Определение № 314 от 17.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 808/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 149002/2.12.2019 г., подадена от В. И. Б.-Т., чрез адвокат П. Т., срещу решение № 7417 от 1.11.2019 г. по гр. д. № 17328/2018 г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение № 522745 от 1.11.2018 г. по гр. д. № 38319/2016 г. на Cофийски районен съд в частта, с която съдът е отхвърлил предявения от В. И. Б.-Т. срещу Н. К. С. и Д. Г. Ч. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване на нищожност на съдебна делба, извършена по гр. д. № 8067/1997 г. по описа на Софийски районен съд, относно следния недвижим имот: тавански етаж, находящ се в сградата на [улица] [населено място], построена върху 166 кв. м, и дворно място до нея от 143 кв. м, представляващ апартамент, състоящ се от две стаи, две кухни и други помещения, с обща площ от 166 кв. м, с релевирано основание за нищожност: нарушение на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗН, предвиждаща, че когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна; потвърдил е първоинстанционното решение в частта, с която съдът е отхвърлил предявения от В. И. Б.-Т. срещу Н. К. С. и Д. Г. Ч. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване на нищожност на съдебна делба, извършена по гр. д. № 8067/1997 г. по описа на Софийски районен съд, относно следния недвижим имот: тавански етаж, находящ се в сградата на [улица] [населено място], построена върху 166 кв. м, и дворно място до нея от 143 кв. м, представляващ апартамент, състоящ се от две стаи, две кухни и други помещения, с обща площ от 166 кв. м, с релевирано основание за нищожност: нарушение на разпоредбата на чл. 54, ал. 4 и ал. 5 ЗКИР (ДВ бр. 30 от 2006 г.).

Въззивният съд е посочил, че предявеният по делото иск е установителен - за прогласяване на нищожност на съдебна делба, извършена по гр. д. № 8067/1997 г. по описа на Софийски районен съд. Ищцата В. И. Б.-Т. сочи, че по посоченото дело е допусната и извършена съдебна делба на горепосочения недвижим имот, като същият бил разделен на две части, съгласно проект за разпределение. Твърди, че тя не е участвала в производството, което представлява основание за нищожност по смисъла на чл. 75, ал. 2 ЗН, която разпоредба предвижда, че когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна. Въведено е и второ основание за нищожност - доколкото дяловете на съделителите не са получили кадастрални идентификатори, което е в нарушение на чл. 54, ал. 4 и 5 ЗКИР, извършената по гр. д. № 8067/1997 г. по описа на Софийски районен съд съдебна делба се явява нищожна.

Съдът е посочил, че съгласно установената съдебна практика в случай на извършена съдебна делба без участието на някого от съсобствениците, нищожността по смисъла на чл. 75, ал. 2 ЗН се свежда до незачитане на правните последици от делбеното производство, обективирани в съответните съдебни актове. Решението по такава делба няма конститутивно действие и не прекратява съсобствеността, то не обвързва неучаствалия в делбеното производство съсобственик и не формира сила на присъдено нещо по отношение на него и поради това няма пречка той да предяви иск за делба срещу останалите съсобственици, в който смисъл е задължителната съдебна практика, обективирана в т. 7 от ППВС № 7/1973 г., поради което липсва правен интерес от предявяване на самостоятелен иск за прогласяване на нищожността на съдебната делба. Посочил е, че този извод не се опровергава от приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 3/19.12.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, от което не може да се направи различен извод, тъй като т. 1 от същото касае само допустимостта на искове за установяване нищожност на договор за доброволна делба. Ето защо, въззивният съд е заключил, че к ато е приел за разглеждане иск за прогласяване на нищожност на съдебна делба, с релевирано основание за нищожност: нарушение на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗН, СРС е постановил в тази част нищожен съдебен акт, поради което и в тази част обжалваното решение следва да бъде обезсилено.

По отношение на второто заявено основание за нищожност на извършената съдебна делба съдът е изложил, че съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 4 ЗКИР (ДВ, бр. 30 от 2006 г.), която е действала към момента на разглеждане на въпроса за обособяване на дяловете и възлагането им на съделителите, при съдебна делба съдът възлага обособените дялове, след като са получили идентификатори в кадастъра по реда на този закон, като съгласно чл. 54, ал. 5 ЗКИР, действал към същия момент, недействителна е доброволна делба, ако дяловете на съделителите не са получили идентификатори в кадастъра. Въззивният съд е споделил становището на първоинстанционния съд, че в случая по делото липсват доказателства, че към релевантния момент по отношение на процесния имот е имало одобрена кадастрална карта, както и извода на СРС, че от друга страна, при тълкуване на горните текстове на чл. 54, ал. 4 ЗКИР и чл. 54, ал. 5 ЗКИР следва, че съдебната делба е действителна дори и при разделяне на делбения имот и обособяването му в самостоятелни реални дялове, без последните да имат самостоятелен идентификатор (в този смисъл: решение № 368/17.01.2011 г. по гр. д. № 851/2009 г. на ВКС, II г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК).

Софийски градски съд е приел, че не следва да разглежда въведените с въззивната жалба и в публичното съдебно заседание от 17.10.2019 г. от пълномощника на ищцата адв. Т. основания за нищожност на извършената по визираното по-горе дело делба - невъзможен предмет, доколкото става дума за ново основание на иска, релевирано след сроковете за това в ГПК, и разглеждането му за пръв път от въззивната инстанция се явява недопустимо.

Жалбоподателката счита решението на въззивния съд за незаконосъобразно, необосновано, постановено в нарушение на процесуалния закон при избирателно обсъждане на доказателствата.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК В. И. Б.-Т. твърди, че са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Сочи, че обжалваното от нея решение противоречи на т. 1 от Тълкувателно решение № 3/19.12.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС. Формулира следните въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК:

1. Налице ли е нищожност на делбата по смисъла на чл. 75, ал. 2 ЗН, ако съделителят е уведомен само за някои съдебни заседания, а не за всичките, и ако не му е връчен валидно препис от някои съдебни решения от първа и втора инстанция.

По отношение на този въпрос твърди, че отговорът от страна на ВКС ще допринесе за уеднаквяване на съдебната практика и развитие на правото.

2. При извършена делба чрез преустройство на сграда погасява ли се правото за извършване на приетото от съда преустройство, ако не е извършено в петгодишен срок след влизане в сила на решението за извършване на делба.

3. Следва ли съдът да констатира невъзможния предмет на делбата, след като липсва техническа експертиза за обособяване на дяловете и правната възможност за това преустройство е погасена по давност.

Твърди, че в случая няма одобрен проект и издадено строително разрешение, обособените апартаменти нямат идентификатори защото фактически не съществуват. Счита, че е нарушен чл. 202 ЗУТ, тъй като няма фактически обособени дялове и е невъзможно такива да бъдат изградени, поради техническа невъзможност. Именно затова не е издадено строително разрешение и е невъзможно да бъде издадено такова. Позовава се на Тълкувателно решение № 3/28.06.2016 г. по тълк. д. № 3/2014 г. на ОСГК на ВКС.

4. Длъжна ли е въззивната инстанция да обсъди всички доказателства по делото и всички искания и възражения на страните и да формира собствени правни изводи. Ако исканията и възраженията са неотносими и недопустими, следва ли да обоснове от фактическа и правна страна своите изводи. Жалбоподателката твърди, че в случая Софийски градски съд нито е изложил защо не обсъжда възраженията за нищожност поради невъзможен предмет, нито се е произнесъл дали приема това обстоятелство като новооткрито, нито е изложил съображения дали служебно следва да се произнесе. Счита, че това противоречи на Тълкувателно решение № 1/4.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, както и на решение № 589/29.06.2010 г. по гр. д. № 1359/2009 г. на ВКС, І г. о.

В. И. Б.-Т. счита въззивното решение и за очевидно неправилно, защото е нарушено правото й на защита, гарантирано от Конституцията на Република България, както и защото е извършена делба на апартаменти, които никога не са съществували, не съществуват и никога не могат да бъдат изградени поради техническа невъзможност.

От насрещните страни Н. К. С. и Д. Г. Ч. е постъпил отговор на касационната жалба, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване.

Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните: Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Жалбоподателката се е позовала на противоречие на въззивното решение с т. 1 от Тълкувателно решение № 3/19.12.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, но не е формулирала въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разрешен от Софийски градски съд в противоречие с това тълкувателно решение. Освен това, т. 1 от последното се отнася до допустимостта на иск за установяване нищожността на договор за доброволна делба, а не на съдебна делба.

Първият, вторият и третият въпроси, формулирани в изложението към касационната жалба, въобще не са обсъждани от въззивния съд и поради това не стоят в основата на решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт. Ето защо, те не представляват по естеството си въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК и не обуславят допускането на касационно обжалване. Формулираните на четвърто място въпроси са изцяло правно ирелевантни, предвид изрично приетото от въззивния съд, не следва да разглежда въведените с въззивната жалба и в публичното съдебно заседание от 17.10.2019 г. от пълномощника на ищцата адв. Т. основания за нищожност на извършената по визираното по-горе дело делба - невъзможен предмет, предвид несвоевременното им заявяване пред съда. Това становище на Софийски градски съд съответства напълно на разпоредбата на чл. 214 ГПК и установената съдебна практика.

Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира и че обжалваното пред него решение не е вероятно нищожно или недопустимо, както и очевидно неправилно.

За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика.

В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното решение, визирани по-горе. Същото не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,