Определение № 571 от 10.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4590/2018 г.

Производството е по чл.274 ,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, вх.№111780/24.8.2018 г., подадена от адв. Н. И. – процесуален представител на С. А. К. от [населено място], против определение №8939/20.4.2018 г. по ч.гр.д.№15374/2017 г. по описа на Софийския градски съд, I ГО, с което е оставена без уважение молба, вх.№7499/18.01.2018 г., подадена от адв. В. Т., процесуален представител на П. А. В., чрез адв. К., с която е направено искане по чл.248 ГПК, за изменение на определение №33149/19.12.2017 г. по ч.гр.д.№15374/2017 г. по описа на СГС, I ГО в частта за разноските. В частната касационна жалба се навеждат оплаквания за неправилност и се моли за нейното уважаване. Претендират се разноски за настоящото производство. Ответникът по частната касационна жалба – [фирма]- С., не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба и данните по делото намира следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима на основание чл.274, ал.4 ГПК, който предвижда, че „Не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Предявеният иск попада в новелата на чл.280, ал.2, т.2 ГПК, поради което правилността на въззивното определение не може да бъде проверена в касационно производство. Частната касационна жалба е подадена на 24.8.2018 г., поради което следва да се приложи разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК, в редакцията от ДВ, бр.50 от 2015 г., в сила от 07.7.2015 г. Поради това тя следва да се остави без разглеждане. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,