Определение № 5524 от 28.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5231/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от ищците В. М. В., Н. М. С., С. Л. Х. и В. Л. С. (последните двама конституирани като ищци на основание чл. 227 ГПК, като наследници на починалата ищца М. М. Д.) против решение № 110 от 02. 06. 2023 г. по в. гр. д. № 486/2022 г. на ОС – Габрово, потвърждаващо решение № 179 от 13. 10. 2022 г. по гр. д. № 979/2021 г. на РС – Севлиево, с което е отхвърлен предявеният от касаторите срещу Н. М. Н., на чието място са конституирани, на основание чл. 227 ГПК, М. Н. Ц. и С. Н. З., иск с правно основание чл. 42 б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, за установяване нищожността на саморъчно завещателно разпореждане от 16. 04. 2021 г., извършено от В. Д. М. в полза на Н. М. Н., тъй като не е написано и подписано от завещателя В. Д. М..

Поддържа се неправилност на решението поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения, противоречие с материалния закон и необоснованост. Иска се допускането му до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, отмяната му и уважаване на предявения иск.

От ответницата по касационната жалба и по иска М. Н. Ц. е подаден отговор чрез адв. Н. Н.-Г., с който се поддържа липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и правилност на същото.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

Съставът на окръжния съд, в правомощията си на въззивна инстанция, за да потвърди първоинстанционния съдебен акт, е приел че искът по чл. 42 б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, е неоснователен, тъй като саморъчното завещателно разпореждане от 16. 04. 2021 г., извършено от В. Д. М. в полза на Н. М. Н., не е нищожно на твърдяното от ищците основание, тъй като е написано и подписано от завещателя.

Изводът, че завещанието е написано и подписано от В. Д. М. е основан на заключението на съдебнопочерковата експертиза на вещото лице В. И. от 21. 04. 2022 г., заключението на съдебнопочерковата експертиза на вещите лица инж. Сл. С. и В. И. от 16. 08. 2022 г., и двете приети при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, заключението на съдебнопочерковата експертиза от 02. 05. 2023 г. на вещото лице Т. М., прието във въззивната инстанция и заключението на съдебномедицинската експертиза от 09. 03. 2023 г. на вещото лице д-р С. Р. Р., също прието при разглеждане на делото пред въззивната инстанция. И трите съдебнопочеркови експертизи установяват по категоричен начин, както и че не се установява значима промяна в почерка и подписа на завещателя след 2019 г. до 16. 04. 2021 г., че процесното завещание е написано и подписано от В. Д. М.. Въз основа на заключението на съдебномедицинската експертиза е прието, че в изследваната от вещото лице медицинска документация, включително касаеща и болничните престои на завещателя през 2020 г. и 2021 г., няма данни завещателят да е имал двигателни проблеми с горните крайници, водещи до невъзможност за написване на ръкописен текст, но е възможно да е имал затруднения с изписването му, заради уврежданията на кожата в резултат на придобито автоимунно заболяване, водещо до образуване на мехури и трудно заздравяващи рани. А и дерматологичното заболяване може да протече пристъпно, с поява и изчезване на симптомите. Възможно е болен с това заболяване, при старание, да напише саморъчно текст с красив почерк. Целият текст е написан по едно и също време, при еднаква обстановка и едно и също състояние на завещателя.

Прието е, че останалите събрани по делото доказателства (показанията на свидетеля К. Д. и писмените доказателства) не установяват обстоятелства, които да опровергават заключенията на експертизите и не пораждат вероятност ръкописният текст и подписът да са изписани от друго лице, а не от завещателя В. М..

В изложението по чл. 284, ал. 3, т.. 1 ГПК са поставени следните въпроси:

1. Нищожно ли е саморъчно завещателно разпореждане, ако в същото е посочена дата на издаването му, но в действителност е съставено на друга дата?

2. Действително ли е саморъчно завещателно разпореждане, което завещателят е писал под диктовка?

3. Следва ли съдът да допусне посочен и недопуснат първоначално втори свидетел за едни и същи обстоятелства, ако с разпитания свидетел не се установяват сочените от страната факти?

Твърди се разрешаване на въпросите в противоречие с ППВС № 6/1968 г., т. 7, решение № 176 от 14. 06. 2012 г. по гр. д. № 652/2012 г. на ВКС, 2 г.о., решение № 34 от 22. 02. 2012 г. по гр. д. № 652/2011 г. на ВКС, 2 г.о., решение № 165 от 18. 05. 2013 г. по гр. д. № 1008/2013 г. на ВКС, 4 г.о.

Първите два въпроса не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд и не кореспондират с установените по делото факти - по делото не е твърдяно, нито доказано да има несъответствие между посочената в завещанието дата и действителната дата на съставянето му, нито има данни завещанието да е написано от завещателя, но „под диктовка“. Отговорът на третия въпрос не би бил от значение за изхода на спора, доколкото здравословното състояние на завещания към извършване на завещателното разпореждане е установено с представени множество писмени доказателства, както и със заключението на съдебномедицинската експертиза.

По изложените съображения и предвид указанията по тълкуването и прилагането на чл. 280 ГПК, дадени с ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, точка 1, настоящият състав приема, че нито един от въпросите не покрива изискванията на общо основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, предпоставящо допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

По изложените съображения настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторите В. М. В., Н. М. С., С. Л. Х. и В. Л. Стойност следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата М. Н. Ц. сумата 1000 лв. разноски за касационната инстанция, направени за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,