Определение № 757 от 03.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 629/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във връзка с чл. 396, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] срещу определение № 3873 от 16.03.2011г. по ч. гр. дело № 282/2011г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-В състав, с което след отмяна на определението от 11.05.2010г. по гр. дело № 13572/2010г. на Софийски районен съд, гражданско отделение, 59 състав е допуснато на основание чл. 389 ГПК обезпечение на предявените от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите 19 558 лв. и 11 356 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди от неизпълнение на договор за изработка от 26.02.2002г., ведно със законната лихва, чрез налагане обезпечителна мярка СПИРАНЕ на изпълнително дело № 20107900400150 на ЧСИ Р. М. с рег. № 790 на КЧСИ, при внасяне на парична гаранция в размер 3 091,40 лв. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК – СГС се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като сочи и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и да се допусне исканото обезпечение. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва частната касационна жалба и прави възражение за липса на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като частният жалбоподател не е посочил кой е материалноправният въпрос, с оглед доказването на противоречива съдебна практика. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирано лице в преклузивния едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да допусне обезпечение на предявените осъдителни искове чрез спиране на горепосоченото изпълнително дело, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките по чл. 391, ал. 1 ГПК за допускане на обезпечение – исковете са процесуално допустими, налице е обезпечителна нужда, доколкото с изпълнението по изпълнителното дело, чието спиране се иска, ответникът евентуално ще се обогати неоснователно със сума, която не му се дължи, и поисканата обезпечителна мярка е подходяща с оглед търсената защита, тъй като при евентуално решение в полза на молителя ще се окаже, че същият има насрещно вземане срещу ответника. Доколкото предявените искове не са подкрепени с убедителни писмени доказателства и се съдържат твърдения, които подлежат на доказване в исковия процес, обезпечението се допуска при внасяне на гаранция в определен размер. Изложени са съображения, че решението, по което е издаден изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, чието спиране се иска, не е влязло в сила и не е налице сила на пресъдено нещо по въпроса дали е налице неизпълнение от страна на ответника по договора от 26.02.2002г. към момента на допускане на обезпечението. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора – частен жалбоподател твърдения и доводи. Касаторът не е формулирал релевантния материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното определение, който според твърдението му е разрешаван противоречиво от съдилищата, нито е аргументирал значението му за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Бланкетното посочване на текста по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК не се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не по отношение на фактите по конкретния спор. Съгласно ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 касаторът, респективно частният жалбоподател е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Без посочването на този въпрос, обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол. К. съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на частния жалбоподател и сочените от него в частната касационна жалба факти и обстоятелства. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице и поради това, че при допускане на обезпечение на предявените искове въззивният съд се е съобразил с практиката на ВКС, съгласно която за да бъде допуснато обезпечение на иска, е необходимо наличието на следните предпоставки: искът да бъде допустим и вероятно основателен, да е налице интерес от обезпечение, т. е. обезпечителна нужда, и посочената от ищеца обезпечителна мярка да е подходяща, като в хипотезата, когато искът не е подкрепен с убедителни писмени доказателства следва да бъде представена гаранция в определения от съда размер. Съдебният състав, спазвайки постоянната практика на ВКС, е изследвал наличието на необходимите предпоставки, адекватността на обезпечителната мярка и е постановил определението си. Д. в частната касационна жалба за наличие на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради постановени от СГС две определения по един и същ въпрос, който е решен по различен начин, е неоснователен. От една страна, частният жалбоподател не е посочил кой въпрос се решава противоречиво от съдилищата. От друга страна, разрешеният по различен начин в определение от 14.02.2011г. по ч. гр. дело № 13854/2010г. на СГС, І гр. отделение въпрос за обезпечителната нужда не обосновава допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като е формирана трайноустановена практика на ВКС, съгласно която обезпечителната нужда се предполага, а ако ответникът по иска твърди, че разполага с достатъчно средства и не е налице обезпечителна нужда, доказателствената тежест за установяване на твърдените факти е негова. Поради липса на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното определение на ВКС не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение