Определение № 246 от 30.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 550/2020 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на "Принт Техник" ЕООД, [населено място], срещу определение №644 от 11.02.2020г. по ч.гр.д. №853/2019г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено определение №44 от 11.11.2019г. на съдия по вписванията при Районен съд - Благоевград, с което е отказано заличаване на възбрана, вписана в Службата по вписванията при РС [населено място], под №5142 от 23.05.2015г., том II, акт 31, дв.вх. №5124,, наложена от ЧСИ М. Б. по изп.д.№20158380402564. Частният касационен жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че е придобил имота след проведена публична продан от ЧСИ Б. В., рег.№890 по изп. д.№535/2016г., за което е налице влязло в сила постановление за възлагане от 03.05.2017г. Твърди, че поради това за него е налице правен интерес от заличаване на възбраната, наложена от ЧСИ М. Б. по изп.д. №20158380402564. Счита за неправилен и необоснован извода на Благоевградски окръжен съд, че съдията не може да впише заличаване на възбрана само и единствено по искане на купувача от публичната продан, тъй като легитимация принадлежи единствено на лицата по чл.31 ал.1 от Правилника за вписванията, като при това съдът неправилно изключва прилагането на нормата на ал.2 от същия член. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК с твърдение, че въззивният съд е постановил своя акт в противоречие с практиката на ВКС в решение №1/2015 от 10.07.2018г. по т.д.№1/2015г. ОСГТК на ВКС, определение №131/11.07.2019г. по ч.гр.д.№2357/2019г. на ВКС, ГК, ІI г.о., определение №86/17.05.2009г. по ч. гр. д. №1590/2019г. на ВКС, ГК, І г. о., определение №177/10.10.2018г. по ч.гр.д. №1418/2018г. на ВКС, ІІ т. о. и други. Наред с това жалбоподателят поставя като обуславящ правния въпрос: "Извън лицата по чл.31 ал.1 от ПВп кои други лица могат да искат заличаване на наложена възбрана след проведена публична продан на недвижимия имот?" Поддържа, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като с произнасянето на ВКС ще се стигне до попълване на липсваща съдебна практика и усъвършенстване на правоприлагането. Позовава се и на очевидна неправилност на обжалваното определение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди обжалвания пред него отказ на съдия по вписванията от Служба по вписванията при Районен съд - Благоевград, съставът на Благоевградски окръжен съд е споделил изводите на съдията по вписванията, че в случая не са налице предпоставките за исканото заличаване на вписаната възбрана, наложена от ЧСИ М. Б. по изп.д.№20158380402564. Позовал се е на тълкувателно решение № 1/2015 от 10.07.2018 г. по т.д. №1/2015 г., ОСГТК на ВКС, съгласно което вписаните възбрани не се заличават след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените в закона хипотези. Изтъкнал е, че при всички тези хипотези заличаването на възбраната не може да стане само по волята на заинтересовано лице, а следва да има нареждане на съдебния изпълнител или негово разрешение в случая по чл.31, ал.2 от ПВп. Изтъкнал е, че в конкретния случай вписаната възбрана брани правата на взискателя, по чието искане е наложена в другото изпълнително производство и за чиито права съдията по вписванията не може да направи преценка дали са удовлетворени при представените му доказателства. Поддържаните в изложението на касационните основания твърдения за това, че в отклонение от практиката на ВКС съдът е приел, че в хипотеза на наложената възбрана в хода на изпълнителното производство, при което възбраненият имот е бил обект на публична продан, поради липса на специална норма на ГПК, заличаването става по реда на чл.31 ал.1 от Правилника за вписванията, не съставляват въпроси по приложение на закона. Те съставляват оплаквания за допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон от въззивния съд, съответно биха съставлявали основание за касиране на въззивния акт като неправилен – чл.281, т.3 от ГПК, но не и основание за допускане на касационен контрол на определението. Непосочването на правен въпрос, обуславящ изхода на спора по конкретното дело, съгласно ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, съставлява самостоятелно основание за недопускане на касационен контрол на атакувания акт, без да се разглежда сочените от касатора допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Поставеният от частния касационен жалбоподател въпрос относно активната легитимация на купувача по публична продан е относим към предмета на спора, с което е осъществено общото изискване на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. По отношение на този въпрос обаче не са налице допълнителните предпоставки за достъп до касация. Според разясненията, дадени с тълкувателно решение № 1/2015 от 10.07.2018 г. по т.д. №1/2015 г., ОСГТК на ВКС, точка 3, вписаните възбрани по реда на чл.397, ал.1, т.1 от ГПК или наложени в изпълнителното производство по чл.451 от ГПК и чл.452, ал.2 от ГПК не се заличават след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените в закона хипотези. След влизане в сила на постановлението за възлагане от публична продан, придобилият собствеността купувач и всеки последващ приобретател на имота може да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, ако не му е противопоставима и не брани права. Вписана възбрана на недвижим имот може да бъде заличена, съгласно чл.31 от ПВп, с писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията /ал.1/ или по искане на заинтересования със заявление, към което се прилага удостоверение от надлежното учреждение, че вписването може да се заличи /ал.2/. В постановеното по реда на чл.274, ал.3 от ГПК определение №560/19.12.2019г. по ч.т.д. №2307/2019г. на ВКС, I т.о., са изброени други хипотези, при които заличаване на вписаната възбрана може да се осъществи по нареждане на компетентен орган или съответно при издадено удостоверение за настъпването на релевантните обстоятелства, като чл.433 ал.3 и ал.4 от ГПК / при прекратяване или приключване на изпълнителното производство и заличаване на наложената от съдебния изпълнител възбрана - с изключение на възбраната по публичната продан/, чл.494 ал.2 in fine ГПК / при освобождаване на недвижимия имот от изпълнение/ В случая въззивният съд е приел, че във всички случаи на изрично предвидените в закона хипотези, заличаването на възбраната не може да стане само по волята на заинтересованото лице, а следва да има нареждане на съдебния изпълнител или негово разрешение в случая по чл.31, ал.2 от ГПК. Независимо от използвания термин "разрешение", /изисква се издадено удостоверение за настъпването на релевантните обстоятелства/ въззивният съд не е допуснал отклонение от цитираната задължителна практика на ВКС. Придобилият собствеността купувач и всеки последващ приобретател на имота може сам да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, но обстоятелството дали същата не брани права на други лица следва да бъде установено в производството по подадената молба за заличаване с доказателства за развитието на изпълнителното производство, издадени от компетентния орган. В този смисъл изводът на въззивния съд, че не е достатъчно само изявление на легитимираното лице, за да се извърши заличаване на вписването, е в съответствие със задължителна практика по значимия за делото правен въпрос, което изключва допълнителното основание по чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК. Неоснователни са и доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК. Според цитираната норма въззивното определение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК представлява самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване, което не е тъждествено на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК и касационните основание по чл.281, т.3 от ГПК и неговото приложно поле следва да бъде ясно обосновано. В настоящия случай не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК, тъй като касационният жалбоподател се позовава на аргументите за неправилност на атакувания акт, изложени в частната касационна жалба, без да излага доводи за наличието на особени съществени пороци, водещи до очевидна неправилност. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд