Определение № 60676 от 13.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 366/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от И. Н. С., чрез адв.М.Н. срещу решение №193 от 15.12.2020г. по в.т.д.№441/2020г. на Апелативен съд- Варна. С обжалваното решение е отменено решение №369 от 17.06.2020г. на Окръжен съд- Варна, постановено по т.д. №347/19г. в частта, с която е уважен искът на И. С., гражданка на Руската федерация, като е прието за установено по отношение на „Арсенал“ ЕООД, че вписаните с вписване №20131115164214 от 15.11.2013г. по партидата на дружеството обстоятелства по заявление обр.А4 с рег.№20131030093856 за прехвърляне на дружествени дялове, промяна на едноличния собственик на капитала и нов учредителен акт са несъществуващи, и вместо това е отхвърлен искът на И. Н. С., гражданка на Руската федерация срещу „Арсенал“ ЕООД, [населено място] с правно основание чл.29, ал.1, предл.трето ЗТРРЮЛНЦ за приемане за установено, че вписаните с вписване № 20131115164214 от 15.11.2013г. по партидата на дружеството обстоятелства по заявление обр.А4 с рег.№ 20131030093856 за прехвърляне на дружествени дялове, промяна на едноличния собственик на капитала и нов учредителен акт са несъществуващи поради липса на представителна власт на лицето, представлявало едноличния собственик на капитала, като на ответника са присъдени направените съдебни разноски.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Касаторката оспорва основния извод на съда, че пълномощното, с което е упълномощила В. П. да я представлява като физическо лице и управител и едноличен собственик на капитала на „Арсенал“ ЕООД е изрично по смисъла на чл.114, ал.2 ТЗ, чл.129, ал.1 вр. чл.122 ТЗ, респ. че не е налице хипотезата на невзето решение от едноличния собственик на капитала за прехвърляне на дружествените му дялове, приемане на нов съдружник и приемане на нов учредителен акт. Моли да бъде отменено решението на въззивния съд и искът с правно основание чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ да бъде уважен.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по значимите за изхода на спора правни въпроси:

„1. Дали представеното пълномощно от дата 7.04.2011г., рег. №№3559, 3560 том 1 акт 142 на нотариус В.Г., район на действие РС-Варна, рег. №549 на Нотариалната камара е общо или изрично, досежно извършените правни действия и дали то овластява прехвърлителя В.П. да извърши продажба на дяловете, собственост на И. С. в своя полза, без изрично посочване в пълномощното на параметрите на сделката и без знанието на собственика- упълномощител на условията й?;

2. Относно необходимостта или не от изрично пълномощно при разпоредителни действия и провеждане на заседание от името на упълномощител- едноличен собственик на капитала? Дали изброяването на правни действия в пълномощното представлява изрично овластяване за конкретна сделка и конкретно решение от името на едноличния собственик на капитала или следва пълномощното да съдържа изрично овластяване за конкретна правна сделка при посочване на съществените й елементи?“.

Поддържа, че по първият въпрос решението противоречи на практиката на ВКС, обективирана в ТР №1 от 6.12.2002г., т.д.№1/2002г. на ОСГК на ВКС и решение №178 от 24.04.2017г., т.д.№1340/2015г. на I т.о. - основание за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди, че по поставените въпроси въпрос е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК- въпросите са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Счита, че обжалваното решение е очевидно неправилно- основание за допускане до касацинен контрол по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.

Ответникът „Арсенал“ ЕООД оспорва касационната жалба по съображения, изложени в отговора на жалбата, депозиран в срока по чл.287, ал.1 ГПК. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли искът с правно основание чл.29, ал.1, предл.трето ЗТРРЮЛНЦ, предявен от И. С. срещу „Арсенал“ ЕООД, за установяване несъществуването на вписани в търговския регистър по партидата на дружеството обстоятелства под №20131115164214- прехвърляне на дружествен дял от И. С. на В. П., промяна в състава на съдружниците и нов учредителен акт, въззивният съд намира, че вписаните промени въз основа на взетото решение на 11.11.2013г. и договора за прехвърляне на дружествени дялове са валидно възникнали и съществуващи обстоятелства. Решаващият съдебен състав приема за безспорно установено, че на 11.11.2013г. са взети решения от И. С. - едноличен собственик на капитала на „Арсенал“ ЕООД, за приемане на В. П. за съдружник и за продажба на П. на всички притежавани от нея дружествени дялове от капитала на дружеството; както са взети и решения от новия едноличен собственик на капитала П. за приемане на нов учредителен акт. Констатира, че с договор от 11.11.2013г. с нотариална заверка на подписите са прехвърлени от С. на П. всички дружествени дялове от капитала на ответното дружество, като при вземане на решението за продажба на дружествените дялове и при сключване на договора за прехвърляне на дружествени дялове И. С. е представлявана от пълномощник В. П., легитимиращ се с пълномощно с нотариална заверка на подписа от 07.04.2011г. Въззивният съдебен състав отграничава като основен спорен въпрос по делото обемът на представителната власт на лицето, представлявало едноличния собственик на капитала при провеждане на общото събрание на „Арсенал“ ЕООД на 11.11.2013г. Като съобразява, че с пълномощното от 07.04.2011г. упълномощителят И. С. упълномощава В. П. с множество права, включително да я представлява в качеството й на едноличен собственик на капитала на „Арсенал“ ЕООД, като от нейно име взема решения за дейността на дружеството, … включително и решения за промени в дружеството – за смяна на собственик, управител, заличаване и прекратяване на дружеството, както и с право да продава дружествените й дялове на цена и при условия, каквито уговори, и с право да договоря сам със себе си, въззивният съд стига до извод, че така даденото пълномощно съдържа изрично овластяване на пълномощника да вземе решение за промяна в собствеността на притежаваните от упълномощителя дружествени дялове и да сключи договор за прехвърляне на дружествени дялове при цена и условия, каквито уговори, включително и да договоря сам със себе си, като пълномощното е изрично и в изискуемата форма съгласно чл.114, ал.2 ТЗ.

Въззивният съд застъпва тезата, че при прехвърляне на всички дялове, които формират стойността на капитала на ЕООД, в прехвърлителната сделка се инкорпорира и воля на едноличния собственик на ЕООД за приемане на приобретателя на дяловете за съдружник по смисъла на чл.122 ТЗ. В този смисъл в предоставените на пълномощника П. права да вземе решение за смяна на собственика и да продаде дружествените дялове, е налице и воля за приемане на избраното от пълномощника лице за съдружник. Решаващият състав приема, че вписаните промени въз основа на взетото решение от 11.11.2013г. и договора за прехвърляне на дружествени дялове са валидно възникнали и съществуващи обстоятелства, поради което и предявеният иск е неоснователен.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от касатора.

Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Първият поставен от касатора въпрос не отговаря на изискванията за правен въпрос по смисъла на цитираната разпоредба, тъй като отговорът предполага анализ на приетите по делото доказателства и обсъждане на доводите и възраженията на страните, респективно преценка на правилността на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК, каквато е недопустима в настоящия етап на производството.

Вторият въпрос също не отговаря на изискванията за правен въпрос на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд за неоснователност на иска. Решаващият съдебен състав не е отрекъл необходимостта от изрично пълномощно, за да бъде надлежно представляван едноличният собственик на капитала на ООД при вземане на решения по чл.147, ал.2 вр. чл.114, ал.2, чл.137, ал.4 вр. чл.122 ТЗ, нито е приел, че за наличието на изрично упълномощаване е достатъчно изброяване в пълномощното на правни действия. Съдът е изложил мотиви, че за валидното вземане на решения за промяна на собствеността на притежаваните от упълномощителя дружествени дялове и сключване на договор за прехвърляне на дружествени дялове и за приемане на съдружник, е необходимо изрично пълномощно, отговарящо по съдържание и форма на изискванията на чл.114, ал.2 ТЗ. Конкретната преценка на въззивния съд дали процесното пълномощно е изрично и дали отговаря на императивните разпоредби на закона, респ. дали упълномощителят е притежавал надлежно учредена представителна власт за вземане на процесните решения от името на едноличния собственик на капитала на ответното дружество, е релевантна за правилността на въззивното решение и не подлежи на разглеждане в производството по допускане на решението до касационен контрол.

Следва да се отбележи, че касаторът не е обосновал и наличието на допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като не е изложил аргументи за необходимостта от тълкуване на приложимите правни норми. Съгласно т.4 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия.

За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика, а изложените от касатора доводи представляват оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост по смисъла на чл.281, т.3 ГПК.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3, както и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.

По разноските:

С оглед изхода на спора на ответника по жалбата следва да се присъдят разноските за касационното производство в размер от 1 000 лева адв. възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд