Определение № 212 от 20.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4975/2024 г.

За дължимостта на държавната такса,предвид качеството на КОНПИ - субституент на притезанието при публично държавно вземане,който сезира съда като представител на държавата,в изпълнение на възложена компетентност и представлява ли защитата на интереси от по-висш ранг публични държавни вземания по чл.162, ал.2 т.5 ДОПК;

За систематично тълкуване на чл.157, ал.2 ЗОНПИ (ЗПКОНПИ) във връзка със чл.159 от същия закон и за субсидиарно приложение на чл. 84,ал.1 ГПК, с освобождаване на КОНПИ като ищец от внасяне на държавна такса.По втория въпрос се изтъква основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Върховен касационен съд, Трето г.о, намира ,че настоящата частна жалба не следва да се допуска до касационно обжалване Зададените в първия въпрос условия не кореспондират с хипотезата на приложимата императивна правна норма,борави се с хипотетично,а не законоустановено/дефинитивно/ или изведено по тълкувателен път /в практика на ВКС/съдържание на използваните от касатора понятия, поради това отговорът на въпроса по т.1 от изложението няма да обуслови правно разрешение, противоположно на оспорваното от касатора.На втория въпрос практиката на ВКС дава ясен и еднозначен отговор,който е противоположен на поддържаната от касатора теза. Даденото от Софийския апелативен съд разрешение съответствана практиката на ВКС и на приложимата правна норма /чл.157, ал.2 от Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество/загл. изменено с ДВ бр.83 от 2023 г./ Поради това касационно обжалване на основание чл. 280,ал.1 т.3 ГПК не следва да се допуска .Поддържаното от касатора виждане е било застъпвано в практиката на ВКС /решение № 215 от 12.10.2017 г. по гр.д. № 432/2017 г. на IV ГО, определение №328 от 26.06.2012 г. по ч. гр. д. № 318/2012 г. на I ГО на ВКС / при действието на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество,придобито от престъпна дейност/отм.,19.11.2012 г./ доколкото този отменен закон не е съдържал специални разпоредби за държавните такси.В следващия закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество/отм. 23.01.2018 г. и в сега действащия закон за отнемане на незаконно придобитото имущество,ЗОНПИ/ е нормативно установено правило за присъждане на държавните такси в зависимост от изхода на спора /чл.78, ал.2 от ЗОПДНПИ/отм./ и чл.157, ал.2 от ЗПКОНПИ/.При действието на тези разпоредби е формирана практиката на ВКС,според която комисията дължи заплащане на държавна такса,когато искът е отхвърлен или производството е прекратено.Като ищец по делото комисията не осъществява защита на публична държавна собственост и не претендира установени публични държавни вземания. Вземането, предмет на исковете по ЗОНПИ е частноправно.Като държавен орган,комисията не е извън определението за процесуален субституент на държавата в производство по отнемане в нейна полза на имущество,доколкото е незаконно придобито от частноправни субекти,но до неговото отнемане с влязло в сила съдебно решение/конститутивно действие/това имущество няма публичноправен характер,то е частна собственост,както е длъжна да приеме и комисията при отхвърляне на иска. Съдебното решение е задължително за КОНПИ и като държавен орган,и като ищец по делото (в т. см. опр.№ 5306 от 20.11.2024 г.по ч. гр. д. № 4336/2024 г. на IV ГО,опр № 4240 от 26.09.2024 г. по к. ч. гр. д. № 352/2024 г. на III ГО, опр.№ 5453 от 26.11.2024 г. по ч. гр. д. № 4286/2024 г. на III ГО, № 2366 от 3.08.2023 г. по к. гр. д. № 4777/2022 г., опр. № 13 от 12.01.2021 г.по ч. гр. д. № 3107/2020 г. на IV ГО,, решение № 147 от 16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/2018 г. на IV ГО, опр. №6028 от 20.12.2024г по ч гр.д № 4863/2024г на III ГО на ВКС и др.) Предвид гореизложеното, ВКС, настоящият състав на III г. о.