Определение № 458 от 04.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4642/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 вр. чл. 280, ал. 1 ГПК.

От извършената проверка на материалите по делото се установява, че съдебното производство е образувано по молба на В. С. Г.. В нея се заявява, че същата е собственик по делба и наследство на недвижим имот /дворно място с къща/ в [населено място], както и че желае да се разпореди с този имот в полза на трето лице. Искането е за издаване на съответно необходимия ѝ за тази цел документ - нотариален акт, съдебно решение. Към молбата са приложени документи за собственост - два нотариални акта от 1957 г. и протокол от 25.06.1979 г. по гр. д. № 7134/1979 г. на Софийския районен съд, удостоверение за наследници, експертно решение на ТЕЛК, с което на молителката се признава пожизнено 94% загубена работоспособност с чужда помощ при водеща диагноза „лека олигофрения“, както и декларация за имотно състояние. Изрично е обективирано и искане за назначаване на служебен адвокат и вещо лице.

С определение № 39441 от 03.11.2023 г. по гр. д. № 54063/2023 г. състав на Софийския районен съд, без да се произнася по молбата за правна помощ, директно е пристъпил към прекратяване на съдебното производство с мотив, че същото е процесуално недопустимо, тъй като от изнесените в исковата молба факти не може да се направи извод за наличието на правен спор, с който съдът да бъде сезиран.

След постъпване на частна жалба срещу така постановеното прекратително определение, в процеса по нейното администриране районният съдия е изискал информация от Столична община дали В. Г. е поставена под запрещение, като след получаване на становище, че по отношение на лицето няма правно ограничение, е събрал държавна такса в размер на 15 лева и е изпратил частната жалба по компетентност на Софийския градски съд. Последният е отказал да образува въззивно производство и е върнал делото на районния съд с указания за произнасяне по молбата на ищцата за правна помощ, вследствие на което с определения от 06.02.2024 г. и 17.02.2024 г. ищцата е допусната до системата за правна помощ и за неин особен процесуален представител до приключване на делото във всички съдебни инстанции е назначена адв. А. К. А. от Адвокатска колегия - София.

В допълнение към първоначалната частна жалба адв. А. е оспорила правилността на прекратителното определение, като е посочила, че няма искане за издаване на документ за собственост - нотариален акт или решение, както е приел съдът, а молба, подадена на основание чл. 130, ал. 3 и 4 СК за издаване на разрешение от съда за разпореждане с имущество на лице, поставено под настойничество. По частната жалба е образувано в. ч. гр. д. № 3480/2024 г., приключило с определение № 6319 от 24.04.2024 г. с потвърждаване на първоинстанционното прекратително определение. Съгласно съображенията на съда, в исковата молба липсвали твърдения за оспорване или създаване на пречки за упражняване на притежаваното от ищцата право на собственост върху описания недвижим имот. Не можело да бъдат споделени и доводите в частната жалба, че се касаело за молба по чл. 130, ал. 3 СК, на първо място, защото липсвали твърдения и искане в този смисъл в исковата молба, и на второ място - предвид данните от Столична община, район „Надежда“, за липса на наложени правни ограничения за разпореждане с притежаваното от ищцата имущество, поради което редът по чл. 165, ал. 4 вр. чл. 130, ал. 3 СК е изцяло неприложим.

В частната си касационна жалба В. Г., представлявана от адв. А., оспорва така постановеното въззивно определение с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли за неговата отмяна и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, като се съобрази, че при наличието на данни за процесуална недееспособност на ищцата съдът е трябвало за постанови спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се релевират доводи за наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК при формулирани конкретни правни въпроси, които, уточнени и конкретизирани съобразно правомощията на настоящата инстанция по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 год. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, се свеждат до:

1. Предпоставките за спиране на съдебното производство по реда на чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК;

2. Законосъобразността на извършените от съда процесуални действия по решаване на делото, включително прилагане санкционната последица на чл. 130 ГПК, когато исковата молба е нередовна, при наличието на предявено искане за предоставяне на правна помощ, по което липсва произнасяне.

