Определение № 295 от 27.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 101/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№3569/30.11.2021г., подадена от Държавно предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура“ чрез процесуалния му представител адв.Н. К. К. срещу решение № 178, постановено на 15.10.2021г. от Окръжен съд – Сливен, Втори въззивен граждански състав, по в.гр.д.№365/2021г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“ е осъдено да заплати на „Т. – С.“ ЕАД на основание чл. 50 ЗЗД сумата 20012.40лв., включваща сумата 4089.50 лв., представляваща стойността на закупено гориво (мазут), сумата 4272.54 лв., представляваща сума за недостиг от произведена електрическа енергия за периода от 12 до 17.00 часа на 14.01.2020г. в резултат на аварията от 14.01.2020г., сумата от 3173.71 лв., представляваща стойността на закупена електрическа енергия за собствени нужди, сумата 8476.65лв., представляваща сума за непроизведена топлинна енергия за часовия диапазон по време на отстраняване на аварията. Касаторът поддържа, че са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните процесуалноправни и материалноправни въпроси: 1.При вътрешно противоречие на мотивите, съответно неразбираемост на същите, съдебният акт опорочен ли е? Поддържа, че така поставеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК). Обосновава искането си с обстоятелството, че в обжалваното решение въззивният съд е приел по отношение на заключението на назначената тричленна съдебно-техническа експертиза, че отговорът на първия въпрос е необоснован и в цялост не се разбира какво е даденото заключение, поради което в тази част не е дал вяра на заключението, както и че експертизата не следва да бъде кредитирана и в частите, в които вещите лица развиват хипотетични тези, които не се основават на реални данни, следващи от събраните по делото доказателства (втори и седми въпрос), а от друга страна съдът дава пълна вяра на останалата част от заключението на тази експертиза. 2.Следва ли въззивният съд при констатирана липса на достатъчна яснота и обоснованост на заключението на назначена по делото тричленна съдебно-техническа експертиза, да извърши служебно действия по изясняването му? Поддържа, че по така поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – решение №224 от 07.01.2019г. по гр.д.№612/2018г. на III г.о. на ВКС и т.3 на ТР №1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС. Обосновава искането си с твърдението, че при констатирана липса на достатъчна яснота и обоснованост на заключението на назначената тричленна съдебно-техническа експертиза, въззивният съд следва да извърши служебно действия по изясняването му било чрез преразпит на вещите лица, било чрез назначаване на друга експертиза. 3.Следва ли в сумата, дължима в хипотеза на пропуснати ползи, да бъде включен ДДС? Поддържа, че така поставения въпрос има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Обосновава искането си с обстоятелството, че присъдената сума от 8476.65 лв. би била реализирана от „Т. – С.“ ЕАД в случай, че централата не е била оставена без електрозахранване, т.е. това е размерът на реално пропуснатата полза за дружеството, от което същото е било лишено, като сумата е претендирана и присъдена с ДДС без да са представени каквито и да е доказателства за платен ДДС от страна на „Т. – С.“ ЕАД. Поддържа, че пропуснатите ползи не представляват облагаема с ДДС доставка по смисъла на ЗДДС и присъждането на допълнителна сума над стойността на недоставената и нереализирана топлинна енергия в размер на 7063.88лв. е незаконосъобразно. 4.Следва ли да бъде включен ДДС в сумата, присъдена за пропуснати ползи, без да е издадена данъчна фактура и размера на данъка да е включен при определяне на резултата за съответния данъчен период? Поддържа, че по така поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – решение №499 от 30.06.2010г. по гр.д.№647/2009г. на IV г.о. на ВКС и решение №89 от 17.08.2015г. по т.д.№770/2014г. на II т.о. на ВКС. Обосновава искането си с твърдението, че „Т. – С.“ ЕАД не е представило доказателства дружеството да е издало данъчна фактура и да е включило размера на данъка при определяне на резутата за съответния данъчен период в справката-декларация по чл. 125 ЗДДС за съответния данъчен период, както и да е посочило фактурата в дневника за продажбите за съответния данъчен период, каквото е изискването на чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗДДС. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, ответникът по касационна жалба „Т. – С.“ ЕАД чрез процесуалния си представител адв.П. Г., изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение съображенията са следните: „Т. – С.“ ЕАД е предявило срещу ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“ по реда на чл. 50 ЗЗД иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в общ размер от 20012.40лв. (загуби и пропуснати ползи) вследствие на непозволено увреждане, настъпило на 14.01.2020г. на територията на тягова подстанция „С.“, собственост на държавното предприятие. Твърди, че на 14.01.2020г. в резултат на паднал проводник, собственост на ответното предприятие, възникнала авария в тягова подстанция, което предизвикало изключване на О. 110 Кв (открита разпределителна уредба), която била единствената връзка между генериращите мощности на дружеството и мрежата на Е., като в резултат спряла работата на цялата централа – спряло производството на електрическа и топлинна енергия, от което за дружеството настъпили вреди. Поддържа, че след като централата спряла да работи, не е могла да произведе и достави договорена електроенергия, за което дружеството понасяло санкции за неспазване на договореното количество съгласно направен график „ден напред“ и заплатило неустойка в размер на 4272.54лв.; че за възстановяването на централата в работен режим след спирането се наложило да закупи ел. енергия и бил направен разход за недостиг в размер на 3173.71лв.; че за разпалването на ЕК2 след спирането било необходимо количество от 4 тона мазут на обща стойност 4089.50лв.; че за времето от 12 до 17.00 часа на 14.01.2020г. за нуждите на населението било отпуснато по-малко количество гореща вода, като недоставената топлинна енергия на стойност 8476.65лв. с ДДС представлява пропусната полза вследствие възникналата авария. В писмен отговор ответникът ДП“Национална компания Железопътна инфраструктура“ е оспорило така предявения иск с твърдението, че при спазване на всички нормативно установени изисквания за работа дори при авария, подобна на твърдяната, топлоцентралата би следвало да може да продължи работата си. Поддържа, че входното захранващо напрежение топлоцентралата получава от трифазна двойна шинна система с шини А и Б от подстанция, собственост на „Е.“ЕАД, като единият тягов трансформатор, който работи, е присъединен към една от шините А или Б, а другата шина А или Б, както и другият трансформатор, са резерв със събрана схема до прекъсвач с цел при евентуална авария с възможно най-малко оперативни превключвания подстанцията да бъде захранена с напрежение 110кV. Твърди, че на 14.01.2020г. около 11.48 часа от негов служител била установена липсата на 110кV в работещата към този момент шина Б и било извършено оперативно превключване от шина Б към шина А в 12.20-12-25 часа, с което захранването към Т. С. било възстановено, т.е. в Т. С. липсвало захранване само за времето, необходимо за оперативното превключване от шина Б към шина А, т.е. падането на проводника от шинна система Б в Т. С. не е предизвикало изключване на О. 110 кV. Твърди също така, че след извършения ремонт на падналия проводник от шинна система Б в Т. С. не е извършено ново оперативно превключване на същата дата и такова не се налагало, тъй като електроснабдяването на Т. С. се осъществявало безпроблемно и очевидно падналия проводник не е предизвикал системна авария, която да възпрепятства работата на О. 110 кV. Поддържа, че липсва причинно-следствена връзка между падналия проводник в Т. С. и твърдяното спиране на производството на ел. и топлинна енергия от дружеството-ищец. Въз основа на заключението на изслушаната от първоинстанционния съд съдебна топлоелектротехническа и икономическа експертиза въззивният съд е приел за установено, че откритата разпределителна система ( О. 110 kV) към Т. С., собственост на Е., се състои от двойна шинна система ( шина А и шина Б) с фиксирани присъединения. Централата на ищеца генерирала електрическа енергия посредством трансформатор Т103, който е единствената връзка между генериращите мощности на „Т. С.“ ЕАД и мрежата на Е., а електроснабдяването на закрита разпределителна система (ЗРУ) 20 kV се осъществявало чрез силовите трансформатори Т 101 и Т 102, които са единствената връзка между О. към Т. С. и ЗРУ 20 k V. Прието е за установено, че двата силови трансформатора не работели съвместно, а по диспечерско нареждане се редуват през месец, като на 14.01.2020 г. е работил Т 101, като резервирането на собствени нужди на централата се осъществявало посредством трансформатор Т22, който осигурява връзката между ЗРУ 20 kV и комплексна разпределителна уредба ( К.) 6 kV, представляваща част от състава на енергийното оборудване на централата. Приета е за установена следната причинно-следствена връзка: на 14.01.2020 г. в 11:49 ч. вследствие на паднал фазов проводник на фаза А от ШС „Б“ на О. 110 kV, принадлежаща на Т. С., която е електрически свързана чрез трифазен ножов шинен разединител с шинна система „Б“ на О. 110 kV към подстанция „Т. С.“ ЕАД, е задействала диференциалната защита на шини (ДЗШ) 110 kV ( към Т. – С.) и тя е изключила всички присъединения към шина „Б“ на О. 110 kV - В. „П. Х.“, трансформатор Т 101 и трансформатор Т-103. Изключването на Т103 от ДЗШ 110 kV, довело и до изключване и на страна К. 6 kV – турбогенератора на централата, вследствие на което централата е останала без основно захранване на собствени нужди. Съобразено е, че при това автоматиката за включване резервното захранване (А.) е неуспешно задействана, тъй като се задейства от ЗРУ 20 kV, а то се захранва от трансформатор 101, който вече е бил изключен от шина Б 110 кV от ДЗШ 110 kV, поради което се е стигнало до аварийно захранване на централата, осигуряващо се от акумулаторни батерии. Взето е предвид също така, че втората шинна система „А“ на О. 110 k V е останала под напрежение и захранването за включените към нея присъединения, не е прекъснало – В.-110 k V „ С. К.“ и „К.“, трансформатор Т 102 и трансформатор Т2 на Т., като по оперативни данни още в 12.02ч. е подадено захранване на ЗРУ 20 kV от трансформатор Т102 от шинна система А – 110 kV в подстанция „Т. С.“. Съобразено е, че ДЗШ на подстанция „Т. С.“ изключва прекъсвачи 110 кV на шина Б по която е настъпило еднофазно к. с. на 14.01.2020 г. по ошиновката на тягов трансформатор Т2, тъй като при изготвяне на заповед № 577/20.05.2011 г. на Е. за настройките на ДЗШ, ШСП е нормално включен. Взето е предвид, че по настояване на Н. при изготвяне на посочената заповед тяговите трансформатори не участвали в схемата на ДЗШ, но при късо съединение по ошиновката на 110 кV, ДЗШ трябвало да изключи прекъсвачи 110 к V на шината, към която е фиксиран. Въззивният съд е взел предвид, че със заключението на тази експертиза е даден категоричен отговор, че шините системи на „Т. С.“ и „Т. С.“ са свързани посредством секционни ножови разединители 110 кV, които не са предназначени да изключват къси съединения, поради което е неправилно твърдението на ответното дружество, че шинната система на „Т. С.“ е присъединение към шинната система 110 kV на подстанция „Т. С.“ и обратното. Прието е, че наличието на ножов шинен разединител 110 кV не ги прави секционирани, тъй като в тази връзка липсва секционен прекъсвач, чрез който да се разделят секциите една от друга под товар или при късо съединение на една от тях и ДЗШ правилно се е задействало при настъпилото еднофазно късо съединение, тъй като го локализирало и ликвидирало чрез изключване на всички фиксирани към шина Б 110 кV присъединения. Взето е предвид също така, че ищецът разполага и с други противоаварийни автоматики и релейни защити на всички електрически съоръжения, тъй като не са отговорни за възникналото на 14.01.2020 г. късо съединение на шинна система О. 110 Кv. Взето е предвид, че в съдебно заседание вещите лица са потвърдили направеното заключение, като в.л. Е. е посочила, че котелът ЕК2 е с мощност 48 МW с мазут снабден с четири горелки, които имат норма и разход, съответстващ на начислените 4 тона мазут; че количеството произведена топлоенергия е различно за всеки ден, като стойността е изчислена на база произведено количество от предходен ден. Съобразено е, че вещите лица Р. и И. преповтарят заключението, че към шина система „Б“ са включени едновременно Т. С. чрез трансформатор 103, трансформатор 101, който осигурява захранване на закрита разпределителна уредба (ЗРУ) 20 kV, а от там чрез трансформатор Т22, осигуряващ връзка между ЗРУ и комплексна разпределителна уредба на Т. С., се осигуряват собствените нужди на самата централа и едновременно е бил включен Т2 на тягова подстанция, т.е. двете шинни системи А и В не се резервират, тъй като първата работи чрез трансформатор 102. Турбогенераторът пък според вещите лица бил изключен ръчно при натоварване 22 M Va с цел да овладеят машината, тъй като съществувало риск при преминаване на резервно захранване да не овладеят генератора и това да доведе до късо съединение. Не е било възможно също така превключване към ШС „А“ без преди това да е извършен оглед от персонала. А тъй като падналият проводник минавал много близо до ножовете на шинен разделител на шина „А“, не е било възможно изключване на ШС „Б“ на тягова подстанция само със секционния разединител на 110 kV и за това шинна система „Б“ е останала без захранване до отстраняване на аварията. Посочено е, че по искане на ответника по делото е назначена тройна съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че е настъпила авария на 14.01.2020 г. в 11:49 ч. на ШС „Б“ 110 kV на територията на Т. „С.“, собственост на ДП Н., в резултат на късо съединение между фаза А (паднал проводник) от ШС "Б" 110 kV и земя, като повредата била локализирана от селективното действие на ДЗШ 110 kV в 11:49:08 ч., т.е. в интервал от 409 ms последователно и в изпълнение на чл. 836, ал. 2, т.3, т.4 и 5 НУЕУЕЛ се изключват прекъсвачите на извод: „П. Х.“, ШС 110 kV, Т101, страна 110 kV, Т103, страна 110 kV. Взето е предвид, че в отговора на първия въпрос вещите лица са посочили, че такова внушение било направено и в исковата молба на „Т. С.“, и са цитирани твърденията на ищеца, като е отбелязано, че поради това за съда не става ясно дали експертизата потвърждава твърденията на ищеца или има предвид нещо различно. Съобразено е, че експертизата е достигнала до извод, че смисълът на вторият въпрос е неясен и в заключението е посочено само, че резервирането между двете шини на територията на „Т. С.“ не може да се случи, защото там тези шини физически не съществуват, а на територията на О. 110 kV на Е. такава автоматика е невъзможна. Посочено е, че експертите са дали категоричен отговор, че разединител секц- А и разединител секц-Б на Т. „С.“ не могат да се определят като присъединители, тъй като за това трябвало да се монтират допълнително измервателни трансформатори, прекъсвачи, още разединители и релейни защити и едва тогава настъпилата повреда е нямало да бъде локализирана от ДЗШ и падналия проводник не би нарушил работата на „Т. С.“ със система 110 kV. Взето е предвид, че според това заключение основата релейна защита ДЗШ е с добри резултати, а релейните защити на всички присъединения са се задействали правилно при външно за тях късо съединение и не са подали изключващ импулс. Не било регистрирано действие на РЗ при Т. С.. Технологичните защити на генератора и на генераторния трансформатор нямали връзка към възникналото късо съединение, тъй като било външно за тях и имало краткотраен характер. Посочено е, че в допълнение вещите лица са заключили, че парната турбина в „Т. С.“ е следвало да бъде снабдена с действащ автоматичен регулатор на оборотите, който да заработва при отпадане на част от товара и така да създаде възможност за работа в островен режим, както и че е имало забавяне при осигуряването на основното резервно захранване заради твърдата фиксация на присъединенията на ШС А 110 kV и ШС Б 110 kV и съвпадението, че по ШС Б на съответния ден са били включени генераторният трансформатор Т 103 и захранващият ЗРУ 20 kV - Т 101. Взето е предвид, че на седмия въпрос експертизата е дала заключение, че формално е възможно да не се стигне до преустановяване на работата на „Т. С.“, ако техният служител е извършил оперативно превключване и захранване към Т 102, по време на работа на ТГ1 в островен режим, преди ръчното му изключване. Изпълнението било трудно, тъй като за 1 минута и 20 секунди е следвало да се извършват редица комуникационни действия и да се извършват манипулациите за включване на Т102 от страна 110 киловата и 21 киловата. Като след това от значение за действие са условията на А. и възможността за работа на централата в режим на „остров“, а това зависи от минималния товар, за които вещите лица не са събрали информация. Съобразено е, че в допълнение на крайните си заключените вещите лица преповтарят част от изводите си и посочват допълнителни такива отнасящи се до невъзможността за работа на режим „остров“ на Т. С., както и че това не изпълнявало изискванията на чл. 42, ал. 6 ПУЕЕС, но съществувало неяснота какво е изключило захранения от намотка 21 киловата на Т103 кабелен извод „М.“, чийто товар 5 MW е технологичен и благоприятства възможността за запазване на синхронната работа на ТГ1 заедно с товара за собствени нужди. Взето е предвид, че в съдебно заседание вещите лица поддържат заключението си; посочват, че нямат данни за качеството на турбината, като от настъпване на аварията до ръчното изключване на генераторния прекъсвач, са изминали минута и 20 секунди, през който период дежурния служител изключил ръчно генераторния прекъсвач за да овладеят ситуацията; че нямали информация дали имат автоматичен регулатор, но и да е имало, той не се задействал; че трансформатор Т22 имал организирано автоматично въвеждане на резерва с мощност 10 MVA за да може да осигури резервно захранване от ЗРУ 20 кV към уредба 6,3 кV за собствени нужди; че по нареждане на диспечер по време на аварията към ЗРУ 20 кV бил трансформатор Т101, който работил на 110 kV към шина Б; че към същата шина бил включен и генераторният трансформатор Т103; че следвало генераторният трансформатор и трансформатор към ЗРУ 20 кV да бъдат на две различни шини, иначе реално нямало надеждно захранване на собствени нужди на Т.-а. Посочено е, че според вещите лица по нормативни документи централата трябвало да работи в островен режим, но след аварията се оказало, че не работи, като предполагат, че е поради неправилно свързване на трансформатора; че регулаторният трансформатор трябвало да работи, като предполагали, че може би имало проблем със централата, като в.л. С. посочва, че нямали ясна представа дали е ръчно или автоматично изключването на генератора и в допълнение предполага какъв следва да е начина на работа на генератора, като не знаели и какво е качеството на турбината. Първата назначена по делото експертиза е приета от въззивния съд за обективна, правилна и обоснована, тъй като съставеното експертно заключение не буди съмнение в своята достоверност. Посочено е, че макар и оспорено от ответната страна, това заключение е изготвено от компетентни вещи лица, притежаващи специални знания и умения в съответните области, като представеното заключение не е хипотетично, а съдържа категорични изводи, до които вещите лица са достигнали въз основа на доказателствата по делото и допълнителни справки. Поради това въззивният съд е дал вяра на приетата по делото комплексна топло-електротехническа и икономическа експертиза. По отношение на втората назначена по делото тричленна съдебно-техническа експертиза въззивният съд е приел, че даденият отговор на първия поставен въпрос е необоснован и в цялост не се разбира какво е даденото заключение, поради което в тази част не е дадена вяра на заключението. Прието е, че това заключение не следва да се кредитира и в частите, в които вещите лица развиват хипотетични тези, които не се основават на реални данни, следващи от събраните по делото доказателства, а именно втори и седми въпрос. Посочено е, че отговорите на тези два въпроса, разгледани и във връзка с изявленията на вещите лица в съдебно заседание, налагат извод за необоснованост, тъй като тези изводи са неясни и изградени на базата на предположения ( за работата на двата трансформатор Т 101 и Т 103; качеството на турбината; разработената инструкция; причината поради която не се е задействал автоматичния регулатор; дали генераторът е изключен автоматично или ръчно; свързването на извод „М.“ и минималния товар на при работа на режим „остров“ ). По отношение на даденото заключение в т. 4 от крайните заключения на експертиза съдът е приел, че съставлява правен извод, който също не следва да бъде взет предвид, а на останалата част от заключението на тричленната съдебнотехническа експертиза е дадена вяра, тъй като същата е обективна и правилна. Съобразено е също така, че отговорите на трети, четвърти и пети въпрос по смисъл съвпадат с тези от първата назначена експертиза, като те се отнасят до причинно-следствената връзка между падането на проводника и оставянето без електроснабдяване на „Т. С.“, и релейните защити. Предвид еднозначното установяване от двете експертизи на причинно-следствената връзка съдът е приел същата за безспорно установена, поради което не е излагал мотиви за това коя от двете следва да бъде кредитира и поради какви обстоятелства. Взето е предвид също така, че и от двете експертизи еднозначно се установява качеството на защитите, с които разполага централата на ищецът, както и че т.н. аварийна автоматика, релейни и технологични защити нямат отношение към възникналото късо съединение, тъй като то е външно за тях и единствено отношение има ДЗШ, която е сработила правилно и с добри резултати. При така установената фактическа обстановка въззивният съд от правна страна е приел, че търсената защита е от вреди, причинени от вещ, собственост на ответника и под негов надзор във връзка с упражняваната от него дейност, доколкото не се твърди виновно поведение на служител на ответника, като се касае за вещ, която крие потенциална опасност от причиняване на вреди от нейната експлоатация без обективно да има възможност за пълно отстраняване на опасността от вреди. Взето е предвид също така, че в случая не е известна и причината за повредата на вещта, от която произлизат вредите. Прието е, че при условията на пълно и главно доказване са установени първите два елемента от фактическия състав на чл. 50 ЗЗД, а именно, че е паднал проводник на фаза „А“ на ШС „Б“, собственост на ответното дружество и упражняващо дейност, свързана с тази вещ, като при докосването със земята, проводникът е предизвикал късо съединение. Късото съединение, предизвикано от вещта, собственост и под надзор на ответното дружество, е засечено и ликвидирано от селективното действие на ДЗШ към „Т. С.“ чрез спиране на електроснабдяването на присъединенията към шина „Б“ на О. 110 kV, собственост на Е.. Сред присъединенията са и силови трансформатори Т 101 и Т103, осигуряващи основно и резервно захранване на централата на ищеца. Така падналата вещ, собственост на ответното дружество, и допира и със земята поставят началото на причината (късо съединение), която е довела до оставянето без електрозахранване, поради селективното действие на ДЗШ. Изложени са съображения, че ако проводникът не беше паднал и предизвикал късо съединение при допир със земята, то тогава същото не би било засечено от селективното действие на ДЗШ и централата на „Т. С.“ не би останала без електрозахранване. Посочено е, че заключенията на вещите лица създават несъмнено убеждение в съзнанието на съда, че това са именно явленията, формиращи причинно-следствената връзка, като останалият доказателствен материал не разколебава този извод и в тази връзка доводите за недоказаност на тези факти са приети за неоснователни като несъответстващи на събраните доказателства и установените въз основа на тях факти. Прието е за безспорно установено, че ДЗШ към Т. С. изключва ШС „Б“ към О. 110 кV, но не и ШС А към О. 110 kV, собственост на Е., в който смисъл доводът на ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“ е приет за основателен, но неотносим към причинно- следствената връзка, тъй като с изключването на ШС „Б“ към О. 110 kV от ДЗШ, централата на „Т. С.“ оставя без електрозахранване. За неоснователен е приет и доводът на държавното предприятие за нарушение на чл. 44, ал. 2 от Наредба № 3 от 9 юни, 2004 г. от УЕУЕЛ. Изложени са съображения, че невъзможността на дружеството да се справи с аварийното положение чрез създадените противоаварийни системи или неправилното разпределение на трансформаторите, предоставящи енергия към основно и резервно захранване, не изключва възникналата деликтна отговорност. Прието е, че евентуално поведението на работниците към „Т. С.“ или техническата неизправност на съоръженията към дружеството биха могли да обусловят съпричасност, но е взето предвид такова възражение не е релевирано по делото. Твърденията на ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“ за технически неизправна инсталация на „Т. – С.“ ЕАД, неотговаряща на нормативно установените изисквания за работа на топлофикационно дружество, както и в непрофесионалните действия на негов служител, който изключил ръчно ТГ 1 в 11.50 часа на 14.01.2020г., въззивният съд е квалифицира като довод за изключителната вина на ищеца за настъпилия вредоносен резултат. Посочено е, че такива изявления са направили вещите лица от тройната съдебнотехническата експертиза в с. з., но е взето предвид, че от същите изявление става ясно, че не разполагат с нужната информация за да направят конкретни изводи дали е ръчно или автоматично изключен и за това излагат предположения. И тъй като съдът не дава вяра на изводи, които са базирани на предположения, е прието, че не може да бъде направен извод за вина на служителите на „Т. С.“. Посочено е, че вещите лица от съдебнотехническата експертиза имат съмнения относно ефективността на А. към Т22, но е взето предвид, че се касае за съмнения, а не категорични изводи, а в с. з. вещите лица излагат хипотеза за начина на работа на турбината, поради липса на данни за нейното качество и техническа изправност, тъй като не знаели дали имало автоматичен регулатор. С оглед на това е направен извод, че не може да се приеме, че е налице нарушение на чл. 422, т. 3 от Наредба № 9 от 9 юни 2004 г. за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи, тъй като същото би се базирало на теоретични предположения. Посочено е, че в крайните заключения вещите лица са приели, че е налице невъзможност на „Т. С.“ да работи в режим „остров“ и поради това не изпълнявал изискванията на чл. 42, ал. 6 ПУЕЕС, но е прието, че този извод е правен и като всеки друг такъв, следва да се гради на съществуващи факти, но такива несъмнено установени факти не се установяват. Съдът освен, че не е възприел направения от вещите лица правен извод, е изложил съображения, че такъв не може да бъде направен, защото от изявленията на вещите лица в с.з. и от представените заключения не се установява, че „Т. С.“ не може да работи в режим „остров“, а единствено е видно, че персоналът на „Т. С.“ е изгубил контрол над парната турбина към момента на възникване на аварията и след това не е успял да възстанови работата със собствени сили, но останалите причини не изяснени, т.е. налице са предположения въз основа на които вещите лица са направили правен извод. В заключение доводите на въззивника за изключителна вина на пострадалия, водеща до освобождаване от отговорност на стопанисващия вещта, са приети за неоснователени, тъй като не съответстват на установените по делото факти. Прието е, че претърпените от ищеца вреди се изразяват в различни претърпени загуби и пропуснати ползи, като при условията на пълно и главно доказване е установено, че същите са пряка и непосредствена последица от оставянето без електрозахранване, поради селективното действие на ДЗШ, което е неутрализирало възникналото късо съединение в резултат на докосване на падналия проводник с земята. Взето е предвид, че стойността на претърпените вреди е установена при условията на пълно и главно доказване от назначената комплексна експертиза, а именно, че стойността на закупеното тежко гориво ( мазут ), необходимо за разпалване на ЕК 2, е в размер на 4089.50 лв., като вещото лице е достигнало до този извод след експертна интерпретация на фактури и счетоводни документи при ищеца, като в с. з. изрично е посочил, че ЕК2 има разходни норми, които съответстват на начисленото гориво. Прието е, че не е налице основание, което да поставя под съмнение този извод на съдебния експерт, като доводът на ответника по иска за недоказаност на размера на закупено тежко гориво (мазут), необходимо за разпалване на ЕК 2, е приет за неоснователен, тъй като не се установява разпалване на котел ЕК1 и разходване на мазут за неговото разпалване. Посочено е, че ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“ е имало възможността да предприеме процесуални действия и да внесе съмнение в този извод чрез всички допустими доказателствени средства. За установена по безспорен начин е приета и стойността на закупената електрическа енергия за собствени нужди в размер на 3173.71 лв.; сумата в размер на 4272.54 лв., представляваща недостиг от произведената енергия; и сумата в размер на 8476.65 лв., представляваща стойността на непроизведена топлинна енергия за часовия диапазон по време на отстраняване на аварията. Относно сумата в размер 8476.65 лв., съдът е посочил, че такава би била реализираната сума в случай, че централата не беше останала без електрозахранване, т.е. това е размерът на реално пропусната полза, от която ищецът е бил лишен, като експертизата ясно е посочила начина, по който е изчислила недоставената и нереализирана топлинна енергия за процесния период. Д. на ответника по иска за неправилно изчисление е приет за неоснователен по съображения, че не се подкрепя от нито едно доказателствено средство. При така изложените от въззивния съд съображения следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по първия и втория въпроси, поставени в изложението. В съответствие с трайно установената и непротиворечива практика на ВКС въззивният съд е обсъдил становищата и на двете групи експерти, изготвили двете заключения по делото, съпоставил е тези становища, преценил е до каква степен те се допълват и припокриват, а в каква част донякъде си противоречат и е изложил съображенията си кое от заключенията и в коя част възприема. Действително в практиката си ВКС приема, че при наличие на противоречиви констатации на две единични експертизи по еднакви въпроси, приети по делото, съдът следва да прояви активност и да изясни коя е вярната констатация, ако и двете са формирани от същия обем доказателства, особено когато констатациите на втората единична експертиза са оспорени от една от страните и тя е поискала разширяването на единичната експертиза в тройна. В този случая съдът е задължен да уважи искането и съобразно правилото на чл. 157, ал. 2, изр. 2 ГПК (отм.), който определя и как да се формира тройната експертиза. Постановяване на решение без изясняване коя от констатациите и изводите е вярна има за последица нарушаване правото на защита на страната и необоснованост на решението (в този смисъл решение №236/26.05.2011г. по гр.д.№644/2010г. на І г.о. на ВКС). Приема се също така, че когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, съдът възлага допълнително заключение, а когато не е обосновано и възникват съмнения за неговата правилност- повторно заключение- чл. 201 ГПК. При дадени от вещото лице вероятни, а не категорични отговори на поставените въпроси, се касае за заключение, за чиято правилност възникват съмнения. Поради това, когато приетото от съда заключение не е категорично и една от страните по делото оспорва това заключение и иска назначаването на тройна експертиза, съдът на основание чл. 200, ал. 3 ГПК и чл. 201 ГПК е длъжен да назначи нова експертиза от друго или повече вещи лица. В този смисъл решение № 342 от 17.02.1012 г. по гр.