост около 90 км/ч. Съдът е посочил още, че от представен от застрахователя доклад за извлечени телеметрични данни от превозно средство, се установява скоростта на автомобила 5 секунди преди удара – 128 км/ч, 4,5 секунди преди удара – 124 км/ч, 4 секунди преди удара – 115 км/ч, 3,5 секунди преди удара – 112 км/ч, 2 секунди преди удара – 76 км/ч, 1,5 секунди преди удара - 66 км/ч, 1 секунда преди удара – 62 км/ч, в момента на удара – 42 км/ч. С оглед на оспорването на доклада за извлечените данни, като свидетел е разпитан С. К., служител в автосервиза, в който е извършен огледа на автомобила по възлагане от застрахователя. Въззивният съд е отбелязал, че свидетеля твърди, че при огледа не е присъствал собственикът на автомобила, а лицето което извличало данните и разполагало с техниката за това, не е било негов колега, нито служител на застрахователя, а управител и собственик на фирмата, която притежава лицензиран софтуерен продукт за четене на данните от автомобилите. Акцентирал е на това, че според свидетеля съвременните автомобили разполагат с фабрично монтирано от съответния производител устройство за запис на данни от инцидент, като данните могат да се снемат и обективират в доклад, който съдържа цифри, според свидетеля без възможност за манипулация, както и че докато данните се сваляли той и колегата му били заети с това да оглеждат автомобила. Въззвният съд е счел, че от изготвена автотехническа експертиза се установява механизмът на ПТП, като при определяне на скоростта на движение на МПС непосредствено преди настъпване на произшествието, вещото лице посочва, че антиблокиращата система /ABS/ е задействана 3 секунди преди удара, а системата за електронен контрол на устойчивостта /ESC/ – 2 секунди преди удара, като в момента на удара и по двете системи скоростта на автомобила е била 42 км/ч. Съдът е разгледал предложените от вещото лице два варианта, като причина за настъпване на ПТП. Според вариант първи на заключението на базата уврежданията на автомобила, вещото лице е направило извод, че механизмът на произшествието отговаря на снетите телеметрични данни, а именно - 5 секунди преди удара скоростта на автомобила е била 128 км/ч, която е близка до критичната скорост на преминаване през завоя, в резултат на което водачът е загубил контрол над автомобила и е напуснал платното за движение, където е последвал удар. Според втори вариант на заключението, който се основава на показанията на свидетеля М., автомобилът е навлязъл в ляв завой и при излизането от него скоростта му е била около 90 км/ч, но по същото време на пътното платно е навлязло животно, на което водачът е реагирал, като е загубил контрол над автомобила и е напуснал отдясно платното за движение, където е последвал удар. Съдът е посочил още, че според становището на вещото лице и двата механизма са технически възможни, но реално настъпилият механизъм може да бъде определен след разчитане на телеметричните данни от автомобила, което не е могло да бъде извършено в хода на експертизата, както и че данните не са свалени и анализирани повторно. Акцентирал е върху обясненията на вещото лице, дадени в съдебното заседание, според които към настоящия момент, дори автомобилът да бъде прочетен отново със същата апаратура, най-вероятно няма да има данни, тъй като практиката е при приключване на ремонта на един автомобил, компютърът му обикновено да се нулира. Съдът е посочил още, че по реда на чл. 192 ГПК е изискано от третото лице М. Т. да представи в читаем формат на хартиен носител телеметричните данни, с които се е снабдил от бордовия компютър на процесния лек автомобил, което задължение е изпълнено. Вещото лице е посочило, че му е бил предоставен и файл с данни, но той не е могъл да го отвори. Съдът е отбелязал, че не се е достигнало до изготвяне на допълнителното заключение относно телеметричните данни, поради разпореждане от страна на ищцата с автомобила и неосъществяване на оглед с разчитане на данните в хода на съдебното производство. Въззивният съд е приел, че въз основа на свидетелските показания на свидетеля М. се установяват изложените твърдения на Д. К. в исковата молба за настъпване на произшествието, които се подкрепят и от приетия вариант втори на автотехническата експертиза. Кредитирането на свидетелските показания е било обосновано от ПАС с обстоятелството, че свидетелят не е заинтересован по смисъла на чл.172 от ГПК, както и че има преки впечатления от произшествието, които не са оборени от ответната страна. Приел е още, че документът, съдържащ телеметрични данни, по своята правна същност представлява частен свидетелстващ документ, чиято истинност – автентичност и вярност се оспорва от насрещната страна. По отношение на верността на документа е приел, че по делото не се е достигнало до изготвяне на допълнителната задача, при която отново е следвало да се снемат телеметричните данни, както и че няма събрани други доказателства по този въпрос, поради което следва да се приеме, че верността на документа не се установява. Отбелязал е още, че не се установява ищцата да е управлявала превозното средство с превишена скорост от 128 км/ч, тъй като снемането на телеметричните данни е станало по инициатива на застрахователя и без присъствието на касатора, съответно неин представител. С оглед на това е приел, че в общите условия към процесния договор са изброени изключените рискове, като са посочени действия на застрахования, които представляват груба небрежност, но в конкретния случай и при така изяснената фактическа обстановка не се установява да е налице така посочения изключен риск. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото?; 2/ Длъжен ли е въззивният съд да основе решението си на цялостен и обективен анализ на събраните по делото доказателства като ги преценява не само поотделно, но и в тяхната взаимна връзка, като направените въз основа на тях фактически изводи трябва да са конкретно, ясно и точно изведени? Касаторът се позовава на допълнителното основание за селектиране на касационната жалба по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По така поставените въпроси твърди противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС обективирана в решение № 784/29.12.2025 г. по дело № 1985/2025 г. на ВКС, IV г.о., решение № 92/06.11.2029 г. по т.д. № 2100/2018 г. на ВКС, I т.о., решение № 108/25.06.2020 г. по гр.д. № 1538/2019 г. на ВКС, IV г.о., решение № 73/27.06.2022 г. по гр.д.№ 1968/2021 на ВКС, IV г.о. Поставените от касатора правни въпроси касаят задълженията на въззивния съд, регламентирани в чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК. Макар и обуславящи изхода на спора, по отношение на тези въпроси не е налице отклонение от служебно известната на настоящия състав и от цитираната от касатора практика на ВКС. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Съдът не може да основе изводите си по съществото на спора на произволно събрани доказателства, поради което следва да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Въззивният съд е длъжен и да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Поставянето на въпросите в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е в контекста на доводи на касатора, че съдът не е обсъдил всички доводи и доказателства по делото, поради което е достигнал до грешен извод, като е приел, че не е доказана верността на съдържанието на доклада за телеметричните данни на автомобила. Поддържа доводи, че телеметричните данни не могат да бъдат манипулирани, по които твърдения съдът не се е произнесъл. Съставът на ВКС намира, че ПАС при спазване на посочената практика, е обсъдил поотделно и в съвкупност свидетелските показания, изготвената експертиза, в това число и заявеното от експерта в проведените открити съдебни заседания, както и писмени доказателства. Обсъдил е и твърденията на страните, възражения и оплаквания, като е изложил собствени мотиви, в това число и по отношение на оплакванията във въззивната жалба относно представения доклад за данните от автомобила. Приел е, че документът, съдържащ телеметрични данни, е частен свидетелстващ документ, чиято истинност – автентичност и вярност се оспорва от насрещната страна, с оглед на което тежестта на доказване пада върху застрахователя, като и че от събраните по делото доказателства /вкл.и от свидетеля на касатора/ не се установява верността на представения документа. Съдът е кредитирал показанията на свидетеля М., като е приел, че същият не е заинтересован по смисъла на чл.172 от ГПК, както и че има преки впечатления от произшествието, които не са оборени от ответната страна. Следователно въпросът дали телеметричните данни по принцип могат да се манипулират не е бил спорен, а предвид направеното от касатора оспорване на определено доказателство, на проверка пред съда е бил конкретен документ – доклад за извлечени телеметрични данни, т.е. в каква процедура, при участието на кои лица, от какви специалисти и как са били отразени като констатация съответните данни, съответно с каква доказателствена сила се ползва такъв документ, т.е. може ли установеното по него да обвърже съда, сезиран със спора. Доколкото се касае до установяване на факти, за които са нужни специални знания и предвид допусната САТЕ със задачи в тази връзка, както и с оглед и отговорите на вещото лице, пред въззивния съд е бил на практика повдигнат и въпросът за значението на частните експертизи в гражданското производство. Касаторът не поставя правен въпрос по дадените разрешения по тези проблеми. По изложените съображения въззивното решение не се допуска до касационно обжалване. В отговора на касационната жалба се съдържа искане за присъждане на разноски, като е доказано извършването на такива в размер на 2 500 евро. Следва касаторът да заплати същите на ответника по касационната жалба, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,