Във връзка с приложението на разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК жалбоподателката се позовава на противоречие с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в определение № 414 от 05.10.2012 г. по ч. гр. д. № 423/2012 г. на II-ро г. о., и определение № 747 от 16.10.2014 г. по ч. гр. д. № 4677/2014 г. на III-то г. о. В тях е прието, че спирането на производството в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК настъпва със самото осъществяване на предвидения от закона факт, без да е необходимо позоваване на страната, респ. да е направено искане или да е налице разпореждане на съда. Фактът на настъпване на недееспособността на страната дори може да не е известен на съда или на страните, подобно на основанието за спиране при смърт на страна. В тези два случая спирането на производството настъпва по силата на закона от деня на осъществяване на събитието. Процесуалната дееспособност е абсолютна процесуална предпоставка и съдът е длъжен да спре производството по делото, когато страната преди или по време на процеса е станала недееспособна. Този факт може да бъде установен с влязло в сила решение за поставяне под запрещение и учредяване на настойничество и попечителство, но въпреки липсата на такова решение, основание за спиране на делото е винаги налице, когато е събрана надлежна информация за здравословното състояние на страната и се установи, че същата не е способна сама да извършва съответните съдопроизводствени действия. Тези разрешения относно приложението на чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК са последователно възприети от съставите на касационната инстанция и по други дела - така например определение № 4437/07.10.2024 г. по ч. гр. д. № 3301/2024 г. на ВКС, III-то г. о., определение № 4228 от 15.11.2022 г. по ч. гр. д. № 3672/2022 г. на ВКС, II-ро г. о., определение № 1815 от 12.04.2024 г. по ч. гр. д. № 1243/2024 г. на ВКС, II-ро г. о., определение № 326 от 03.08.2020 г. по ч. гр. д. № 1453/2020 г. на ВКС, III-то г. о., и цитираните в тях.

За да аргументира тезата си за наличие на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по отношение на втория въпрос- относно действието на молбата по чл. 95, ал. 1 ГПК за предоставяне на правна помощ, жалбоподателката се позовава на определение № 317 от 21.05.2013 г. по гр. д. № 2661/2013 г. на ВКС, IV-то г. о., решение № 177 от 25.02.2011 г. по гр. д. № 918/2010 г. на ВКС, I-во г. о., определение № 424 от 23.09.2015 г. по ч. гр. д. № 3721/2015 г. на ВКС, I-во г. о., и определение № 670 от 30.12.2010 г. по ч. гр. д. № 548/2010 г. на ВКС, III-то г. о. Във всички тях последователно се приема, че съдът, пред който е предявено искане за предоставяне на правна помощ, не следва да извършва никакви действия по събиране на доказателства и решаване на делото, докато е висящо това искане. В противен случай същият допуска съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на постановения акт.

Като взе предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че са обосновани предпоставките за допускане на обжалваното определение до касационен контрол в приложното поле на посоченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с горецитираните съдебни актове на Върховния касационен съд по втория поставен правен въпрос. Образуваното съдебно производство неправилно е прекратено при наличието на висяща молба за предоставяне на правна помощ по реда на чл. 95, ал. 1 ГПК, с което на практика е отнета възможността на страната да се възползва от квалифицирана адвокатска защита и съдействие за уточняване на отправеното до съда искане и за обосноваване на правния интерес от същото.

Ето защо обжалваното въззивно определение и потвърденото с него определение следва да се отменят и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената искова молба. При него съдът следва да даде възможност на процесуалния представител на ищцата да уточни дали предявява иск за защита на право на собственост, след което да изложи обстоятелствата, на които основава искането си, включително и досежно наличието на правен интерес от сезирането на съда, и да посочи надлежен ответник. В случай, че се иска издаване на разрешение за разпореждане с имущество на недееспособно лице, съдът следва да съобрази наличните по делото данни в представеното експертно решение № 6605 от зас. № 208 от 15.12.2004 г. относно здравословното състояние на ищцата, а ако прецени - да изслуша и съдебно-медицинска експертиза, която да даде становище относно процесуалната дееспособност на В. Г., като при установена необходимост от учредяване на настойничество или попечителство да спре производството и да сезира Прокуратурата на Република България за нуждата от осъществяване на правомощията ѝ по чл. 336, ал. 1 ГПК вр. чл. 5 ЗЛС.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.,