Определение № 194 от 14.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 441/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. С. Г. С. и С. И. С. обжалват определение № 2066 /3.7.2018 г. по ч.т.д. 2007/18 г., САС 4 състав, с което е оставена без уважение частната им жалба срещу определението за връщане на исковата молба, на основание чл. 130 от ГПК. Излагат съображения, че определението е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, както и съображения, че мотивите, че не може да се предяви иск срещу ЧСИ не съответстват на виждането им и не било вярно, че са твърдели, че „Банка ДСК“ ЕАД претендира сумата от 691 498 лв. Не било вярно, че иск за недължимост на вземането бил недопустим. Съдът бил решил спор в закрито съдебно заседание „като това ставало една порочна практика, която трябва да бъде прекратена в зародиш, а тя вече се била развила и била изключително опасна, за развитие на правото и точно прилагане на закона.“ Моли да се отмени определението и да се върне в друг състав, поради пристрастност на постановилия акта. Сочат, на основание чл. 274, ал.3 вр. чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, основание за допускане касационно обжалване следния разрешен според тях правен въпрос - разглеждане на делото в закрито съдебно заседание като правен въпрос, по отношение на който е налице основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК - от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е в срок. Съобщения с препис от разпореждането е връчено на 13.07.2018 г. Частната жалба е подадена по пощата на 20.07.2018 г. Следователно е в срока по чл. 275 от ГПК. С обжалваното определение въззивният съд е разглеждал частна жалба на С. срещу определение от 3.1.2018 г. за връщане на исковата молба. Въззивният съд е приел, че определението на Софийски градски съд е законосъобразно и следва да се потвърди. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратявало с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Прекратяването настъпвало по силата на закона, а съдия-изпълнител с постановление само извършвал констатация, за да може да приложи последиците от прекратяването. Основанието за прекратяване, предвидено в тази норма, предпоставяло бездействие на взискателя по изпълнителното дело. Изтичането на този срок водел само до прекратяване на започналото изпълнително производство, но не и погасяване на материалното право на взискателя. Следователно с правните последици на прекратяването по чл. 433, т. 8 от ГПК - перемпция, не можело да се обоснове недължимост на вземане по конкретно материално правоотношение. Същото се отнасяло и до спряното изпълнително производство. В случая исковете за недължимост на вземането не били основани на нововъзникнали факти, непреклудирани от силата на пресъдено нещо, каквото възражение за изтекла погасителна давност, прекъсната с предявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК, не представлявало. Искането за установяване на недължимост на вземане при положение, че не се оспорва самото присъдено вземане на „Банка ДСК“ ЕАД, сочело на недопустимост на иск за установяване на факт, непредвиден в закона. В случая не била обоснована легитимация на физическото лице ответник ЧСИ Д. П. Я. по установителния иск. Тя била конституирана в качеството й на орган, овластен да извършва изпълнителни действия, без да са изложени твърдения, че претендира заплащане на исковата сума в лично качество. Недопустимостта на изпълнителни действия по конкретно изпълнително производство не можело да се констатира с предявения срещу органа установителен иск. Налице бил специален ред по чл. 433 от ГПК относно оспорване действията на ЧСИ. Освен това и ответникът „Банка ДКС“ ЕАД не бил пасивно легитимиран да предяви иска. Този ответник не бил легигитимиран с вземане 691 498,18 лв., поради което на общо основание, като неучастващ в спора за принадлежността на това право, не бил легитимирана страна по иск за установяване недължимостта. Поради това е прието, че отсъства абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на исковете. С молбите за отстраняване на посочени нередовности, въззивният съд е счел, че не са изложени твърдения, в т.ч. и в предоставения срок за отстраняване на нередовности на исковата молба, обосноваващи имуществени вреди на ищците в размер на сумата, за която същите претендират обезщетение от съдия изпълнител. Освен това нямало твърдение за противоправно поведение на служител на банката, което да обуслови извод за претенция основана на увреждане. А и нередовностите на исковата молба, посочени от съда, не били отстранени. Така посочените основания са мотивирали първоинстанционния съд да остави без уважение частната жалба и по същество да потвърди определението на първата инстанция. Разглеждането на частни жалби по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК изисква обосноваване на основания за допускане касационно обжалване на определението съгласно нормата на чл. 280 от ГПК. Предвид това законодателно разрешение, на основание чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 от ГПК касационният съд може и служебно да допусне касационно обжалване, ако установи, че са налице сочените основания - вероятност определението да е нищожно или вероятност определението да е недопустимо. В случая не се установява наличието на основание, което да обосновава вероятност за приемане невалидност на постановения съдебен акт или неговата недопустимост. Съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 2 и чл. 280, ал.1 от ГПК, касаторът е длъжен да обоснове основание за допускане касационно обжалване – очевидна неправилност на съдебното решение, както и правен въпрос, по отношение на който са налице някои от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 от ГП. В случая касаторите обуславят правния въпрос за разглеждане на делото в закрито съдебно заседание, като сочат допълнително основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Настоящият съдебен състав установи, че предмет на делото, е частна жалба срещу определение за прекратяване на производството по делото. Съгласно чл. 278, ал. 1 от ГПК частните жалби се разглеждат в закрито съдебно заседание, освен ако съдът не прецени, че следва да ги разгледа в открито съдебно заседание. Нормата е ясна, не се нуждае от тълкуване. Не е налице обосноваване на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Не са изложени съображения за неяснота или различно тълкуване на нормата или изменение на обществените отношения, налагащи различно тълкуване от следващото буквално езиково тълкуване на нормата. Що се отнася до разглеждане на исковете в открито съдебно заседание, в случая при недопустимостта им, обоснована в обжалваното определение, не би могло да се проведе редовно процесуално производство с призоваване на страните. Липсата на процесуални предпоставки, като абсолютната процесуална предпоставка за наличие право на иск, изключва изключват провеждане на исково производство. Съдебната практика относно допустимостта на исковете и конкретно относно правото на иск е трайна и непротиворечива, изразена в множество постановления и тълкувателни решения. Това изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, при положение, че касаторите не са обосновали наличие на допълнителното основание подробно и аргументирано и при проверка може да се направи извод, че съдът следва да извърши тълкуване на сочените правни норми. Поради това не може да се приеме наличие на необходимост от различно тълкуване. По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на определението на Апелативен съд София. Върховен касационен съд