д.№ 71 от 2011 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 197 от 19.10.2017 г. по гр.д.№ 60238 от 2016 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение №165/22.10.2019г. по гр.д.№2622/2018г. на ВКС, I г.о. В настоящия случай обаче се касае до две тройни експертизи, едната от които е и комплексна, като процесуалният представител на касатора не е оспорил съдебно-техническата експертиза. Оспорил е комплексната експертиза и именно по негово искане е била допусната съдебно-техническата. И доколкото и двете експертизи са тройни, в подобна хипотеза съдът следва да ги прецени и съпостави с останалите доказателства по делото и въз основа на този цялостен и задълбочен анализ да обоснове кое от заключенията възприема. В същия смисъл е и соченото в изложението решение №224 от 07.01.2019г. по гр.д.№612/2018г. на III г.о. на ВКС, в което е прието, че съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице дори да не е оспорено от страните. Заключението на експертизата се преценява съобразно всички доказателства по делото, неговата пълнота, яснота и обоснованост (чл. 202 ГПК). Оценката на заключението на вещото лице във всички случаи следва да се мотивира от съда. Същото се отнася и за противоречивите експертизи, при които съдът трябва да обоснове защо възприема или не всяка от тях. С тази практика на ВКС въззивният съд изцяло се е съобразил като е посочил кое заключение възприема и подробно и задълбочено е обосновал защо. Доколкото становището на вещите лица, изготвили едното от заключенията, е категорично и ясно, съдът не е бил длъжен да предприема и други съдопроизводствени действия, ако констатира че другото заключение не е ясно и достатъчно обосновано. Още повече в настоящия случай основната причина съдът да не възприеме някои части от заключението на СТЕ е обстоятелството, че същото в тези части е основано на предположения. И двете заключения са обсъдени от въззивния съд задълбочено и в детайли, като в съответствие с практиката на ВКС са взети предвид и обясненията, дадени от вещите лица в проведените открити съдебни заседания по делото. Съобразено е също така и обстоятелството коя от експертизите основава своите заключения на данните, които са установени по категоричен начин от материалите, относими към 14.01.2020г., вкл. протокол от разследване на нарушение, извадки от оперативни дневници на Т.-С., подстанция „Т.-С.“, „Е.“ ЕАД и Т.-ЮГ, авариен бюлетин на Т.-ЮГ, отнасящи се до аварийните изключвания, предизвикали смущения в електрозахранването на потребителите и спиране работата на „Т. С.“ ЕАД, както и съдържанието на заповед №577/20.05.2011г. и обстоятелството, че при изготвянето на тази заповед по настояване на ДП „Н.“ е предвидено, че тяговите трансформатори не участват в схемата на ДЗШ, но при късо съединение по ошиновката 100кV на тягов трансформатор ДЗШ да изключи прекъсвача на шината, към която е фиксиран. Налице е основание за допускане на касационното обжалване по третия, поставен в изложението въпрос – следва ли в сумата, дължима в хипотезата на пропуснати ползи от нереализирана доставка, да бъде включен ДДС. Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по така поставения въпрос по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по същия липсва трайно установена практика на ВКС, а въпросът има съществено значение при разрешаване на спорове, подобни на настоящия. По така поставения въпрос въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване само в частта по претенцията за заплащане на сумата 8476.65лв., представляваща стойността на непроизведена топлинна енергия за часовия диапазон по време на отстраняване на аварията и то само за онази част, с която в полза на „Т. С.“ ЕАД е присъдена и стойността на ДДС в размер на 1412.77лв., тъй като така поставеният въпрос не касае принципната възможност да се претендира и присъди като пропусната полза непроизведената по причина аварията топлинна енергия. По четвъртия, поставен в изложението правен въпрос, касаещ необходимостта от издаването на данъчна фактура и установяването размера на данъка за да бъде той включен в сумата, присъдена като пропуснати ползи, касационно обжалване не следва да се допуска, тъй като този въпрос се обхваща от въпроса, по който се допуска касационното обжалване. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение