Определение № 50179 от 24.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3097/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ю. Х. А., чрез адв. С. П., против решение № 10053/23.05.2022 г. по в.гр.д. № 4061/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което като е отменено решение № 2355 от 02.04.2019 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.дело № 12600/2012 г., е отхвърлен предявения от касатора срещу Ю. С. Д., иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД за сумата от 45 400 лв. (четиридесет и пет хиляди и четиристотин лева), съставляваща заплатена сума като продажна цена по договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт № .... от........г. на нотариус А. Г., рег. № ..... на НК, район на действие СРС, като погасен по давност. Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Касаторът обжалва решението на въззивния съд с доводи за неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани в хипотезите на чл.280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК следните въпроси: 1/ Второинстанционният съд правилно ли е преценил датата на влязлото в сила решение на ВКС и погасителната давност 5г. или 10г. следва да бъде; 2/ От кога започва да тече погасителната давност за предявяване на осъдителен иск за връщане на даденото след постановяване на решение; 3/ Как се определя спорното материално право, съответно – какъв е предмета на делото и търсената от ищеца защита и длъжен ли е съдът с решението си да отговори на иска и може ли да излиза извън спорния предмет на делото и 4/ Следва ли, след като има два напълно противоречиви съдебни акта, делото да бъде допуснато до касационно разглеждане. Твърди се, че дадените от въззивния съд разрешения са в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк.д. № 1/2000 г. на ОСГК, както и с практиката на ВКС – решение № 132 от 11.11.2011 г. по т.д.№ 648/2010 г. на ІІ т.о., решение № 191 от 28.08.2012 г. по т.д. № 460/2010 г. на ІІ т.о., решение № 21 от 30.06.2015 г. по т.д. № 1107/2012 г. на І т.о., решение № 178 от 12.11.2010 г. по т.д. № 60/2010 г. на ІІ т.о. и решение № 233 от 21.12.2013 г. по т.д. І 514/2012 г. на І т.о. Бланкетно се поддържа, че поставените въпроси са от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Насрещната страна – Ю. С. Д., не е депозирала отговор на касационната жалба. Въззивният съд е приел за установено, че предявеният от Ю. Х. А. срещу Ю. С. Д. иск за връщане на получената цена по договора за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № ...... от...............г. на нотариус А. Г., рег. №....... на НК, район на действие СРС и за заплащане на уговорена в договора компенсаторна неустойка, от който имот ищецът е съдебно отстранен с влязло в сила на 28.05.2007 г. решение на Софийски градски съд по гр.д. № 1009/2005 г., е доказан по основание, но е погасен по давност. Макар, че въззивният съд неправилно е квалифицирал иска като такъв по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД вместо по чл.55, ал.1, предл.3 вр. чл.189, ал.1 ЗЗД, правилно е приел, че началният момент, от който започва да тече петгодишната погасителна давност по чл.110 ЗЗД за разваляне на договора и за връщане на платената на несобственика на имота продажна цена, е влизане в сила на решението по предявения ревандикационен иск в производството, по който е установено в отношенията между страните по настоящия спор, че ответникът Д. не е носител на правото на собственост върху процесния недвижим имот. В конкретния случай решението на Софийски градски съд по гр.д. № 1009/2005 г., е влязло в сила на 28.05.2007г. съгласно нормата на чл.296, т.3 ГПК – с решение на ВКС от 28.05.2007 г. по гр.д. № 409/2006 г. въззивното решение е оставено в сила в обжалваната част, с която е уважен иска по чл.108 ЗС срещу Ю. Х. А.. При това положение, петгодишния давностен срок за упражняване на правото на евинцирания купувач да развали договора и да иска връщане на платената цена и уговорената в договора неустойка за неизпълнение, изтича на 28.05.2012г. Исковата молба, по която е образувано настоящото производство обаче е подадена на 21.09.2012 г., т.е след изтичане на предвидения в закона давностен срок. При така изложените решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС приема, че поставените от касатора въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване по следните съображения: За да бъде допуснато въззивното решение до касационно обжалване в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение – т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2010 г. на ОСГТК и решението на въззивния съд да противоречи на задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и на практиката на ВКС, или формулираният правен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, които основания следва да бъдат надлежно обосновани. В касационната жалба са формулирани четири въпроса, но същите, с изключение на втория, не представляват правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК – първият е фактически и касае правилността на въззивното решение, а останали два са с неясно смислово съдържание и общо формулирани. Отделно от това, не са налице и сочените от касатора допълнителни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. По повдигнатите в изложението въпроси, единствено по втория въпрос и то конкретизиран от настоящия състав – от кога започва да тече погасителната давност за предявяване на осъдителен иск за връщане на даденото по договор за продажба на недвижим имот, след осъществена срещу купувача съдебна евикция, е налице решаващо произнасяне на въззивната инстанция, което обаче е съобразено с трайната съдебна практика на ВКС, според която началният момент, от който започва да тече петгодишната погасителна давност по чл.110 ЗЗД за разваляне на договора за покупко-продажба и за връщане на платената на несобственика на имота продажна цена, е влизане в сила на решението по предявения от собственика на имота срещу купувача ревандикационен иск, т.е. с отпадане на основанието, на което е платена сумата по договора за продажба на имота.. Следва да се посочи, че част от сочените от касатора решения са неотносими към решаващо произнесения от въззивния съд въпрос от кога започва да тече погасителната давност по иска за връщане на даденото по договор за продажба на недвижим имот, след осъществена срещу купувача съдебна евикция, а касаят въпроса от кой момент длъжникът изпада в забава на задължението си за връщане на парична сума, получена без основание или на отпаднало основание, т.е. касаят въпроса за началният момент на забавата, който обаче не е предмет на въззивното решение. При липса на общата предпоставка за достъп до касационно обжалване по отношение на останалите въпроси, не следва да бъдат разглеждани и сочените допълнителни такива – по т.1 и по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, още повече че втората предпоставка не е надлежно обоснована съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, с твърдения за непълнота или неяснота на конкретна правна норма, налагаща преодоляването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на обществените условия. Единствено цифровото посочване на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и твърдението, че поставените въпроси са от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, не представлява обосновка на допълнителния селективен критерий. Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че формулираните от касатора въпроси не обосновават допускане на касационно обжалване. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,