Определение № 5620 от 03.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3303/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Министерския съвет на Република България, чрез пълномощника му по делото Велико Д.- правен съветник в Дирекция „Правна“, и К. Г. А., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника му по делото адв. Т. Г., и насрещна касационна жалба на Сдружение „Български хелзинкски комитет“, ЕИК[ЕИК], чрез пълномощника му по делото адв. А. К., против Решение №890 от 13.02.2025г. по в. гр. д. №13202/2024г. по описа на Софийския градски съд.

С касационната жалба на Министерския съвет на Република България решението се обжалва в частта му, с която след частична отмяна на Решение №12361 от 07.11.2022 г по гр.д.№74315/21 г на СРС, 85 състав, е признато за установено по исковете с правно основание чл.71, ал.3 вр. ал.1 т.1 ЗЗДискр на Сдружение „Български хелзинкски комитет“, ЕИК[ЕИК], че М. съвет на Република България и К. Г. А., ЕГН [ЕГН] /като бивш министър на здравеопазването/, с действията си по организация на ваксинационния процес чрез т. нар. „зелени коридори“ при наличие на ограничен здравен ресурс, включително, но не само, чрез последващи изменения в първоначално приетия Националния план за ваксиниране срещу COVID-19 в Република България, са извършили нарушения на забраната за непряка дискриминация на основата на признаците „възраст“ и „увреждане“ по отношение на възрастните хора на и над 65-годишна възраст и лицата с придружаващи хронични заболявания. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение в посочената част, като се иска отмяната му и отхвърляне на предявения иск. Към жалбата е представено изложение по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК, в което касаторът се позовава на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.2 и ал.2, пр.3 от ГПК.

С касационната жалба на К. Г. А. решението се обжалва в частта му, с която след частична отмяна на Решение №12361 от 07.11.2022 г по гр.д.№74315/21 г на СРС, 85 състав, е признато за установено по исковете с правно основание чл.71, ал.3 вр. ал.1 т.1 ЗЗДискр на Сдружение „Български хелзинкски комитет“, ЕИК[ЕИК], че касаторът, като бивш министър на здравеопазването, наред с другия ответник Министерския съвет на Република България, с действията си по организация на ваксинационния процес чрез т. нар. „зелени коридори“ при наличие на ограничен здравен ресурс, включително, но не само, чрез последващи изменения в първоначално приетия Националния план за ваксиниране срещу COVID-19 в Република България, е извършил нарушения на забраната за непряка дискриминация на основата на признаците „възраст“ и „увреждане“ по отношение на възрастните хора на и над 65-годишна възраст и лицата с придружаващи хронични заболявания. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение в посочената част, като се иска отмяната му и отхвърляне на предявения иск. Към жалбата е представено изложение по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК, в което касаторът се позовава на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2, пр.3 и т.3 и ал.2, пр.3 от ГПК.

Срещу подадените касационни жалби на Министерския съвет на Република България и К. Г. А. е постъпил отговор от ответната страна по тях Сдружение „Български хелзинкски комитет“, ЕИК[ЕИК], чрез пълномощника му по делото адв. А. К., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на жалбите.

С насрещната касационна жалба на Сдружение „Български хелзинкски комитет“ въззивното решение се обжалва в частта му, с която е било потвърдено Решение №12361 от 07.11.2022 г по гр.д.№74315/21 г на СРС, 85 състав, с което са отхвърлени исковете на касатора срещу Министерския съвет на Република България и К. Г. А., с правно основание чл. 71, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр,, както следва:

• иск за признаване за установено по отношение на ответника Министерски съвет на Република България, че приемането на Националния план за ваксиниране срещу COVID-19 в Република България на 07.12.2020 г. с РМС № 896/07.12.2020 г., в който възрастните хора на и над 65-годишна възраст и лицата с придружаващи хронични заболявания са поставени като група с по-нисък приоритет, съставлява нарушение на забраната за пряка дискриминация по отношение на тях по признаците „възраст“ и „увреждане“;

• иск за признаване за установено по отношение на ответника К. Г. А., че с действията си по предлагане на Националния план за ваксиниране срещу COVID-19 в Република България и издаване на Заповед № РД-01-726/23.12.2020 г. за организацията на имунизационната кампания срещу COVID-19 е извършил пряка дискриминация по признаци „възраст“ и „увреждане“, като не е дал приоритет на възрастните хора на и над 65- годишна възраст и лицата с придружаващи хронични заболявания;

• иск за признаване за установено, че ответникът К. Г. А. с действията си, с които практически е дал приоритет на ваксинационните центрове вместо общопрактикуващите лекари в процеса на ваксинация в първите месеци на ваксинационната кампания, включително след отварянето на т. нар. „зелени коридори“, е извършил непряка дискриминация спрямо възрастните хора на и над 65-годишна възраст и хората с придружаващи хронични заболявания, които са били непропорционално затруднени да бъдат ваксинирани във ваксинационни центрове;

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в посочените му обжалвани части за отхвърляне на исковеге, като се иска отмяната му и уважаване на предявените искове. Към жалбата е представено изложение по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК, в което касаторът се позовава на очевидна неправилност на обжалваното решение /основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.2, пр.3 от ГПК/ и на противоречие с практиката на ВКС /основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК/.

Постъпил е отговор на насрещната касационна жалба на Сдружение „Български хелзинкски комитет“ от ответната страна по нея Министерския съвет на Република България, с който се изразява становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на жалбата.

Не е постъпил отговор на насрещната касационна жалба от ответната страна по нея К. Г. А..

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното решение, споделяйки мотивите на първоинстанционният съд, въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 13.03.2020г. в Република България е било обявено извънредно положение поради разпространението на вируса COVID-19. С Решение на Министерския съвет №896/07.12.2020г., взето по предложение на министъра на здравеопазването- ответникът К. А., е бил приет Национален план за ваксиниране срещу COVID-19 в Република България и е определен Национален ваксинационен щаб за изпълнението му. Съгласно Националния ваксинационен план първоначално при ваксинацията срещу COVID-19 няма да има налични достатъчно количества ваксини, за да се отговори на общите нужди, като приоритизирането на целевите групи се основава на епидемиологични и етични критерии и е от особено значение първите доставки на ваксина да са предназначени за следните групи от населението съобразно риска от инфектиране и необходимостта от поддържането на критичните структури за функционирането на обществото, изброени по ред на обхващане:

Фаза І: Медицински персонал на лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ, медицински специалисти по здравни грижи, лекари по дентална медицина, фармацевти, помощник фармацевти и друг помощен персонал. Прието е, че лицата са поставени под висок риск от заразяване с COVID-19 и могат да предават инфекцията на рискови групи от населението, като имунизирането им ще позволи те да продължат да изпълняват професионалните си ангажименти. Очакван брой: 243 600 лица, като в зависимост от предоставения брой ваксини директорите на РЗИ следва да уточнят брой на подлежащите на имунизация контингенти.

Фаза ІІ: Потребители и персонал на социални институции, педагогически специалисти и персонал на ферми за отглеждане на норки. Очакван брой: 112 080 лица.

Фаза ІІІ: Служители, участващи в поддържане на функциониране на основни за обществения живот дейности. Очакван брой: по предварително изготвени списъци.

Фаза ІV: Възрастни хора на и над 65-годишна възраст и лица с придружаващи хронични заболявания поради по-тежкото протичане на заболяването и по-високия риск от развитие на усложнения и смъртен изход, в т. ч. имунокомпроментирани или лица с вторични имунни дефицити. Очакван брой: 1 800 000.

Фаза V: Уязвими групи от населението поради високия епидемиологичен риск от инфектиране, свързани с условията и начина им на живот.

