Определение № 311 от 03.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1651/2011 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. В. С. чрез адв.М. Б. срещу решение от 15.06.11г.по в.гр.дело № 12319/10г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решението от 26.02.10г.по гр.дело № 7/09г.на Софийски районен съд,35 състав.С него е отхвърлен предявения от същата страна иск за отмяна на договор за дарение от 14.12.95г,оформен с нот.акт № 182/95г.и нот.акт за поправка № 144/96г.на нотариус при СРС,по силата на който ищцата е дарила на ответницата М. Ж. Д. 1/12 ид.ч. като Ѕ ид.ч.от собствените й 1/6 ид.ч.от дворно място от 597 кв.м.,представляващо УПИ в кв.276 м.Л. І ч., [улица],по плана на [населено място]. В писмен отговор ответницата М. Ж. Д. чрез адв.Т. Л. счита,че касационната жалба е недопустима на основание чл.280 ал.2 ГПК.Претендира за разноски. Настоящият състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира,че касационната жалба е недопустима. Съгласно чл.280 ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв за граждански дела.В разглеждания случай данъчната оценка на целия имот възлиза на 9433.60 лв.Цената на иска,определена съгласно правилото на чл.69 т.4 ГПК, е в размер на 786.13 лв/1/12 от 9433.60/, поради което въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. По изложените съображения настоящата инстанция приема,че касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. На основание чл.78 ал.3 ГПК в полза на ответницата следва да се присъдят направените разноски за тази инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.