Определение № 2417 от 11.05.2026 г. на ВКС по д. № 1288/2026 г.

Производството е по реда на чл.135, ал.5 АПК. Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд – София град и Софийски градски съд, повдигнат с определение № 9788 от 12.03.2026 г. на Административен съд – София град по адм.д. № 2598/2026 г., относно компетентния съд, който да разгледа предявения от И. П. С., понастоящем в затвор П. срещу М. М. – социален работник в Софийски централен затвор осъдителен иск за заплащане на основание чл.45 ЗЗД на сумата от 50 000 евро, представляваща неимуществени вреди за периода от 19.01.2021 г. до 24.01.2021 г, причинени от действия на ответницата, изразяващи се в уведомяване на ищеца, че определение на АССГ, с което е отменена заповед № 001 от 05.01.2021 г. на началника на затвора София, ще бъде обжалвана и по този начин през процесния период е било ограничено правото му на придвижване и право на общуване, като с действията си ответницата е нарушила разпоредбите на ЗИНЗС, ППЗИНЗС, Етичния кодекс, чл. 45 ЗЗД, чл.13 ЕКПЧ и ХОПЕС. Исковата молба на ищеца е депозирана на 29.12.2025 г. до Софийски градски съд. При съобразяване на изложените в нея твърдения, че ответникът в качеството му на социален работник към Затвор София е извършила действия, с които е нарушила разпоредбите на ЗИНЗС и ППЗИНЗС и по този начин е било ограничено право на ищеца на придвижване и общуване, съдът е приел, че в случая се касае за иск за вреди, причинени от служител на администрацията на затвора, при и/или по подов на извършвана от него работа, поради което подлежи на разглеждане от административен съд, а не от граждански съд, като надлежен ответник по него е съответното юридическо лице. Посочил е, че нередовностите на исковата молба, касаещи пасивната легитимация и конкретизирането на незаконосъобразното действие, следва да бъдат отстранени от съда, на който искът е подведомствен. При тези съображения, Софийския градски съд е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Административен съд –София град. Определението е влязло в сила на 19.02.2026 г. С определение от 12.03.2026 г. по адм. дело № 2598/2026 г. Административен съд - София град е приел, че не е компетентен да се произнесе по исковата молба на ищеца, тъй като видно от текста на последната, искът е правно основание чл.45 ЗЗД, като в нея ясно и недвусмислено е конкретизиран ответника по иска и това е М. М., в качеството й на физическо лице, а не на длъжностно такова. Прието е, че въпросът с какви действия и бездействия същата е причинила на ищеца твърдените вреди и дали същите представляват административни актове, действия или бездействия, е въпрос по съществото на правния спор. На следващо място е посочено, че искът не е предявен срещу административен орган, който би бил отговорен за репариране на тези вреди; че след като искът е предявен срещу физическо лице и по този начин с волята си ищецът е определил пасивната процесуална легитимация на съответния правен субект, което е негово право с оглед диспозитивното начало в процеса, съдът няма правомощия служебно да конституира страните в т.ч. да определя ответника по иска или да коригира под каквато й да било форма направеният от ищеца избор. По тези съображения, Административен съд - София град е прекратил производството по делото и е повдигнал спор за подсъдност между него и Софийски градски съд по реда на чл.135, ал.5 АПК. Настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС намира, че делото е родово подсъдно и следва да бъде разгледано от административния съд, като местно компетентен е Административен съд – София град, като съображенията за това са следните: При действието на диспозитивното начало в процеса, установено в нормата на чл.6, ал.2 ГПК, субсидиарно приложимо съгласно чл.144 АПК, предметът и обемът на търсената защита се определят от страната, сезирала с жалба или искова молба съда. Определянето на правната квалификация на предявения иск обаче е задължение на съда, като последният не е обвързан с дадената такава от ищеца. На настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС е служебно известно, че с посочената в обстоятелствената част на исковата молба заповед № 01/05.01.2021 г. на Началника на Затвора София, във връзка с докладна записка от ИСДВР от 31.12.2020 г., на основание чл.60 ЗИНЗС, е наредено лишеният от свобода И. П. Стоянов да бъде настанен в Отделението за лишени от свобода с висока степен на опасност, страдащи от наркомания, психически разстройства или уязвими лица с оглед тяхната безопасност на територията на СБАЛЛС към Затвора София. Тази заповед е обжалвана от И. П. С. по съдебен ред, а не по надлежно указания в нея ред по чл.38, ал.2 ППЗИНЗС, пред Главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ в 7 дневен срок от връчването й. С определение от 01.02.2021 г. на АССГ по адм.д. № 546/2021 г., жалбата е оставена без разглеждане като процесуално недопустима, тъй като обжалваната заповед не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по реда на чл.145 и сл. АПК, доколкото в чл.38, ал.2 ППЗИНЗС е предвиден друг специален ред за обжалване и производството по делото е прекратено. При тези данни и от изложеното в обстоятелствената част и заявеният петитум на исковата молба, с която се претендира обезщетение за неимуществени вреди поради допуснати от лице, заемащо длъжност „ИСДВР – инспектор социални дейности и възпитателна работа“ при Затвора София, нарушения в обхвата на чл.3, ал.2 ЗИНЗС, и при съобразяване на разрешението, дадено в т. 8 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2014 г., ОСГК, Първа и Втора колегия на ВАС, се налага извод, че е предявен иск по чл.284, ал.1 ЗИНЗС, подлежащ на разглеждане от административен съд. В случая с исковата молба в достатъчна степен е очертан предметът на накърненото право и търсената обезвреда на вреди, причинени в резултат на извършено спрямо ищеца нарушение на чл.3, ал.2 ЗИНЗС от лице в качеството му на служител на Затвора София при и по повод изтърпявано наказание „лишаване от свобода“, което обуславя извод, че родово компетентен да разгледа иска е административен съд. Административният съд следва да укаже на търсещия защита срещу действията на затворническата администрация да насочи иска си срещу легитимирания да отговаря ответник съгласно чл.284, ал.1 ЗИНЗС, както и да уточни в какво се изразяват противоправните действия или бездействия на посочения служител на затворническата администрация. Съгласно чл.285, ал.2 ЗИНЗС искът се предявява пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения. В случая мястото на увреждането е в [населено място], предвид изложените в исковата молба твърдения за причинени вреди по време на престоя на ищеца в затвора в [населено място], поради което местно компетентен да разгледа иска е именно Административен съд – София град. С оглед изложените съображения, смесеният петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд,