Определение № 1005 от 01.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 146/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Софийски имоти“ ЕАД срещу решение № 5398/22.08.2025 г. по в. гр. д. № 9132/2024 г. на Софийски градски съд в частта, с която частично е отменено решение № 9873/23.05.2024 г. по гр.д. № 58185/2023 г. на Районен съд - София, 78-и състав и вместо това е признато за установено по предявения от „Софийска вода” АД против „Софийски имоти” ЕАД иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 20 326,26 лв. - главница за доставени от дружеството ВиК услуги до имот с адрес: [населено място],[жк], [улица], № 3 по фактури издадени в периода 21.01.2022 г. – 23.03.2022 г. за период на консумация 13.08.2021 г. – 10.02.2022 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК (28.06.2023 г.) до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 24.07.2023 г. по ч.гр.д. № 36094/2023 г., по описа на СРС, 78 състав. Касаторът поддържат, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на касационната жалба от „Софийска вода“ АД. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно установено, че в исковия период (13.08.2021 г. – 10.02.2022 г.) „Софийски имоти“ ЕАД е собственик на Ѕ ид.ч. от къща близнак с адрес [населено място],[жк], [улица], който обект е присъединен към водоснабдителната и канализационната система, поради което касаторът е потребител на В и К услуги. Посочил е още, че видно от протокола в имота на касатора, след водомерния възел, е бил поставен индивидуален водомер № [ЕГН] с пломба № 1661046. Съдът е отбелязал, че със заявлението и исковата молба „Софийска вода” АД претендира вземането по фактури, издадени в периода 21.01.2022 г. – 23.03.2022 г. но с период на консумация 13.08.2021 г. – 10.02.2022 г. СГС е намерил, че непосредствено преди началото на исковия период имотът е бил освободен от наемател, като при опразването му са били отчетени показания от 26 куб.м. потребена вода, като това е и възприетото от ищеца начало на периода на потребление. Съдът е установил с оглед приетата СТЕ, че в исковия период водомерът с № [ЕГН] е бил проверен, като е било констатирано, че същият е в измервателна годност и през него е преминавала вода, която се е отчитала. Счел е още, че въз основа на събраните доказателства и на заключението на вещото лице се налага извод, че след извършен самоотчет от 13.08.2021 г. е бил направен реален отчет на показанията на водомера на 14.01.2022 г. Последният е установил, че през водомера за процесния период са преминали 6 951 куб.м. вода, като след съпоставяне със самоотчета от 13.08.2021 г. е била дължима цената на 6 925 куб.м. вода на стойност 20 326,26 лв. Това е и количеството ВиК услуги по фактура № [ЕГН]/21.01.2022 г., която според съда се отнася за процесния период, който завършва на 10.02.2022 г. Въззивният съд е приел за безспорно установено по делото, че на 17.01.2022 г. „Софийска вода” АД уведомила касатора за авария в собствения му имот. На място се е установило, че аварията е в самия имот, като водата извирала от водомерната шахта. Счел е, че преди 17.01.2022 г., в имота на потребителя, при сградната водопроводна инсталация е възникнала повреда – теч, след водомерния възел и общия водомер или по сградната водопроводна инсталация, за който участък от водопроводната инсталация отговоря касаторът. Приел е, че „Софийска вода” АД е изпълнило задължението си по договора да достави вода до границата със сградната водопроводна инсталация, като след тази граница отговорността за изправността на съоръженията е на потребителя. Съдът е отбелязал, че аварията в имота на касатора е била констатирана на 17.01.2022 г., а точният момент на възникването й не е установен, но това е станало след 13.08.2021 г., когато консумацията е била 26 куб.м. Акцентирал е още на това, че при аварията не е бил засегнат водомерът, който е отчитал точно количествата вода, които са преминали през него, както и на факта, че 11 дни след установяване на аварията, за чието отстраняване е приел, че отговорност носи портебителят, на 28.01.2022 г. „Софийска вода” АД е спряло водоподаването и бил поставен тротоарен спирателен кран. Приел е за неоснователни оспорванията на касатора, че закъснението от 11 дни за спиране на водата се е отразило на начислените количества вода, като е посочил, че „Софийска вода” АД претендира ВиК услуги за период на консумация 13.08.2021 г. – 10.02.2022 г. при реален отчет за исковия период на 14.01.2022 г., както и че това е дата преди поставянето на спирателния кран. С оглед установената фактическа обстановка по делото съдът е счел, искът по чл. 79 ЗЗД за основателен за периода 13.08.2021 г. – 14.01.2022 г. (датата на отчитане на количеството потребена вода), като е приел че „Софийска вода” АД не е доказала количествата доставени ВиК услуги за периода след 14.01.2022 г., както и че те преимуществено касаят следващ период на консумация, който не е процесен. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът формулира следният правен въпрос: Допустимо ли е при наличие на изрично възражение от длъжника/ответник, съдът служебно, без да изиска доуточнение от заявителя/ищец, да отстрани несъответствие, касаещо посочени различни периоди за претендирано вземане в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в исковата молба? Касаторът се позовава на допълнителни основания за селектиране на касационната жалба по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По така поставения въпрос твърди противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС обективирана в решение № 116/22.02.2024 г. по г.д. № 790/2023 на ВКС, III г.о., решение № 125/04.01.2021 г. по т.д. № 2842/2019 на ВКС, I т.о., решение № 63/29.07.2019 г. по т.д. № 1528/2018 на ВКС, II т.о., решение № 194/26.11.2010 г. по т.д. № 80/2010 на ВКС, II т.о. Касаторът поддържа, че е налице и предпоставката по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, като допълнително цитира и съдебна практика обективирана в решение № 137/21.01.2013 г. по т.д. № 433/2009 на СГС, IV състав, решение № 1193/05.06.2014 г. по в.гр.д. № 2379/2013 г. на САС и определение № 537/01.10.2015 г. по т.д. № 3496/2014 на ВКС, II т.о. Според ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос трябва да е включен в предмета на произнасяне на въззивния съд и да се отнася до обуславящия крайното му решение по правния спор извод. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос не отговаря на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд. Същият не кореспондира с мотивите на атакуваното пред настоящата инстанция въззивно решение. Съдът не е констатирал и отстранил служебно, без да изиска доуточнение от ищеца, несъответствие, касаещо посочени различни периоди за претендирано вземане в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в исковата молба. СГС е посочил изрично, че със заявлението и с исковата молба „Софийска вода” АД претендира вземането по фактури, издадени в периода 21.01.2022 г. – 23.03.2022 г. за период на консумация от 13.08.2021 г. – 10.02.2022 г., като е приел, че противно на соченото в отговора на исковата молба в заявлението и в исковата молба изрично са посочени едни и същи периоди на консумация и на фактуриране, като не се констатира разминаване. С оглед на това, че така формулираният в изложението въпрос не отговаря на изискванията към общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за селектиране на касционната жалба е безпредметно обсъждането на поддържания от касатора допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за осъществяване на касационна проверка. Неоснователно е твърдението за очевидна неправилност на въззивното решение. Според чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от правните въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното въззивно решение не разкрива никой от изброените пороци. Твърденията на касатора, предпоставени от несъгласието му с фактическите констатации и правните изводи на въззивния съд, не отговарят на горепосочените критерии за "очевидна неправилност". По изложените съображения въззивното решение не се допуска до касационно обжалване. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на касационната жалба, поради което разноски не следва да бъдат присъждани в настоящото производство. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,