Определение № 590 от 08.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 777/2018 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по две касационни жалби: от страна на пълномощника на Ц. И. П. и от този на А. Ю. П. срещу решение №1800/20.07.2017 г. на САС, по т.д. №1018, с което е обезсилено решението на СГС, VІ-22 с-в по т.д. № 4098/14 г. и производството по иска на първия касатор срещу втория и срещу „ВЕТСТАР“ЕООД-гр.София за признаване за установено,че ищцата е собственик на всички дялове от капитала на „ВЕТСТАР“ЕООД по силата на завет на наследодателя Ю. С. П.-поч.на 10.06.2014 г. е прекратено като недопустимо-постановено по недопустим иск. В касационните жалби се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване и двамата касатори се позовават на чл.280 ал.1,т.3 ГПК. От страна на ответника по касационната жалба „ВЕТСТАР“ЕООД не се изпраща отговор на същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че ищцата се явява заветник по частно завещание от завещателя Ю. С. П.-поч. на 10.06.2014 г., надлежно обявено, с предмет правата върху 50 дружествени дяла от капитала на „ВЕТСТАР“ЕООД-гр.София. Според съдебния състав, възникналите по силата на завета, след смъртта на завещателя, права на ищцата върху процесните дружествени дялове не водел до придобиване на членствени права в пълен обем, а само на правото на заветника да получи стойността на дяловете на починалия съдружник. Ето защо и въпреки, че ответникът А. П., в качеството си на наследник по закон, който е поискал вписването в ТР на правата му като собственик на дяловете от капитала, същият не оспорвал правата на П. като заветник върху 50 дружествени дяла от капитала на „ВЕТСТАР“ЕООД-гр.София и ищцата нямала правен интерес от предявения иск. Този извод е обоснован и с разпоредбата на чл.157 ал.1 ТЗ, съгласно която, според решаващия състав, само наследник по закон/ не и заветник/ можел да поиска продължаване дейността на търговското дружество,дяловете в което е придобил със смъртта на наследодателя си-съдружник. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на жалбоподателя се сочат като обуславящи изхода на спора въпроси, които се свеждат до: Допустим ли е иск на заветник, придобил по силата на частно завещание правата върху дялове в О./съотв.Е./ срещу наследници по закон на същия наследодател и изключва ли се правният интерес от такъв иск от разпоредбата на чл.157 ал.1 ЗЗД. В случая така формулираният правен въпрос се явява обуславящ изхода на спора, тъй като именно въз основа на отговора му въззивният съд е обосновал решаващата си воля. Налице е соченото от касатора основание по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК -въпросите да се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Тази предпоставка се отнася до случаите, в които се налага тълкувателна дейност, т.е. при липсата на съдебна практика по конкретния въпрос, с оглед точното прилагане на закона и правилното решаване на конкретния правен спор. Водим от изложеното, съдът