Прието е, че имунизациите на целевите групи ще се извършват по предварително изготвени списъци, като за идентифицирането на целевите групи се използват данните от НСИ, регистрите на професионалните организации и асоциации, данни от МТСП за персонал и потребители на социални услуги, от МВР, МО, МЕ, МОН, МЗХГ и други централни администрации, отговорни за поддържане на функционирането на основни за обществения живот дейности на държавата, пациентските листи на общопрактикуващите лекари, като отпускането на количествата за обхващане на всяка идентифицирана целева група ще се съобразява със схемите за имунизация за конкретната ваксина и предвидените срокове и количества във всяка следваща доставка. Организирането и провеждането на ваксинациите е предвидено да е съобразно графика на доставките, броя на подлежащите лица от целевите групи и логистичните аспекти на хладилната верига по отношение на транспорта и съхранението им в съответствие с изискванията на производителя. Прието е, че имунизациите ще се прилагат от лекари в лечебни заведения за извънболнична и болнична медицинска помощ, РЗИ, от лекари в специализирани структури на МВР и МО и от нарочно създадени за целта екипи, вкл. и мобилни екипи, като в провеждането на ваксинациите са включени и общопрактикуващите лекари. Предвидено е, че съхранението на доставените ваксини ще се извършва в складовата база на „Б. Био – НЦЗП“ ЕООД и в РЗИ, а общопрактикуващите лекари и другите медицински специалисти, които ще прилагат ваксините, ще получават необходимите им дози от посочените места за съхранение. Приетият план е версия 0.1. от дата 04.12.2020 г., като е предвидено, че при промяна на фактите и обстоятелствата той подлежи на актуализация. Със заповед №РД-01-726/23.12.2020г. на министъра на здравеопазването К. А. е наредено стартирането на имунизационна кампания срещу COVID-19 на територията на цялата страна от 27.12.2020г., която да се организира на регионално ниво от РЗИ, като имунизациите се извършват от лекари в лечебни заведения за извънболнична и болнична медицинска помощ, РЗИ, от лекари в специализирани структури на МВР и МО и от нарочно създадени за целта имунизационни мобилни екипи, като при необходимост в имунизационните екипи бъдат включени и медицински специалисти от центровете за спешна медицинска помощ и здравните кабинети в детските градини и училищата или от други лечебни заведения. Предвидено е имунизационната кампания да започне приоритетно с обхващане на лица от целевите групи, определени с Фази І – V на Националния план за ваксиниране срещу COVID-19 в Република България. Контролът по изпълнение на заповедта е възложен на председателя на Националния ваксинационен щаб. С Решение на Министерския съвет № 91/03.02.2021г. за допълнение на Националния план за ваксиниране срещу COVID-19 в Република България към Фаза ІІІ са добавени лицата, които ще бъдат пряко ангажирани с организацията и провеждането на изборите за народни представители, насрочени на 04.04.2021г., включително лицата, ангажирани с компютърната обработка на данните от гласуването, както следва: членовете на ЦИК; служителите от администрацията на ЦИК, както и експертите и техническите сътрудници, ангажирани от ЦИК във връзка с изборния процес; членовете на РИК и назначените експерти и технически сътрудници към РИК; членовете на С.; служителите на МВР, които ще бъдат ангажирани с логистиката и охраната на изборни книжа, на изборни помещения и на членовете на РИК и С. във връзка с предаване на изборни книжа; експертите от „Информационно обслужване“ АД, които на ниво ЦИК и РИК ще изпълняват компютърната обработка на данните от гласуването и ще подготвят издаването на бюлетин с резултатите от изборите, включително от машинното гласуване; експертите от „С. Н.“ АД, които ще изпълняват дейностите и процесите, представляващи логистично осигуряване и обслужване на специализираните устройства за електронно машинно гласуване. Предвидено е, че ваксинирането на лицата, попадащи в целевите групи на Фаза ІІ и Фаза ІІІ, може да се провежда едновременно.

Със Заповед №РД-01-92/11.02.2021г. на министъра на здравеопазването К. А. са определени лечебните заведения и РЗИ по области, в които да се открият временни имунизационни пунктове за осъществяването на имунизационната кампания, както и е наредено всички общопрактикуващи лекари да участват в осъществяването на имунизационната кампания, като ваксинират желаещите лица от техните пациентски листи.

С писмо с изх. № 16-00-4/18.02.2021 г. на председателя на Националния ваксинационен щаб Управителният съвет на Българския лекарски съюз, председателят на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България и управителят на НЗОК са уведомени за стартирането на Фаза ІV от Националния ваксинационен план.

От Приложение към Решение № РД-01-995/03.12.2021 г. на Главния секретар на Министерство на здравеопазването се установява, че към 19.02.2021г. броят на ваксинираните срещу COVID-19 служители, участващи в поддържане на функционирането на основни за обществения живот дейности, като група от населението, за която е предвидено приоритетно ваксиниране във Фаза ІІІ съгласно Националния ваксинационен план, е 12 809 лица, а към края на месец май 2021 г. броят на ваксинираните лица срещу COVID-19 на и над 65-годишна възраст е 302 149. На 15.02.2021г. Н. ваксинационен щаб е взел решение във връзка с очакваните достатъчни количества ваксини през месец март да се застъпят Фази І – ІV и да се работи усилено за подготовката на масовата ваксинация, като ваксинационните пунктове заработят и в почивните дни, а от средата на месец февруари 2021г. с увеличаване на количествата ваксини и на броя доставки е станало възможно ваксинирането и на лицата на и над 65- годишна възраст и такива с придружаващи хронични заболявания, т.е. лицата от Фаза ІV, като от началото на месец април 2021 г. основен приоритет е станало снабдяването на общопрактикуващите лекари с половината от всички доставени количества ваксини от всички видове.

С Решение на Министерския съвет № 144/19.02.2021г.за допълнение на Националния план за ваксиниране срещу COVID-19 в Република България е прието към Фаза V следното: „По изключение и при налични достатъчно количества ваксини срещу COVID-19 се допуска ваксинирането в събота и неделя и на лица, които не попадат в целевите групи на Фази І – V, при условие че са изразили желание за имунизиране срещу COVID-19“. С Решение на Министерския съвет № 145/22.02.2021г. за изменение на Националния план за ваксиниране срещу COVID-19 в Република България горното изречение е изменено по следния начин: „По изключение и при налични достатъчни количества ваксини срещу COVID-19 се допуска ваксинирането в събота и неделя, както и в следобедните часове на работните дни, и на лица, които не попадат в целевите групи на Фази І – V, при условие че са изразили желание за имунизиране срещу COVID-19“. Тези решения са приети въз основа на съставени доклади от министъра на здравеопазването К. А., съдържащи предложение са съответните изменения, обосновани с необходимост за бързо оползотворяване на наличните и очакваните количества ваксини срещу COVID-19 в страната и от мащабно увеличаване на броя на имунизираните лица от цялото население.

От писмените доказателства по делото се установява, че към 19.02.2021г. в „Б. Био – НЦЗПБ“ ЕООД са били налични 1 200 флакона /12 000 дози ваксина Moderna COVID-19 vaccine със срок на годност 16.08.2021 г. и 6 060 флакона /60 600 дози ваксина COVID-19 V AstraZeneca със срок на годност 30.06.2021г., а към 21.02.2021г. са били налични само първите.

С писмо №63-00-47/26.02.2021г. на Министъра на здравеопазването К. А. е поискано от председателя на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България по повод отказ на общопрактикуващи лекари да участват в имунизационната кампания срещу COVID-19 да изпълняват възложеното им задължение да ваксинират желаещите лица от техните пациентски листи. В отговор от 01.03.2021 г. председателят на посоченото сдружение е възразил, че общопрактикуващите лекари участват в кампанията за масова ваксинопрофилактика срещу COVID-19, но са затруднени заради малките количества ваксини, които им се предоставят, начина на предоставянето и неясната логика на разпределение.

Със Заповед № РД-01-350/17.05.2021г. на министъра на здравеопазването С. К. е наредено директорите на РЗИ да създадат организация за приоритетно доставяне на ваксини срещу COVID-19 на общопрактикуващите лекари, като от понеделник до четвъртък на всяка седмица общопрактикуващите лекари и останалите разкрити ваксинационни центрове ваксинират лица на възраст над 60 години, като в този период се допуска ваксиниране на лица и под 60-годишна възраст, ако са диспансеризирани с исхемична болест на сърцето, хронична бъбречна недостатъчност, захарен диабет, мозъчносъдова болест, хронични белодробни заболявания и онкологични заболявания или други по преценка на лекаря, а петък, събота и неделя на всяка седмица се ваксинират всички желаещи лица по реда на записването. Със заповед № РД-01-356/18.05.2021г. на министъра на здравеопазването С. К. горната заповед е изменена така: „От понеделник до четвъртък на всяка седмица общопрактикуващите лекари и временните имунизационни пунктове ваксинират приоритетно лицата на възраст над 60 години и лицата с хронични заболявания като исхемична болест на сърцето, хронична бъбречна недостатъчност, захарен диабет, мозъчносъдова болест, хронични белодробни заболявания, онкологични заболявания или други заболявания по преценка на лекаря, а петък, събота и неделя на всяка седмица се ваксинират всички желаещи лица“.

С Решение на Министерския съвет № 473/30.06.2021г. са отменени т. 2, 3 и 4 от РМС № 896/2020 г., касаещи Националния ваксинационен щаб, с което е преустановена неговата дейност.

От приложената по делото справка /л. 440 – 443 от делото пред СРС / за приложени дози ваксини по седмици и възрастови групи е видно, че още през първата седмица на стартиране на ваксинационната кампания срещу COVID-19 в Република България са прилагани ваксини срещу вируса и на лица на и над 60-годишна възраст, като броят поставени дози на лица под и над тази възраст по седмици не се различава драстично – например в първата седмица от ваксинационната кампания /седмица 53 от 2020 г./ броят на поставените дози на лица под 60- годишна възраст е 3 219 бр., а на лица на и над 60-годишна възраст – 1 520 бр.; през първата пълна седмицата след въвеждането на т. нар. „зелени коридори“ /седмица 8 от 2021г./ броят на приложените дози на лица под 60-годишна възраст е 46 035 бр., а на лица на и над 60- годишна възраст – 47 057 бр. От приложеното по делото писмо № 11-03-105/15.07.2022г. на Министерство на здравеопазването и приложената към него справка за обхванатите лица по възрастови групи от временни имунизационни пунктове в страната през периода месец декември 2020г. – 31.03.2021г. се установява, че в този период в страната са доставени общо 852 030 дози ваксини, като са ваксинирани общо 375 221 лица. От доставените дози ваксини 151 522 дози са приложени на лица на и над 65 години, като са ваксинирани общо 130 379 лица в посочената възрастова група /при 244 842 лица на възраст под 65 години/, от които 62 135 са ваксинирани от общопрактикуващите лекари, като с пълен ваксинационен курс са 21 143 лица /при 73 732 лица на възраст под 65 години/, а с непълен – 109 236 лица /при 171 110 лица на възраст под 65 години/.

При така установените факти по делото от правна страна въззивният съд е приел, че включването в Националния ваксинационен план на възрастните хора на и над 65-годишна възраст и лицата с придружаващи хронични заболявания като такива с по-нисък приоритет се дължи не на притежаваните от тях защитени признаци „възраст“ и „увреждане“, а на обстоятелството, че лицата от първите три фази са в още по-уязвимо положение поради особеностите на заеманата от тях длъжност или на изпълняваната от тях дейност или заради особеностите на средата, в която живеят. При лицата от Фази І, ІІ и ІІІ от една страна е налице значително по-висок риск от заразяване при изпълнение на служебните им задължения, а от друга- е увеличен рискът от разпространение на заразата от тези лица. Друга част от тези лица осъществяват дейности, гарантиращи нормалното функциониране на обществото дори в условията на пандемия /здравеопазване, предоставяне на социални услуги, образование, вътрешна сигурност и др./, като за тях самоизолацията, усилено препоръчвана в първите дни и месеци от пандемията, е несъвместима с изпълнението на служебните им задължения. Потребителите на социални институции, включени във Фаза ІІ, живеят общо с други лица, т.е. в завишен риск от заразяване и предаване на заразата в сравнение с лице на или над 65-годишна възраст или такова с придружаващо хронично заболяване, живеещ в своя дом или в дома на своите близки. Следователно според съда дори да има по-неблагоприятното третиране, то се дължи на други причини извън наличието на защитените признаци „възраст“ и „увреждане“. Съдът е посочил, че твърденията на ищеца правят опит да противопоставят едни групи от обществото на други, а всяко управленско решение по отношение на фазите на ваксинация /“приоритетните групи“/ би било спорно и подлежащо на дискусия, включително и от етична гледна точка. Приел е, че ответниците са подходили разумно и балансирано при изготвяне на Националния план за ваксиниране срещу COVID-19 при отчитане и на обстоятелството, че ваксинирането, макар и с важно значение, не е единствено възможният начин за избягване на повишената заболеваемост и тежкото протичане на заболяването. При първоначалната липса на достатъчно ваксини изолацията и спазването на другите предпазни мерки са били възможно временно решение, още повече че мнозинството лица над 65- годишна възраст и хора с тежки хронични заболявания не работят активно и биха могли да ограничат контактите си. Според съда в случай, че въпросните уязвими групи имаха абсолютен приоритет при ваксинирането, то това би могло да стане основание за предявяване на аналогични искове за защита от дискриминация от името на лекарите, полицаите, социалните работници и пр. По така изложените съображения съдът е приел за неоснователен искът за установяване по отношение на ответника Министерски съвет на Република България, че приемането на Националния план за ваксиниране срещу COVID-19 в Република България на 07.12.2020 г. с РМС № 896/07.12.2020 г., в който възрастните хора на и над 65-годишна възраст и лицата с придружаващи хронични заболявания са поставени като група с по-нисък приоритет, съставлява нарушение на забраната за пряка дискриминация по отношение на тях по признаците „възраст“ и „увреждане“; и искът за установяване, че с действията си по предлагане на Националния план за ваксиниране срещу COVID-19 в Република България и издаване на Заповед № РД-01-726/23.12.2020г. за организацията на имунизационната кампания срещу COVID-19 ответникът К. Г. А. е извършил пряка дискриминация по признаци „възраст“ и „увреждане“, като не е дал приоритет на възрастните хора на и над 65- годишна възраст и лицата с придружаващи хронични заболявания. За неоснователен е приет и искът за признаване за установено, че ответникът А. с действията си е дал приоритет на ваксинационните центрове вместо общопрактикуващите лекари в процеса на ваксинация в първите месеци на ваксинационната кампания и така е извършил непряка дискриминация спрямо възрастните хора на и над 65- годишна възраст и хората с придружаващи хронични заболявания, които са били непропорционално затруднени да бъдат ваксинирани във ваксинационни центрове. По отношение на този иск съдът е изложил съображения, че в първите месеци на ваксинационната кампания /до 17.05.2021г./ е имало трудности по включване в нея на личните лекари, което се е дължало на недостатъчните количества ваксини, които затруднения не могат да се считат за непряка дискриминация според общия принцип, че за невъзможното не може да има задължение. Отделно от това изпълнението на Националния ваксинационен план е възложено на Национален ваксинационен щаб, в състава на който не е участвал ответникът А.. Прието е и че по делото не е било доказано, че ваксинационните центрове сами по себе си са били по-трудно достъпни за посочената уязвима група от личните лекари, като са изложени и съображения, че е ноторно известно, че по време на пандемията много лични лекари бяха преустановили посещения по домовете на пациентите си, включително и поради възможността това да доведе по пренасяне на заболяването именно от тях на множество пациенти. Въпреки разкриването на ваксинационни центрове на множество места и въпреки логистичните трудности при снабдяването на общопрактикуващите лекари с ваксини срещу COVID-19 общопрактикуващите лекари фактически са участвали във ваксинационния процес на населението, включително на лицата на и над 65-годишна възраст, поради което не е налице непряка дискриминация по отношение на тях.

За основателни са приети исковете срещу ответниците Министерски съвет на Република България и К. Г. А. за установяване, че с действията си по организация на ваксинационния процес чрез т. нар. „зелени коридори“ при наличие на ограничен здравен ресурс, включително, но не само, чрез последващи изменения в първоначално приетия Националния план за ваксиниране срещу COVID-19 в Република България, са извършили нарушение на забраната за непряка дискриминация на основата на признаците „възраст“ и „увреждане“ по отношение на възрастните хора на и над 65-годишна възраст и лицата с придружаващи хронични заболявания. В тази връзка съдът е посочил, че Решение на МС № 144/19.02.2021г. и Решение на МС № 145/22.02.2021г. за допълнение на Националния план за ваксиниране срещу COVID-19 в Република България са приети въз основа на съставени доклади от министъра на здравеопазването К. А., съдържащи предложение са съответните изменения, обосновани с необходимост за бързо оползотворяване на наличните и очакваните количества ваксини срещу COVID-19 в страната и от мащабно увеличаване на броя на имунизираните лица от цялото население. С така приетите решения според съда е извършена непряка дискриминация на възрастните хора на и над 65-годишна възраст и лицата с придружаващи хронични заболявания- имало е неблагоприятни последици от привидно еднакво третиране на различни по защитен признак хора. В случая вместо да спазят своя първоначален вариант на Националния план за ваксиниране срещу COVID-19 ответниците по същество са предизвикали хаос при ваксинирането и са смесили ваксинирането на предварително обявените групи с такива на лица без необходимост от спешно ваксиниране /например млади хора до 30- годишна възраст, без заболявания и с ниска вероятност от тежко протичане на болестта/. Така на практика фаза IV на ваксинацията така и не е стартирала, а уязвимите групи в нея са останали без никакъв приоритет. Предвиденото в двете решения, че ваксинирането в „зелените коридори“ трябва да става „по изключение“ и „при наличие на достатъчно ваксини“ по същество представлява отмяна на наличните преди това ясни правила. Според съда по делото са налице данни, а и не се спори, че за периода 19.02.2021г. – 17.05.2021г. /особено в началото/ е имало малко на брой и недостатъчно ваксини, поради което дори да е имало временен излишък той е следвало да се предостави само на лицата от уязвимите групи. При това, по примера на други държави, е следвало да има проактивна политика по ваксиниране на уязвимите групи, а не да се изисква последните сами да проявят активност, да се справят с придвижването си по пунктовете за ваксинация, да се интересуват кога има ваксини и пр. По делото няма представени доказателства от ответниците, че още в началото на периода е имало ваксини, подлежащи на скорошно бракуване, или че още тогава е било ясно, че няма да има достатъчен интерес към ваксинирането. Съдът е приел, че е налице поредица от неудачни управленски решения, което косвено се признава в отговора на въззивната жалба от страна на ответника А., както и от последващи заповеди на друг министър на здравеопазването, според които политиката по ваксинация търпи съществени промени. При липса на други доказателства от страна на ответниците, извършените „по изключение“ ваксинации на лица напълно извън приоритетните групи е предизвикало неблагоприятни последици, респ. дискриминация за уязвимите групи, които са били затруднени да се ваксинират още в началото на въпросния период. Привидното „разделяне на потоците“ с определяне на „зелени коридори“ в почивни дни и следобедни часове на работни дни не отменя факта, че в крайна сметка се поделят едни и същи като брой и дефицитни ваксини. По делото няма данни за ясен регламент кога има „изключение“, кога има „излишък“ и на кого трябва да се разпредели той, т.е. има създадени предпоставки и за злоупотреби, при които за лица с приоритет временно липсват ваксини, а за такива без приоритет са налице такива.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът Министерски съвет на Република България поддържа, че въззивното решение в обжалваната му от него част е очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК. При условията на евентуалност, позовавайки се на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС {Решение № 231 от 31.03.2010 г. по гр. д. Ns 204/2009 г.., IV г. о.; Решение № 153 от 14.06.2010г. по гр. д. № 6/2009 г., III г. о.; Решение № 3 от 22.07.2013 г. по гр. д. №534/2012 г., IV г. о.) по следните въпроси:

1.При преценка налице ли е дискриминационно третиране необходимо ли е да бъде установено и обосновано от съда наличието на недопустим противоправен резултат от съответната дейност или акт, от които се претендира дискриминация ?

2.При преценка дали е налице непряка дискриминация в хипотезата на констатирано еднакво третиране на лица или групи лица в различно положение, необходимо ли е съдът да установи и обоснове и противоправен резултат, настъпил вследствие на еднаквото третиране?

Позовавайки се на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Решение на Съда на ЕС от 22.05.2014г. по дело С-356/12 по следния въпрос: В хипотезата на разглеждане на иск за непряка дискриминация и при констатация от съда, че е налице еднакво третиране на лица или групи лица в различно положение, необходимо ли е решаващият съд да обоснове в мотивите си и да извърши преценка и на обстоятелството основава ли се или не това третиране на обективен и разумен критерий?.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, позовавайки се на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, касаторът К. Г. А. твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Съда на ЕС / Решение по делото Di Trizio/Швейцария /7186/09, 02.02.2016г.; Решение по делото Odar/Baxter Deutschland GmbH114/C-152/11, 06.12.2012г./; Решение по делото Glatzel70 /С-356/12, 22.05.2014г./; Решение по делото „ЧЕЗ Разпределение България^ АД/Комисия за зашита от дискриминация (голям сьстав] /С-83/14, 16.07.2015г./ по следните въпроси: 1.Необходимо ли е в решение във връзка с преценка за наличие, респ. липса на „непряка дискриминация', да се обоснове, че конкретна група е поставена в нepaвноcтойно положение спрямо сравнителна група в резултат на дадено решение, привидно неутрално правило или мярка? 2. При изследване и обосноваване на „непряка дискриминация“ необходимо ли е да са налице статистически данни, като писмени доказателства по делото, анализът на които да сочи, че групата, ползваща се със защита, е непропорционално засегната по отрицателен начин в сравнение с намиращите се в сходно положение? 3. При изследване и обосноваване на „непряка дискриминация" трябва ли да се извърши преценка на въпроса за пропорционалност на мярката?

В изложението се поддържа и наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, като се твърди, че в същото съдът се е произнесъл по следния въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото- Дали при обосноваване и доказване на „непряка дискриминация" съдът следва да отграничи ясен сравнител и дали липсата на ясно отграничен такъв съставлява съществено процесуално нарушение? Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му от касатора част и на основание чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК поради очевидната му неправилност.

Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал.1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Според настоящия състав на съда са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му от ответниците Министерски съвет на Република България и К. Г. А. част по поставените от тях в изложението въпроси, които съобразно указанията в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС могат да бъдат обобщени и уточнени до въпроса за правните характеристики на непряката дикриминация по смисъла на чл.4, ал.3 от ЗЗДискр. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за извършване на проверка за съответствието на разрешението, което е дал въззивният съд на посочения въпрос, с практиката на ВКС и Съда на ЕС.

Предвид горното следва да бъдат преценени основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му с насрещната касационна жалба на Сдружение „Български хелзинкски комитет“ част. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът по насрещната касационна жалба се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 от ГПК, като твърди противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС, без да формулира конкретни въпроси, по които съдът се е произнесъл, и конкретни актове на ВКС, с които е налице противоречие, както и очевидна неправилност на решението.

Съгласно разясненията, дадени в мотивите по т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, тъй като обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. С оглед на посочените указания и доколкото в изложението касаторът не е посочил конкретен правен въпрос, то касационно обжалване на въззивното решение на соченото от него основание по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК не може да се допусне.

Неоснователно е и направеното искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2 от ГПК поради очевидната му неправилност. Съгласно формираната практика на ВКС очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК е съдебно решение, засегнато от особено тежък порок, който може да бъде констатиран пряко от съдържанието му, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта. Такъв би бил прилагането на отменен закон, прилагане на закон в противоречие с неговия смисъл, нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. В конкретния случай от въззивното решение не може да се направи извод за явно нарушение на закона или необоснованост на мотивите при постановяването му; съдът не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл или при нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика или опитните правила при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от ВКС само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,