Определение № 1443 от 05.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1179/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.З, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. Атанасова Атанасова срещу определение № 125 /13.02.2023 г. по в.ч.гр.д. № 732 /2022 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 1697 /15.11.2022 г. по т.д. № 631 /2022 г. на Варненския окръжен съд, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявените искове. Първоинстанционният съд е приел, че за ищцата липсва и правен интерес от водене и на настоящето производство със следните мотиви: ищцата се домогва да доказва свои права по давност, възникнали в момент повече от четири години след надлежно вписване на ипотека в полза на взискателя по изпълнителното дело и че ищцата дори не твърди нейните права да са възникнали преди учредяване на правата на ответниците. Ипотеката следва имота и е противопоставима на всеки собственик или приобретател на имота, без значение дали на производно или на оригинерно основание. Ищцата не е страна, нито правоприемник на страна по договора за ипотека. Договорната ипотека и наложените възбрани са били вписани преди подаване на исковата молба на ищцата в съда. Също така при извършването на описа на възбранения имот през 2015 г. в него са заварени ипотекарните длъжници Ненчеви, а не ищцата, която твърди да го е владяла през този период. Това обстоятелство е в разрез с твърденията на ищцата, въз основа на които е постановено решението, поради което съдът намира, че са налице и данни за злоупотреба с право. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел за законосъобразен извода на Варненския окръжен съд за липсата на правен интерес у ищцата от търсената от нея защита с предявените искове по чл.90, ал.1, предл. 1 и 2 ЗКИР за установяване на недопустимост, евентуално на нищожността на подновяване на вписана договорна ипотека на 11.01.2021 г.. Ищцата цели да осуети принудително изпълнение върху недвижими имоти, за които е учредена договорна ипотека през 20 11 г. и е образувано изпълнително производство през 20 15 г. по издаден същата (20 15 г.) година изпълнителен лист, като твърди, че с принудителното изпълнение ще бъдат засегнати нейни права на собственост върху имота, установени при признанието на иск за придобиване на имота по давност срещу ипотекарните длъжници по гр.д. от 2020 г. (съдебното решение е от 22.02.2021 г.). Неподновяването на договорна ипотека не погасява ипотечното право и не е самостоятелно основание за препятстване на упражняването му. По аргумент от разрешенията, дадени с ТР № 3 /17.03.2021 г. по т.д. № 3 /2018 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като ищцата не е кредитор в хипотезата на конкуренция на последователно учредени ипотечни права върху едни и същи имоти, нито е универсален или частен правоприемник на ипотекарните длъжници, оспорването на допустимостта и действителността подновяване на ипотека е лишено от правен интерес, тъй като не е годно да постигне целения правен резултат. Отделно от това липсва заявено фактическо основание относно петитумите за обявяване на недопустимост и недействителност на подновяване на вписване, а заявените фактически твърдения не могат да се свържат с петитумите. От твърденията в исковата молба и заявените петитуми предявените искове не могат да бъдат преквалифицирани като такива по чл.439 ГПК. Ищцата не твърди да е страна в изпълнителното производство, нито универсален или частен правоприемник на ипотекарните длъжници, нито да е трето лице, намерено във владение на имотите от насочване на изпълнението върху тях до момента. Същевременно твърди придобиване след вписване на изпълнителната възбрана през м. 03.2015 г. на права, непротивопоставими на взискателя – а именно право на собственост на имотите на оригинерно основание през 20 21 г., на които основава правния си интерес и качеството на лице, засегнато от изпълнението. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: В изложението на основания за допускане на касационно обжалване частният жалбоподател извежда процесуалноправния въпрос: налице ли е правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл.88 ЗКИР вр. чл.537, ал.2 ГПК за оспорване (признаване за недопустимо или недействително) подновяване на вписване на договорна ипотека върху недвижим имот от страна на трето лице, което е придобило правото на собственост върху имота в периода след изтичане на 10-годишния период по чл.172, ал.1 ЗЗД и след подновяване на ипотеката? Частният жалбоподател твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с приетото в ТР № 3 /17.03.2021 г. по т.д. № 3 /2018 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като ако искът бъде уважен, ипотеката ще може да бъде вписана отново (по-късно), но той ще бъде защитен от новото вписване. Въпросът не е обуславящ, тъй като, видно от мотивите на въззивния съд, липсата на правен интерес от предявените искове е поради това, че ищцата не е кредитор в хипотезата на конкуренция на последователно учредени ипотечни права върху едни и същи имоти, нито е универсален или частен правоприемник на ипотекарните длъжници, нито твърди да е да е страна в изпълнителното производство, нито да е трето лице, намерено във владение на имотите от насочване на изпълнението върху тях до момента, а (ищцата) твърди придобиване след вписване на изпълнителната възбрана през м. 03.2015 г. на права, непротивопоставими на взискателя – а именно право на собственост на имотите на оригинерно основание (по давностно владение) през 20 21 г., на които основава правния си интерес и качеството на лице, засегнато от изпълнението Приетото не е в противоречие с приетото в посоченото тълкувателно решение, в което не е прието обратното. В него не е разглеждана хипотеза на придобиването на имот, върху който е вписана ипотека, от трето лице на оригинерно основание (придобивна давност) по искова молба, която да е подадена в съда след вписването на ипотеката и възбраните, а единствено хипотезата на извършени от длъжника или учредителя на ипотеката разпоредителни сделки, които длъжникът или учредителят на ипотеката е извършил и вписал след новото вписване на ипотеката, както и последващи разпореждания от приобретателите по тези сделки. Поради изложеното настоящият състав приема, че не е осъществено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Частната жалбоподателка твърди, че обжалваното определение е очевидно неправилно - основанието за допускане на касационен контрол по чл.280,ал.2 ГПК. Това е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост. Като аргументи за очевидната неправилност жалбоподателката сочи неправилност на извода за липсата на правен интерес и на извода, че заличаването на подновяването на договорната ипотека не би имало правен ефект по отношение на оспореното ипотечно право и че неподновяването на вписана ипотека не погасява ипотечното право, които твърди, че са в противоречие с приетото в посоченото ТР № 3 /2021 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното определение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде констатирана при прочит на решението (на мотивите към него). В конкретния случай при запознаване със съдебното определение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства). Нито да противоречи на посоченото тълкувателно решение. Поради изложеното не е осъществено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК. С оглед изхода от това производство частната жалбоподателка няма право на разноски, поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното съдът