Определение № 2658 от 30.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4236/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ММ Партнерс Груп БГ“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК], срещу Решение № 108 от 20.03.2023 г. по в. гр. д. № 734/2022 г. на Окръжен съд - Пазарджик, с което е отменено Решение № 412/18.04.2022г., постановено по гр. д. № 1221/2021г. по описа на Районен съд – Пазарджик с участието на „Еуратек“ ООД като трето лице помагач на страната на ищца, и предявеният от „ММ Партнерс Груп БГ“ ЕООД против „Застрахователно дружество Армеец “ АД, ЕИК:[ЕИК], иск за заплащане на сумата от 21 927. 28 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди, възникнали в резултат на застрахователно събитие, настъпило на 12.01.2018г., по щета №23018100100016, е отхвърлен.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Касационният жалбоподател сочи, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 410, ал. 1 и ал. 2 КЗ, която била неотносима към правния спор. Оспорва извода на решаващия съд, че договорът за цесия, на който ищецът се позовава, не бил породил действие, тъй като за прехвърленото вземане длъжникът не бил уведомен от цедента, а от цесионера. Поддържа, че клаузата на чл. 4 от договора за цесия съдържала изявление за своеобразно упълномощаване на цесионера да изпълни задължението на цедента по чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Моли въззивното решение да бъде отменено и искът да бъде уважен.

Допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и по чл. 280, ал. 2 ГПК, позовавайки се на очевидна неправилност на решението.

Ответникът по касационната жалба „ЗАД Армеец“ АД, както и третото лице помагач „Еуратек“ ООД, не са подали отговор на жалбата.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 ГПК, приема следното - касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд приел за установено, че на 12.01.2018 г. на път I-1, Е-79, в района на км 14+300, област Видин, водачът на лек автомобил марка „Ауди", модел „А6“, с рег. [рег.номер на МПС] - Д. Ц. Д. - се движил с несъобразена с пътните условия скорост и предприел неправилна и забранена маневра - изпреварване на попътно движещ се лек автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик", при което навлязъл в лентата за насрещно движение и по негова вина реализирал пътнотранспортно произшествие (ПТП) с правомерно движещия се в своята пътна лента товарен автомобил автовоз марка „Мерцедес“, модел „Актрос" с рег. [рег.номер на МПС], с прикачено ремарке с рег. [рег.номер на МПС], собственост на ищеца „ММ Партнерс Груп Бг" ЕООД и превозващ нови автомобили, собственост на „Еуратек" ЕООД. Местопроизшествието било посетено от служители на ОД на МВР-Видин, които съставили Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1557073/14.01.2018 година. Отговорността на водача на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6", с рег. [рег.номер на МПС], управляван от Д. Ц. Д., била застрахована при ответника „ЗАД Армеец“АД. Съставен бил и Авариен протокол № 02/0323 от 30.01.2018 г., в който били индивидуализирани автомобилите, по които били причинени щети от настъпилото ПТП. В резултат на настъпилото по вина на Д. Ц. Д. произшествие били увредени 7 броя от превозваните с автовоза нови леки автомобили (6 бр. автомобили модел „Шкода Октавия“ и 1 бр. „Шкода Рапид“). Въззивният съд приел за установено, че превозът на увредените автомобили бил възложен от „Еуратек" ООД на „Кар Транспортер" ЕООД, който от своя страна възложил на „ММ Транс Логистикс" ЕООД фактическото доставяне на автомобилите с товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Актрос", с рег. [рег.номер на МПС], с прикачено ремарке с рег. [рег.номер на МПС]. Решаващият съд приел за доказано, че собственикът на увредените автомобили, официален вносител на марката за България, извършил ремонт и на седемте автомобила, като общата стойност на разходите за това била в размер на 21 927, 28 лева (без ДДС). Посочената сума била заплатена на „Еуратек" ООД от превозвача „Кар Транспортер" ЕООД, след което ищцовото дружество „ММ Партнерс Груп БГ“ ЕООД, в качеството му на подизпълнител на превозвача, възстановило сумата на „Кар Транспортер" ЕООД.

За да отмени решението на районния съд, обосновавайки извод за неоснователност на предявения иск, окръжният съд е намерил, че със заплащане на сумата за ремонт на автомобилите ищецът не се е суброгирал в правата на увреденото лице „Еуратек“ ООД нито против причинителя на вредата, нито против неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, съобразно твърденията в исковата молба, тъй като не е имал правен интерес да изпълни чуждо задължение. Решаващият съд е намерил още, че договорът за цесия, на който ищецът се позовава, е невалиден (нищожен), тъй като към момента на сключването му вземането, предмет на този договор, вече е било погасено чрез плащане, извършено от трето за процеса лице. Независимо, че е обосновал извод за нищожност на цесията, окръжният съд е изложил съображения относно изискването на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД за съобщаване на цесията на длъжника, като е приел липсата на овластяване на цесионера от страна на цедента.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Касационният жалбоподател поддържа в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че въззивният съд се е произнесъл по следния значим за изхода на делото въпрос: "Налице ли е валидно уведомяване съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, ако същото не е извършено от стария кредитор, а от цесионера, чрез упълномощаване от цедента?". Позовава се на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС – Решение № 123 от 24.05.2020 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II ТО, Решение № 96 от 17.04.2018 г. по гр. д. № 3049/2017 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 114 от 07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС, II ТО.

Иска се също достъп до касация и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се поддържа, че произнасянето на ВКС по следните въпроси би допринесло за правилното тълкуване и приложение на закона от съдилищата и развитието на правото:

1. „Допустимо ли е упълномощаването на цесионера да уведоми длъжника за извършената цесия да бъде инкорпорирано в самия договор за цесия?“;

2. „При предявен иск по чл. 432 КЗ, макар вземането да е придобито чрез договор за цесия, намират ли приложение правилата на чл. 410 КЗ, и ако трето лице е обезщетило увредения за причинените вреди, приравнява ли се то на пряк причинител на вредата?“.

Първият поставен от касационния жалбоподател въпрос относно субекта, който следва да извърши уведомяването по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е съобразен с решаващите мотиви на въззивния съд. За да обоснове извод за неоснователност на предявения иск, окръжният съд е намерил цесията, на която ищецът при условията на евентуалност се е позовал, за нищожна, тъй като вземането, предмет на този договор, не е съществувало съм датата на сключването му. Ето защо отговорът на поставения въпрос не би се отразил върху крайния решаващ извод на въззивния съд.

По същите съображения – липса на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК – касационно обжалване не може да се допусне и по въпроса допустимо ли е упълномощаването на цесионера да уведоми длъжника за извършената цесия да бъде инкорпорирано в самия договор за цесия. Този въпрос не е значим за изхода по конкретното дело, тъй като изводът за неоснователност на иска е обоснован с недействителността на договора за цесия.

Не е с обуславящ решаващите изводи на въззивния съд характер и последният от поставените въпроси, тъй като, видно от мотивите към обжалваното решение, неоснователността на исковата претенция е обоснована с липсата на правен интерес от изпълнение на чуждо задължение, от една страна, а от друга, с невалидността на цесията, на която при условията на евентуалност ищецът се е позовал.

Поради отсъствие на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК е безпредметно обсъждането налице ли са допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Не е налице и очевидна неправилност на въззивното решение. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката.

Касаторът не е обосновал предпоставки в приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение