Определение № 148 от 02.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3308/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№8575/25.05.21г. по описа на САС., подадена от ищците по делото Н. А., П. А., П. А. и Х. А., срещу решение № 324/21г. на Софийски апелативен съд, с което е отхвърлен искът им по чл. 439 ГПК, че не дължат на „Тексим банк“ АД 50000лв. главница, заедно със законната лихва от 02.10.2017г. по изп.д. 2242/2017г. по описа на ЧСИ с рег.№ 929, образувано въз основа на заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листове, издадени по гр.д. 1972/12г. и гр.д. 3359/12г. на Хасковски районен съд. Касаторите искат допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите относно изпълнителните способи, които прекъсват давността, и относно основанията за нищожност на цесията. Настоящият състав на ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване поради очевидна неправилност на решението, тъй като в противоречие с формалната логика съдът е приел, че ищците са осъдени да платят на банката частично 195000лв. главница на основание чл. 417 ГПК през 2012г., след което един от солидарните длъжници е платил над 1 000000 лв. главница по кредита, но въпреки това, според съда, ищците са останали да дължат още 50000лв. главница по изпълнителните листове, издадени през 2012г.. Въззивният съд е постановил решение, с което е приел следното от фактическа страна: „Тексим банк“ АД е отпуснала кредит № 558-006/2008 от 17.09.2008г. на Н. Х. А. (кредитополучател). За обезпечение на кредита са встъпили като съдлъжници „Бяла мечка“ ООД, П. А., Х. А. и П. А., като дружеството е учредило и залог на предприятие като обезпечение по ЗОЗ. Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем с нотариална покана на 24.06.12г., и се е снабдила със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу кредитополучателя и съдлъжниците за сумата от 100 000лв. главница, част от главница в размер на 1 806 213, 83лв., заедно със законната лихва от заявлението- 31.07.12г., както и със заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу кредитополучателя и физическите лица, съдлъжници, за сумата от 95000лв., част от цялата изискуема главница, заедно със законната лихва от заявлението- 29.11.12г.. Въз основа на изпълнителните листове, с молба от 03.09.12г., е образувано изпълнително дело 1193/12г. на ЧСИ, с рег.№ 875, с район ОС- Хасково. С решение от 22.10.12г. е обявена неплатежоспособността на „Бяла мечка“ ООД. На 28.12.12г. банката е цедирала вземането си по кредита на „Финанс инфо асистанс“ ЕООД, включително главница в размер на 1806213,83лв.. В полза на цесионера са извършени плащания в размер на 1423605,27лв., чрез изпълнение върху търговското предприятие на дружеството по реда на ЗОЗ, от което е останала неплатена главница по кредита в размер на 785 718,79лв.. На 02.10.17г. „Финанс инфо асистанс“ ЕООД цедира обратно на банката 50000лв., дължима главница по издадените изпълнителни листове през 2012г., и банката образува изп.д. 2242/2017г. по описа на ЧСИ с рег.№ 929, с район на действие ОС- Хасково. За да отхвърли иска по чл. 439 ГПК, въззивният съд е приел, че двете заповеди за изпълнение са влезли в сила на 20.11.2013г., когато е започнал да тече 5- годишния давностен срок, който срок не може да е изтекъл до 2017г., когато е образувано новото изпълнително дело и са предприети действия по принудително изпълнение. Безспорно е за въззивния съд, че ищците дължат главница от 50000лв. по договора за кредит, поради което е направил извод, че е прехвърлено съществуващо вземане с цесията. Според касаторите въззивния съд неправилно е приел, че вземането на банката съществува, тъй като според тях задължението им е погасено по давност и чрез плащане. Излагат твърдения, че след издаването на изпълнителните листове срещу тях през 2012г., частично за сумата от 195000лв. главница по кредита, отпуснат от банката ответник, заедно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, не са извършени изпълнителни действия, които да прекъснат давността, както и че задължението по тези изпълнителни листове е погасено чрез плащане от друг солидарен длъжник по кредита- „Бяла мечка“ ООД, чрез принудително изпълнение върху имуществото на дружеството по реда на ЗОЗ. Затова, според тях, банката е цесионер по несъществуващо вземане. Първоначално- на 28.12.2012г., банката е цедирала цялото вземане по кредита, включително с присъдената част по чл. 417 ГПК, на „Финанс инфо асистанс“ ЕООД, а на 02.10.2017г. обратно, на банката е цедирано вземане за 50000лв. главница по присъденото частично вземане по чл. 417 ГПК. В срока за отговор банката е възразила, че не са поставени правни въпроси в изложението и цитираната там съдебна практика е неотносима, 5- годишната погасителна давност не е изтекла, и е установено по делото, че по процесния кредит е останала неиздължена главница в размер на 785 718,79лв.. Настоящият състав на ВКС, счита, че следва да се допусне касационно обжалване поради очевидна необоснованост на решението. По фактите, че ищците са били осъдени през 2012г. частично само за 195 000лв. главница от кредита, и че солидарният им длъжник „Бяла мечка“ ООД е погасил около 1 000 000лв. главница, след осъждането им, въззивният съд е приел в противоречие с формалната логика, че е безспорно, че ищците дължат още 50000лв., главница, по издадените изпълнителни листове. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО: