Определение № 1744 от 20.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2170/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.

Образувано е по жалба на адвокат З. Т. срещу определение № 144 от 27.03.2023 г. по ч.гр.д. № 97/2023 г.на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 15 от 10.01.2023 г. по гр.д. № 393/2022 г. на Силистренския окръжен съд за прекратяване на производството по гр. д. № 393/2022 г. на основание чл. 129, ал. 3 във връзка с ал. 4 от ГПК. Частният жалбоподател твърди, че определението е незаконосъобразно, поради което моли да бъде допуснато до касационно обжалване по поставените въпроси или като очевидно неправилно, да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, приема следното:

Производството по гр. д. № 1693/2022 г. по описа на Варненски окръжен съд, впоследствие гр. д. № 393/2022 г. на Силистренския окръжен съд, е образувано по иск на адвокат З. Т. против Народното събрание на Република България с правно основание чл.2в от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за вреди от законодателната дейност на Държавата в областта на правото на адвоката на защита пред съд срещу „акт на отмъщение“ и неизпълнение на задължения, произтичащи от чл. 56, чл. 216, чл. 288 ДФЕС, чл. 47 и чл. 52, § 1 от Хартата, чл. 33 от Конвенция на ООН срещу корупцията, чл. 38 от Директива (ЕС) 2015/849, чл. 5, § 11, чл. 19, чл. 21, § 1, чл. 24, чл. 25, чл. 26, чл. 28 от Директива (ЕС) 2019/1937. Ищецът твърди, че в резултат от подробно описаните в качеството му на адвокат на няколко търговски дружества действия, включително подаване на сигнали до различни институции, претърпял вреди, вследствие от изготвени против него данъчни ревизионни актове. Заради подадена от него информация за нарушаване на разпоредбите на Конвенцията на ООН срещу корупцията и неправомерното използване на паричните фондове, получени от продажбата на задграничното дружество „Еър“, съхранявани в КТБ, за предоставяне на нерегламентирана държавна помощ на частни икономически оператори в нарушение на чл. 63 и чл. 107, § 1 ДФЕС, против него са предприети "данъчни актове на отмъщение", упражнена е "икономическа принуда", "правна принуда" и "враждебни действия". При защитата си срещу описаните действия, атакуването на ревизионните актове приключило неуспешно за ищеца, от което претърпял имуществени и неимуществени вреди. Всичко изложено е свързано според ищеца със съществени нарушения на правото на ЕС и с нетранспониране в срок на цитирани Директиви на ЕС, уреждащи защитата на лица, подаващи сигнали за нарушение на правото на Съюза. Формулиран е петитум за постановяване на решение, с което съдът да приеме за установено, че Българската държава е нарушила задълженията по цитирани текстове от ДЕС и ДФЕС да приеме закони, с които да предостави необходимите правни средства за защита срещу актове на отмъщение, защита пред съд и защита от данъчни актове на отмъщение. Ищецът е поискал също държавата да бъде осъдена да му заплати обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.

С разпореждане № 3984/22.08.2022 г. по гр. д. № 1693/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд, връчено на ищеца на 01.09.2022 г., исковата молба е оставена без движение със следните указания към него:

1. Да посочи трите имена, ЕГН и адрес за призоваване.

2. Да уточни кой е ответник по предявените искове-Народното събрание или Държавата.

3. Да уточни дали претенцията му за обезщетяване на вреди се основава на съществено нарушение на правото на ЕС и ако е така, да посочи конкретно кои норми на правото на ЕС са били нарушени от посочения ответник.

4. Да уточни по какъв начин е извършено нарушението-чрез действие или бездействие. В случай че се позовава на бездействие за приемане на закони или друг законодателен акт-да уточни по какъв начин чрез бездействие Народното събрание е осъществило съществено нарушение на правото на ЕС, като съобрази, че нарушението предполага активно действие.

5. Да посочи по какъв начин действието/бездействието на ответника е довело до настъпване на твърдените от ищеца вреди/тоест-каква е причинно следствената връзка между действието/бездействието на ответника и настъпването на вредите.

6. Да посочи кои точно норми на правото на ЕС уреждат „предпазването на адвоката от акт на отмъщение“ и кои точно от тези норми са нарушение от ответника. В случай че се позовава на Директива/ЕС/2019/1937-да посочи какъв сигнал за нарушаване правото на ЕС е подал, кога и пред кой орган. Да уточни каква е връзката между подадения сигнал и проведеното срещу него ревизионно производство, ако счита, че именно то е актът на враждебно действие и неоправдано отношение.

7. Да уточни в какво се изразява извършеният срещу него акт на отмъщение и враждебно действие и неоправдано отношение и от кого е извършен-срещу ищеца в лично качество или в качеството му на адвокат.

8. Да уточни защо счита, че проведеното срещу него ревизионно производство от НАП, завършило с издаване на данъчен ревизионен акт представлява „данъчен акт на отмъщение“ и коя европейска правна норма го третира като такова и забранява издаването му.

9. Да посочи как е формирана сумата на претендираните имуществени вреди в размер на 80 106 щатски долара и по какъв начин същата е обусловена от вредоносното поведение.

10. Да уточни в какво се изразяват пропуснатите ползи на ищеца, оценени в размер на 17 715 щатски долари и как е определен периодът, за който се претендират.

11. Да уточни в какво се изразяват претърпените от ищеца неимуществени вреди, за които се търси обезщетение в размер на 30 000 лева и по какъв начин същите са обусловени от вредоносното поведение.

12. Да уточни правния си интерес и да обоснове допустимостта на установителните искове по ЗОДОВ, като съобрази, че е предявил осъдителни искове.

13. Съобразно уточненията по горните пунктове, да формулира адекватен петитум на исковите си претенции.

14. Да посочи банкова сметка или друг начин на плащане.

С отговор изх. № 144/07.09.2022 г. адвокат З. Т. е подал уточнение на исковата молба, но Силистренският окръжен съд е приел, че не са отстранени посочените в т.4-13 нередовности, поради което е прекратил производството с определение № 15 от 10.01.2023 г. по гр.д. № 393 по описа за 2023 г. Бургаският апелативен съд е потвърдил това определение с обжалвания пред настоящата инстанция акт. Посочил е, че при внимателен прочит на отговора не се установява частният жалбоподател да е уточнил каква е връзката между евентуалните подавани от него сигнали и актовете на отмъщение, враждебно действие и неоправдано отношение, доколкото издадените данъчни ревизионни актове, с които са установени негови данъчни задължения, датират от доста по-ранен период, тоест-сигналите са подадени след ревизионните актове, които би следвало да са акт на отмъщение заради сигналите. Ето защо не са изпълнени указанията на съда по т. 6 и т. 7 от разпореждането. Не е уточнено в какво се изразява твърденият "акт на отмъщение" на данъчните органи, в контекста на реализирано право на съдебна проверка на данъчните ревизионни актове, проведена неуспешно за адвокат З. Т.. Също така не е уточнено по какъв начин е формирана сумата на имуществените вреди, не е ясно на какво основание ищецът, действайки като адвокат на търговско дружество „Еър“ лично е заплащал суми за такси, договарял е заеми с трети лица, гарантирани лично от него и каква е корелацията с претендираните вреди от 80 106 щатски долара и действията на ответника по делото.

Във връзка с мотивите на възззивния съд в обжалваното определение касаторът е поставил следните въпроси, по които според него касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК:

1. В образуваното на основата на общностната забрана на „неоправдано отношение“, „враждебни действия“, „ответен акт на отмъщение“, исково производство за поправяне на вреди от нарушаване правото на ЕС, националният съд задължен ли е да приложи изведените в Директива (ЕС) 2019/1937 минимални задължителни стандарти от правото на защита пред съд?

2. Съгласно съображение (90) от Директивата, преди да прекрати исковото производство, съдът дължи ли да се произнесе въз основа на всички конкретни обстоятелства по случая дали ищецът и упражняваното от него право на защита пред съд отговарят на условията на приложимите правила?

3. Правилата на Съображение (93) и чл. 21, §5 от Директива (ЕС) 2019/1937 намират ли приложение към редовността на исковата молба?

4. Съобразно принципа за законност от чл. 19, §1 ДЕС, чл. 5 ГПК и чл. 5, ал. 4 КРБ проверката по чл. 127, ал.1, т. 4 и ал. 2 ГПК изисква ли от въззивния съд да приложи изведените в Директива (ЕС) 2019/1937 правила, понятия и легални дефиниции?

5. Въззивният съд задължен ли е да насрочи открито заседание, в което да изслуша ищеца съобразно упражненото от последния „право на изслушване“, в случаите, когато фактическите и правните въпроси, които повдига упражняваното пред съда право на защита по чл. 22, §1 от Директива (ЕС) 2019/1937 не могат да бъдат разрешени на основата на сочените в исковата молба обстоятелства и на представени с нея доказателства и доказателствени искания?

Въззивният съд не е разрешил въпросите на касатора, свързани с приложението на Директива (ЕС) 2019/1937, понеже е потвърдил връщането на исковата молба, позовавайки се на вътрешните процесуални правила за разглеждане на предявените пред български съд искове, съдържащи се в Гражданския процесуален кодекс/чл.127-129 и чл.130 от ГПК/. Именно тези правила са приложими, тъй като чл. 19, параграф 2 от ДЕС предвижда, че държавите членки установяват правните средства, необходими за осигуряване на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза (принцип на процесуална автономия). Тоест-всяка държава членка определя процесуалните правила за съдебните производства, предназначени да гарантират правата, които страните в процеса черпят от правото на Съюза/ в този смисъл-определение № 301 от 16.08.2022 г.по ч. гр. д. № 2584/2022 г. на IV ГО на ВКС и цитираната в него практика на Съда на Европейския съюз/. Въззивният съд не се е произнесъл, а и не е имал задължението да се произнесе по спорни материални права, произтичащи от Директивата, тъй като не се е достигнало до разрешаване на спора по същество поради нередовност на исковата молба. Ето защо по тези въпроси не е налице общото основание по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.

Може да се приеме, че последният въпрос на касатора е относим към спора, доколкото разпоредбата на чл.143, ал.2 от ГПК позволява ищецът да поясни и допълни исковата молба в първото по делото открито заседание. Практиката на ВКС обаче не задължава съда да насрочи делото в открито заседание, когато открие нередовности на исковата молба, а процесуалният закон му вменява задължението да ги отстрани преди това/ определение № 1160 от 17.05.2023 г. по к. ч. гр. д. № 1319/2023 г./.

В конкретния случай от съдържанието на обжалваното определение не се установява прилагане на процесуалния закон в неговия обратен, противоположен на вложения от законодателя смисъл, поради което не може да бъде допуснато касационно обжалване и на основание твърдяната от касатора очевидна неправилност.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на определението на Бургаския окръжен съд не следва да се допуска.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение