Определение № 928 от 26.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 497/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. В. А. В. срещу въззивно решение № 6380/12.12.2023 г., постановено по възз.гр. д. № 3114/2023 г. по описа на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 816/18.01.2023 г. по гр. д. № 65086/2021 г. на Габровския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора против Държавата, представлявана от Министерство на финансите, искове по чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за сумата 1 600 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз - неосигуряване на достъп до независим и безпристрастен съд, поради противоречие на разпоредбите на чл. 130, ал. 2 и чл. 138 - 142 ЗАдв. с чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС и чл.47 ХОПЕС; както и за сумата 5 001 лева - обезщетение за неимуществени вреди от правоприлагането на чл. 130, ал. 2 и чл. 138 - 142 ЗАдв., които изключват от обхвата на съдебен контрол актовете на дисциплинарните органи на адвокатурата, респ. - неосигуряване на достъп до независим и безпристрастен съд. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си касаторът поддържа, че на основание чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) представлява ли 3-годишен мандат на членове на дисциплинарния съд достатъчно дълъг срок на мандата, за да обезпечи независимостта на този орган; 2) дали дисциплинарните съдилища могат да бъдат разглеждани като „трибунал“ по смисъла на чл. 6 ЕКЗПЧОС; 3) представлява ли независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона, дисциплинарен съд, състоящ се само от адвокати, без право решението му да бъде обжалвано пред друг орган, чийто състав е формиран не само от адвокати; 4) когато обективните условия, при които е създаден орган, разглеждащ дисциплинарни производства срещу членове на дадена съсловна организация, биха могли да породят у правните субекти оправдани съмнения в неподатливостта на този орган на влиянието на външни фактори, както и в неутралността му по отношение на противопоставящите се интереси и биха могли да станат причина органът да не създава впечатление за независимост или за безпристрастност, като с това потенциално да се накърни доверието, което правосъдието трябва да вдъхва на правните субекти в едно демократично общество, следва ли да се приеме за допустимо този орган да се произнасяне по спорове, свързани с прилагането на правото на Съюза; 5) следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства и защитни позиции на страните, като изложи съответни мотиви. Поддържа се, че по първите три въпроса въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ЕСПЧ - решение от 27 май 1981 г. по делото „Л. К., В. Л. и Де М. срещу Б.“ и решение от 30 ноември 1987 г. по делото „Х срещу Б.“; по четвъртия въпрос - в противоречие с практиката на СЕС (решение от 19 ноември 2019 г. по съединените дела C-585/18, C-624/18 и C-625/18); а по последния поставен въпрос – с практиката на ВКС. Иска се отправяне на преюдициално запитване до СЕС по въпроса - „дали националната правна уредба на чл. 2в, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 7 ЗОДОВ не противоречат на Правото на Съюза, доколкото нарушават правото на справедлив съдебен процес, разглеждан от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона по смисъла на чл. 47 ХОПЕС, както и дали чл. 19, §2 ДЕС допуска национална правна уредба като тази на чл. 2в ЗОДОВ и чл. 7 ЗОДОВ, съгласно която компетентен да разглежда искове за нарушение на правото на Съюза, осъществени от съда като последна инстанция е същият този съд, извършил нарушението, както и че искът се предявява не срещу държавата, а срещу органът, допуснал нарушението“. Касаторът поддържа и искане на основание чл. 150, ал. 2 от Конституцията на РБ за сезиране на Конституционния съд за установяване противоконституционност на разпоредбите на чл. 129, ал. 2, чл.130, ал. 2 и чл.138 – чл. 142 от Закона за адвокатурата като противоречащи на чл. 5, ал. 4 КРБ, чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС, чл. 47 ХОПЕС, чл. 14 ЕКЗПЧОС, чл. 20 и чл. 21 ХОПЕС, чл. 6, ал. 2 КРБ, чл. 13 ЕКЗПЧОС, чл. 4, §3 и чл. 19, §2 ДЕС. Ответната страна по жалбата, чрез юрк. Р. С., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационния контрол. Претендира разноски. Касационната жалба е процесуално недопустима в частта, имаща за предмет въззивното решение по иска за имуществени вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. В случая, претенцията по чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е с цена 1 600 лв., поради което въззивното решение по този иск не подлежи на касационен контрол и касационната жалба в тази й част следва да се остави без разглеждане. В частта по иска за неимуществени вреди касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По предпоставките за допускане на касационния контрол, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че срещу В. В., като адвокат, е подадена жалба от „Лион Трейдинг“ ООД в САК, с искане за ангажиране дисциплинарната отговорност на ищеца, поради нарушение на чл. 40, ал. 1 и, ал. 2 ЗАдв., както и на чл. 23 ЕКА. Изложени са оплаквания, че ищецът, като процесуален представител на ПИБ и „СГГруп“ ЕАД, неправомерно се е ползвал с издадения по ч. гр. д. № 17683/2018 г. на СРС изпълнителен лист срещу „Лион Трейдинг“ ООД - образувал е изпълнително дело, след като в производство по чл. 422 ГПК е постановено решение по гр. д. № 60826/2018 г. на СРС, с което са отхвърлени положителните установителни искове срещу „Лион Трейдинг“ ООД, за установяване вземанията на кредитора, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 17683/2018 г. на СРС. В Дисциплинарния съд при САК е образувана дисциплинарна преписка № 291/2021 г. срещу адвокат В. А. В. за нарушения на чл. 40, ал. 1, чл. 40, ал. 2, чл. 132, т. 3, пред. 2 и чл. 132, т. 10 ЗАдв. В хода на проверката ищецът е дал обяснения, като е оспорил факта да е знаел за решението по гр. д. № 60826/2018 г. на СРС към датата на подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело - 03.11.2020 г., доколкото решението не било връчено на него, а на ПИБ АД. В дисциплинарното производство е прието, че ищецът е нарушил разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и чл. 40, ал. 2 ЗАдв., както и тези по чл. 132, т. 3, предл. 2 ЗАдв. и чл. 132, т. 10 ЗАдв., за което му е наложено наказание „глоба“ в размер на 3 250 лв. По жалба на ищеца решението на Дисциплинарния съд е обжалвано пред Висшия дисциплинарен съд, който го изменил само в частта за размера на глобата и същата е намалена на 1 300 лв. Решението на ВДС е влязло в сила, като окончателно и не подлежащо на обжалване. Наложената глоба е заплатена от адв. В. на 05.11.2021 г. Ищецът твърди, че претърпените от него вреди са в резултат на достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, пряка последица от бездействието на държавата по отношение на това да приведе в съответствие с правото на ЕС разпоредбите на чл. 130, ал. 2 и чл.138 - чл. 142 ЗАдв., които изключват от обхвата на съдебния контрол актовете на дисциплинарните органи на адвокатурата, с които се налагат дисциплинарни наказания. Въззивният съд е посочил, че съгласно чл. 134, ал. 1 КРБ адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се. Тя подпомага гражданите и юридическите лица при защита на техните права и интереси. Предвид този специален статут на адвокатурата съдебната намеса в дейността й е ограничена до изрично предвидените в ЗАдв. случаи – чл. 130, ал.2 ЗАдв., в каквато хипотеза не попада разглежданото дисциплинарно производство срещу ищеца. Законът е издаден на основание чл. 134, ал. 2 КРБ и с него се уреждат организацията и редът за дейността на адвокатурата. Дейността на Дисциплинарния съд на колегията и на Висшия дисциплинарен съд може да се определи като правораздавателна. Същите функционират съгласно закона, създадени са с конкретна цел – да провеждат дисциплинарни производства срещу уличени адвокати, и притежават независимост и безпристрастност. В случая ищецът е подведен под дисциплинарна отговорност за нарушение на регламентирани в ЗАдв. правила за упражняване на адвокатската професия. Съдът е приел, че за да се ангажира отговорността на държавата за нарушаване правото на ЕС, следва да е налице нарушение на правна норма, която предоставя права на частноправни субекти, достатъчно сериозно нарушение на тази норма, и да съществува пряка причинно следствена връзка между нарушението и претърпяната вреда. Предвид данните и доказателствата по делото, не е налице нарушение на разпоредбите на чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС и чл. 47 ХОПЕС. Съгласно чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Според чл. 47 ХОПЕС, всяко лице има право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес в разумен срок от независим и безпристрастен съд, а чл. 13 ЕКЗПЧОС регламентира, че всеки, чиито права и свободи, предвидени в тази конвенция, са нарушени, трябва да разполага с ефикасни вътрешноправни средства за тяхната защита. Дисциплинарното производство, което е проведено срещу ищеца, е разгледано от независим орган, избран съобразно предвидените в ЗАдв. изисквания. Съображенията на ищеца за пристрастност на състава, разглеждал дисциплинарната преписка, за разпределението на делата и мандата на членовете на състава, не обуславят извод за пристрастност по обективен или субективен критерий. С оглед на това е прието, че не се установява да е налице нарушение на норми от Конвенцията или Хартата на ЕС, предоставящи права на частноправни субекти, поради което предявеният иск отхвърлен като неоснователен. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице поддържаните от страната предпоставки за селектиране на жалбата. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК касационното обжалване може да се допусне при противоречие между въззивното решение и актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз. Практиката на ЕСПЧ не е въведена от законодателя като самостоятелно селективно основание за допускане на касационния контрол. Извън това, посочените от жалбоподателя решения по делата „Л. К., В. Л. и Де М. срещу Б.“ и „Х срещу Б.“ не биха могли да обусловят допускането на касационното обжалване, тъй като разгледаните в тях въпроси нямат никакво отношение към спора по настоящото дело. По въпрос №4 следва да се посочи, че същият е формулиран според защитната теза на касатора, като във формулировката му са предпоставени факти, обстоятелства и взаимовръзки, които не са приети за установени по делото. Отделно, безпротиворечиво в практиката на ВКС се приема (вж. - решение № 50151/10.07.2023 г. по н. д. № 594/2022 г., III н. о., решение № 60124/02.08.2021 г. по н. д. № 460/2021 г., II н. о., решение № 74/03.06.2020 г. по н. д. № 295/2020 г., I н. о. и др.), че дисциплинарните съдилища към адвокатските колегии и Висшият дисциплинарен съд са „съд“ по смисъла на чл. 6, § 1 ЕКЗПОС, чл. 19 и чл. 267 ДФЕС и чл. 47 ХОПЕС, доколкото притежават някои фундаментални характеристики на съд в същинския смисъл, а именно - създадени са и функционират съгласно закона, завършват с правораздавателен акт и притежават независимост и безпристрастност. Дисциплинарните съдилища и Висшият дисциплинарен съд по Закона за адвокатурата са независими от изпълнителната и всяка друга власт, а и от страните. Никой не може да въздейства върху независимостта им, така че да я засегне. Начинът на избиране на персоналния състав на всеки от тези органи е по предварително оповестени правила, измежду членовете на адвокатските колективи, с мандат, няма и режим на освобождаване на членовете на дисциплинарните съдилища по инициатива на адвокатския съвет. На производството пред дисциплинарните съдилища и Висшия дисциплинарен съд са присъщи всички основни принципи на публичния състезателен процес- възможност за упражняване на адвокатска защита, за ангажиране на доказателства, за публично огласяване на решението и неговото мотивиране, за обжалване на решението пред по-горна инстанция, която е независима в същия смисъл. Безпристрастността на членовете на дисциплинарните състави се презюмира, освен ако не съществуват доказателства в обратния смисъл и е гарантирана чрез възможността за отвод и самоотвод. По последния въпрос решението не е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС (т. 1 и т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК и т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК), нито с цитираните от страната решения на състави на ВКС. Съдебната практика е установена, че като инстанция по съществото на правния спор въззивният съд е длъжен в рамките на проверката по чл. 269 ГПК, след обсъждане на всички доказателства по делото, на доводите и възраженията на страните, да формира свои собствени решаващи мотиви по предмета на делото и в зависимост от възприетото становище за крайния резултат по спора - да потвърди или да отмени първоинстанционното решение. В случая, въззивният съд е изпълнил процесуалните си задължения - мотивите му съдържат подробен анализ и оценка на всички правнорелевантни факти, доказателства, доводи и възражения на страните; посочено е кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, кои се считат за недоказани и защо. Аргументацията на касатора в изложението по този въпрос отразява неговата защитна теза и несъгласието му с извършения анализ и оценка на фактите и доказателствата по делото, респ. с крайния решаващ извод за неоснователност на предявените искове. Такива доводи не са предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението. Неоснователно е искането на касатора за отправяне на преюдициално запитване по конкретно формулирания въпрос. Съгласно чл. 628 ГПК, преюдициално запитване се прави в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото. В настоящия случай въпросът, по който се иска да бъде отправено преюдициално запитване е изцяло ирелевантен и без връзка с предмета на настоящия спор. С оглед искането на касатора за сезиране на Конституционния съд, на първо място следва да се посочи, че с определение № 15/12.12.2024 г. по к. д. № 31/2024 г. на Конституционния съд е отклонено искането на 28-и състав на Софийския районен съд за обявяване на противоконституционност на чл. 130, ал. 2 в частта „като първа инстанция” и на чл. 133, ал. 2, изр. второ от Закона за адвокатурата (обн. ДВ, бр. 55 от 2004 г., посл. изм. и доп. ДВ, бр. 17 от 26.02.2021 г.). Отделно от това, с определение № 2/13.03.2024 г. по к. д. № 8/2024 г. на Конституционния съд е посочено, че за да е допустимо искане за упражняване на възприетата в Конституцията специфична форма на инцидентен контрол за конституционосъобразност, следва да бъде обосновано не от съмнение за противоконституционност, а да се основава на достигнатата убеденост на съда, изразена чрез приведени доводи. Разпоредбите на Закона за адвокатурата не създават съмнение, че на обжалване пред ВКС подлежат не всички решения на Висшия адвокатски съвет, а само онези, които ЗАдв. предвижда изрично като обжалваеми (чл. 7, ал. 5, чл. 9, ал. 6, чл. 10, ал. 5, чл. 16, ал. 4 и 5, чл. 19, ал. 7 и 8, чл. 20, ал. 3, чл. 22, ал. 3, чл. 53, ал. 2, чл. 61, ал. 4, чл. 106, ал. 4, чл. 116, ал. 1 и чл. 130, ал. 2 ЗАдв.). Тъй като Конституцията на РБ определя адвокатурата като свободна, независима и самоуправляваща се организация, а основните принципи за упражняването на адвокатската професия са независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка (чл. 2, ал. 1 ЗАдв.), то законодателят е включил осъществяване на съдебния контрол само в изрично посочени от закона случаи в съответствие с КРБ. Изложените от касатора съображения не обосновават основателни съмнения относно противоконституционността на разпоредбите на чл. 129, ал. 2, чл. 130, ал. 2 и чл. 138 – чл. 142 вкл. ЗАдв, поради което искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответната страна по жалбата юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 150 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение