Определение № 50342 от 31.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 100/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез инспектор-юрист С. Д., против решение № 1033 от 13 октомври 2021 г., постановено по в.гр.д. № 496/2021 г. по описа на Апелативен съд София, с което се потвърждава решение № 45 от 23 ноември 2020 г. по гр.д. № 127/2018 г. по описа на Окръжен съд Монтана в частта му, с която са отхвърлени исковете на комисията по чл. 153 ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата от И. А. Д. на суми в размер на 3098,90 лева направени вноски по банкови сметки от титуляра и на 1921 лева направени вноски по банкови сметки от трети лица, и за отнемане в полза на държавата от Ц. Б. Д. на сумата от 924,98 лева направени вноски по банкова сметка. В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е неправилно, тъй като е невярна констатацията на въззивния съд, че предявените искове са неоснователни поради това, че са „неналични“ към момента на завеждане на исковата молба. Твърди се, че липсата на определен имуществен обект, по смисъла на въведената от законодателя легална дефиниция, не следва да се ограничава единствено и само с факта на неговото погиване, унищожаване или изгубване, а следва да обхваща и всички други хипотези, при които придобитото от лицето имущество в рамките на проверявания период по една или друга причина, в т.ч. укриване, не може да бъде установено като местонахождение/наличност. Законът дава възможност на държавата да претендира в исковото производство равностойност на имущество, което вече е напуснало патримониума на проверяваното лице, но за придобиването на което не е установен законен източник на средствата; за сумите, преминали през патримониума на лицата, за които не е установен по безспорен начин законен източник, се претендира тяхната равностойност на осн. чл. 72 ЗПОДНПИ /отм./, респ. чл. 151 ЗПКОНПИ, в какъвто смисъл е налична практика на въззивни съдилища, а и на ВКС. Неправилно въззивният съд приема, че усвоените от ответниците парични средства по кредити представляват единствено източник на финансиране – кредитите са погасявани от лицата през периода, без да е налице законен източник на средства за извършване на вноските по тях, при установено значително несъответствие за целия период, както и по календарни години, което води до единствения извод, че средствата са с незаконен произход; погасяването през проверявания период при липсата на достатъчно законни доходи, води до констатацията за наличие в патримониума на лицата на пари/имущество с незаконен произход и прави предявената искова претенция основателна. Заключава се, че на отнемане по приложимите закони в полза на държавата подлежат парични средства, които липсват (не са налични) към края на проверявания период, респ. към момента на внасяне на исковата молба в съда, като необходимо и достатъчно условие за това е единствено установяване на обстоятелството, че същите представляват незаконно придобито имущество и не е установено да са трансформирани в друго такова. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси, за които се твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани противоречиво от съдилищата, и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Твърди се и че обжалваното решение е очевидно неправилно. Ответниците И. А. Д. и Ц. Б. Д. – двамата в адрес в [населено място], не представят отговор на касационната жалба. В решението на въззивния съд се съобразява, че срещу Д. е образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 НК срещу три лица, което престъпление попада в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 23 ЗПКОНПИ; наказателното производство е приключило със споразумение от 19.11.2015 г., с което той се е признал за виновен в извършване на престъплението по повдигнатото обвинение, и е изтърпял наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години при първоначален строг режим; ответниците са съпрузи; периодът на проверката е 28.08.2005 г.-28.08.2015 г.; Д. има участие в търговски дружества; твърдяното несъответствие е в размер на 316671,63 лева, а съдебната експертиза установява несъответствие от 300614,13 лева. По отношение на сумата от 3098,90 лева се приема, че не следва да бъде отнемана, защото тя представлява направени погасителни вноски от Д. по предоставен потребителски кредит на него и съпругата му, както и вноски на каса от същия по собствената му сметка; тъй като не подлежат на отнемане парични средства, преминали през банковите сметки на проверяваното лице или през неговото имущество, но неналични в края на проверявания период, а в случая сумата е изтеглена от Д. и не е налична към края на проверявания период. Същият извод е сторен и спрямо сумата от 1921 лева – внесени на каса от трети лица. Сумата от 924,98 лева е напуснала патримониума на ответницата Д. във връзка с валидно възникнало задължение към банкова институция, не се намира в нейно владение в края на проверявания период; в случай, че средствата, с които са погасявани задължения по договор за потребителски кредит, не са имали законен източник, на отнемане подлежи придобитото въз основа на кредита имущество, а не погасителните вноски. Сочи се и че погасителните вноски по договор за кредит не може да се тълкуват като имущество, което липсва или е отчуждено, поради което се отнема неговата парична равностойност; разпоредбата на чл. 151 ЗПКОНПИ има предвид такова имущество, което може да бъде заместено от парична равностойност, докато парите не могат да бъдат заместени от самите себе си; парите могат да бъдат предмет на отнемане като родово определени вещи, поради което се отнемат, когато са налице съответните парични знаци. Касационният съд приема, че поддържаните от касатора хипотези на чл. 280, ал. 1 и ал. 2, предл. трето ГПК не се обосновават. Отправеното до съда питане е подлежат ли на отнемане в полза на държавата по ЗПОСНПИ /отм./ и ЗПКОНПИ постъпилите в патримониума на проверяваното лице суми, за които не се установява законово основание или източник, но неналични в края на проверявания период, и подлежат ли на отнемане в полза на държавата погасителни вноски по кредит, извършвани от лицата, без да е налице законен източник/произход на средствата за погасяването, които средства са неналични в края на проверявания период – поддържат се всички заявени основания за допускане на касационното обжалване, а по противоречието с практиката на ВКС се сочи решение № 29 по гр.д. № 1021/2019 г., ІІІ г.о. На първо място следва да се отбележи, че противоречивото разрешаване на правен въпрос от съдилищата не съществува като основание за допускане на касационното обжалване в приложимия към спора процесуален закон, и решенията на въззивните съдилища не обективират такава практика, която да може да бъде подложена на преценка в процедурата по чл. 288 ГПК. На следващ ред, по първата част от питането не е необходимо да се дава отговор при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като е постановена задължителна съдебна практика по него, а, доколкото противоречие в практиката на ВКС е съществувала, тя е преодоляна със съответния тълкувателен акт. Според задължителното за всички съдилища, включително за ВКС, тълкуване, обективирано в Тълкувателно решение № 4/18.05.2023 г. по т.д. № 4/2021 г., ОСГК, ВКС, т. 2, не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. В мотивите на тълкувателното решение е разяснено изрично, че постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като са техни вземания от съответната банка, но с изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица; част от него стават изтеглените суми в брой и вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършени преводи, и, ако са налице в края на проверявания период, те формират несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. В тежест на КПКОНПИ е да докаже какво имущество притежават проверяваното или свързаните с него лица в края на проверявания период; не е в тежест на последните да доказват, че изтеглените суми или наредените плащания са вложени в придобиването на друго имущество или погасяване на задължения, както и че придобитото имущество е потребено, изоставено, обезценено (в т.ч. повредено или изхабено), унищожено или погинало. Ако в края на проверявания период лицето притежава незаконно придобито имущество, но то или някаква част от него липсва (освен при кражба, погиване или друго събитие, за което ответникът няма вина) или е отчуждена по противопоставим на държавата начин, отнема се неговата равностойност към този момент. Заключено е, че паричните средства, преминали по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период при посочените по-горе условия, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество, не формират превишение на имуществото, не могат да обосноват несъответствие, респективно липсва предмет на отнемане – поради което и не подлежат на отнемане. Предвид посочените задължителни разяснения следва да се приеме, че даденото от въззивния съд разрешение е в пълно тяхно съответствие. По същите съображения не води до допускане на касационното обжалване и втората част на правния въпрос, доколкото е ясно, че внесените суми са за погасяване на задължение към банка, и не са налични в патримониума на лицето в края на периода на проверката. Накрая се твърди, че обжалваното решение е очевидно неправилно с доводите, че е постановено в противоречие с материалния закон. Въззивното решение не е очевидно неправилно. В практиката на ВКС последователно се застъпва разбирането, че очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища съдебни актове, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване със ЗИДГПК, обн. ДВ бр. 86/2017 г., не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия – т.е. порокът следва да е установим пряко от мотивите на обжалвания съдебен акт. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, без последното да съставлява особено тежък случай, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от ВКС само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. В процесния случай твърдението на касатора за допусната от въззивния съд очевидна неправилност всъщност е изразяване на несъгласието му с изводите на съда по приложението на закона, но тълкуването на съда, както е посочено по-горе, е в съответствие със задължителната съдебна практика. Затова и последното поддържано основание за допускане на касационното обжалване не обосновава предпоставките за селектиране на касационната жалба. На основание чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ от касатора се дължи държавната такса за произнасянето по допускане на касационното обжалване от 30 лева. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,