Определение № 359 от 10.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 595/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по повод подадена касационна жалба от Апелативна прокуратура - П. срещу решение № 260042 от 17.11.20г.по в.гр.дело № 410/20г.на Пловдивския апелативен съд в частта, с което е потвърдено решение № 710 от 11.07.20г. по гр.дело № 1922/19г.на Окръжен съд-Пловдив в частта, с която е уважен искът с правно основание чл.2 ал.1 т.1 ЗОДОВ, предявен от И. Х. Г. против Прокуратурата на Република България, за обезщетение за неимуществени вреди от незаконно задържане, в размер на 5 000 лв, ведно със законната лихва, считано от 11.02.18г. до окончателното изплащане. Касаторът сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за приложението на чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, който счита,че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Постъпила е и насрещна касационната жалба от И. Х. Г. чрез адв.Е. Н. срещу въззивното решение в частта,с която е потвърдено първоинстанционното решение, в частта, с която е отхвърлен иска за неимуществени вреди от незаконно задържане за сумата над 5000 лв. Сочи се основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса :Дали националният съд при присъждане на обезщетение по ЗОДОВ във връзка с нарушени права по Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, следва да определи обезщетението не само в съответствие с практиката на Върховния съд и Върховния касационен съд, но и в съответствие с практиката на Европейския съд по правата на човека. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че на 7.02.18г.И. Г. се явил в РУ – А. във връзка с подаден сигнал за инцидент в кв.Изток и в 17.30ч.е бил задържан от полицейските органи за 24 часа по подозрение за извършено престъпление по чл.347 ал.1 НК.В 16.45ч.на 8.02.18г.е привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл.347 ал.1 НК и чл.325 ал.1 НК и му е взета мярка за неотклонение „задържане до 72 часа“,като му е предявено постановлението на разследващия полицай.С постановление от 8.02.18г.зам.районен прокурор при РП – А. е постановил задържане на Г. за срок от 72 часа, считано от датата и часа, на които е привлечен като обвиняем.С постановление от 11.02.18г.,предявено в 10.30ч.Г. е бил привлечен като обвиняем за престъпления по чл.347 ал.1 НК,чл.325 ал.1 НК и за престъпление по чл.323 ал.1 НК.В 11.42ч.в РС-Асеновград е входирано искане на районната прокуратура за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“.В районния съд е образувано нчд № 89/18г.и е насрочено за 16ч.С определение № 41/11.02.18г.РС Асеновград е оставил без уважение искането за вземане мярка за неотклонение „задържане под стража“ и е определил по –лека такава.Определението е било обявено в 20.35ч.Разпореждането на съда за освобождаване е било изпълнено същия ден.Прието е за безспорно обстоятелството,че на 8,9 и 10 .02.18г.в РС Асеновград е имало дежурен съдия,който да разглежда исканията за вземане на мерки за неотклонение „задържане под стража“. За претърпяните от ищеца вреди от неимуществен характер са събрани гласни доказателства. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е взел предвид двете мерки по задържането, при които ищецът е изпитвал чувства на притеснение,страх, несигурност,накърняване на доброто име, като е съобразил, че е понесъл обичайните вреди, които пострадалият търпи от незаконно наказателно преследване.Приел е,че сумата от 5000 лв е справедлив размер за репариране на вредите. Настоящият съдебен състав намира,че следва да допусне касационно обжалване по касационната жалба на Апелативна прокуратура – П. по въпроса за приложението на чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, който счита,че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – р.95 от 29.04.15г.по гр.д.№ 5462/14г.на 3 –то г.о.; р.276 от 6.11.17г.по гр.д.206/17г.на 4-то г.о.; р.439 от 14.12.12г.по гр.д.№ 1730/11г.на 4-то г.о. Не следва да се допуска касационно обжалване по насрещната касационна жалба на И. Г..Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл.280 ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК.Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.10г.по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС – т.1, правният въпрос от значение за изхода на спора по конкретното дело е този,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.В случая формулираният в насрещната касационна жалба въпрос:“ Дали националният съд при присъждане на обезщетение по ЗОДОВ във връзка с нарушени права по Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, следва да определи обезщетението не само в съответствие с практиката на Върховния съд и Върховния касационен съд, но и в съответствие с практиката на Европейския съд по правата на човека“, не е разглеждан от въззивния съд и не е обусловил правните му изводи.Не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.