Определение № 200 от 15.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1746/2015 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № ІV-161/ 07.01.2015 г. по гр. д. № 1917/ 2014 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 156/ 21.08.2014 г. на Районен съд - Несебър. С първоинстанционното решение по иска, предвиден в чл. 422 ГПК, е установено съществуването на вземане за сумата 1 195. 50 евро с източник т. 5 от решение на Общото събрание на етажната собственост (ОС на ЕС) по протокол № 2/ 07.08.2013 г, за което е издадена заповед за изпълнение № 859/ 15.10.2013 г. по ч. гр. д. № 798/ 2013 г. на РС-Несебър, и е прекратено производството по насрещния иск с правна квалификация чл. 40 ЗУЕС за отмяна на решението на ОС на ЕС.

Въззивното решение се обжалва от касатора [фирма] с искане да бъде допуснато до касационен контрол по процесуалноправните въпроси:

1. Какви са правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото пред вид разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която служебната му проверка има за предмет валидността и допустимостта (в обжалваната част) на първоинстанционното решение, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата?

2. Какви са правомощията на въззивния съд във връзка с доклада на делото, когато първоинстанционният съд не е извършил доклад съгласно чл. 146 ГПК, респективно когато докладът му е непълен или неточен? и

3. Длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателствата, които поначало се събират служебно от съда, когато такива са необходими за изясняване на делото от фактическа страна или това е допустимо само при съответно оплакване за допуснато процесуално нарушение при първоинстанционното разглеждане на делото?

К. счита въпросите включени в предмета на делото и обуславящи изводите в обжалваното решение, като твърди, че въззивният съд ги е решил в противоречие с т. т. 1 – 3 от ТР № 1/ 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/ 2013 г. ОСГТК на ВКС и с ТР № 1/ 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/ 2000 г. на ОСГК на ВКС. Следователно искането за допускане на касационния контрол е обосновано с общото и с допълнителното основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

От ответниците по касация не постъпват отговори на касационната жалба.

Настоящият състав на ВКС намира касационната жалба за недопустима в частта, с която се обжалва въззивното решение по иска, предвиден в чл. 422 ГПК. Чл. 280, ал. 2 ГПК не допуска касационното обжалване на въззивно решение по гражданско дело с цена на иска до 5 000 лв. В тази част въззивното решение е по гражданско дело, а първоначално предявеният установителен иск е с цена под 5 000 лв. Следователно касационната жалба в тази част има недопустим предмет и не подлежи на разглеждане по същество.

Тя е с характеристика на частна касационна жалба в частта, с която има за предмет въззивното решение за потвърждаване на първоинстанционното решение за прекратяване на производството по насрещния иск. Допустимостта на частната касационна жалба следва от чл. 274, ал. 3, изр. 1 ГПК и от това, че тази част от въззивното решение прегражда по-нататъшното развитие на делото по насрещния иск. Той е конститутивен и решението по него би подлежало на касационно обжалване. Изложеното осъществява и изискването на чл. 274, ал. 4 ГПК. Основанията за допускане на въззивното решение до касационен контрол и в тази му част обаче са изключени. Производството по насрещния иск е прекратено поради неспазване на преклузивния срок в чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, а въпросите, които касаторът повдига, са без значение за извода на въззивния съд, че искът е предявен след срока.

При тези мотиви, съдът