Определение № 8032 от 15.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6875/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 213, ал. 1 от Закона за обществените поръчки ( ЗОП). Образувано е по частна жалба на „АСАП" ЕООД, гр. София, подадена чрез процесуалните представители адвокат Е. Димова и адвокат А. Александров, срещу Определение № 568/18.06.2026 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията), постановено по преписка № КЗК-413/2026 г., с което на основание чл. 213, ал. 1, т. 1 и чл. 217, ал. 1 ЗОП е оставена без разглеждане жалбата на дружеството с вх. № ВХР-1321/27.04.2026 г. срещу Решение № D54404551/15.04.2026 г. на ректора на Медицински университет – Плевен за определяне на изпълнител в открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Разработване и внедряване на уеб-базирана информационна система с интегрирани технологии за изкуствен интелект (AI), подпомагаща процесите по анализ и интерпретация на медицински данни в рамките на научна и приложна дейност, за нуждите на Медицински Университет – Плевен по Проект BG-RRP-2.004-0003 „Изследователско Висше училище: Медицински университет – Плевен", финансиран от Национален план за възстановяване и устойчивост", открита с Решение № F711644/14.07.2025 г. на възложителя, с УНП 00282-2025-0015 в ЦАИС ЕОП; прекратено е производството по преписката; оставено е без уважение искането на „АСАП" ЕООД за присъждане на разноски, а дружеството е осъдено да заплати на „Ар Ви солюшънс" ЕООД направените разноски в размер на 1000 (хиляда) евро за адвокатско възнаграждение. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, постановено при съществено нарушение на материалния закон, в разрез с основни принципи на административния процес, със ЗОП и с правото на Европейския съюз. Иска се отмяна на определението и връщане на преписката на КЗК със задължителни указания за разглеждане и произнасяне по същество на спора, както и присъждане на разноските, направени в производствата пред ВАС и КЗК. Ответникът – ректорът на Медицински университет – Плевен не изразява становище по жалбата. Заинтересованите страни - „Парафлоу комуникейшънс" ЕООД и „Ар Ви солюшънс" ЕООД – не изразяват становище по жалбата. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима. Подадена е в тридневния срок по чл. 216а, ал. 1 ЗОП – определението е съобщено на страните на 23.06.2026 г. по електронна поща, а жалбата е заведена в деловодството на КЗК на 26.06.2026 г. – от надлежна страна, чиято жалба е оставена без разглеждане с обжалвания акт, и срещу подлежащо на обжалване определение по чл. 213, ал. 1, т. 1 ЗОП. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. От данните по административната преписка се установява следното. С Решение № F711644/14.07.2025 г. на ректора на Медицински университет – Плевен на основание чл. 73, ал. 1 ЗОП е открита „открита" по вид процедура за възлагане на обществена поръчка с посочения по-горе предмет и критерий за възлагане „най-ниска цена". Подадени са седем оферти, между които тези на „Парафлоу комуникейшънс" ЕООД, „Ар Ви солюшънс" ЕООД и „АСАП" ЕООД. Назначената със Заповед № 3449/10.09.2025 г. комисия е разгледала техническите предложения на участниците за съответствие с предварително обявените условия по реда на чл. 104, ал. 2 ЗОП (Протокол № 1), разгледала, оценила и класирала е ценовите предложения (Протокол № 2) – на „Парафлоу комуникейшънс" ЕООД, на „Ар Ви солюшънс" ЕООД и на „АСАП" ЕООД – като от „Парафлоу комуникейшънс" ЕООД, чието ценово предложение е с повече от 20 на сто по-благоприятно от средната стойност на предложенията на останалите участници, е изискана и е приета писмена обосновка по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗОП. След проверка на документите за лично състояние и критериите за подбор на класираните на първо и второ място участници (Протокол № 3) комисията е предложила класиране. С Решение № D51736414/08.01.2026 г. възложителят е обявил класиране: първо място – „Парафлоу комуникейшънс" ЕООД, второ място – „Ар Ви солюшънс" ЕООД, а „АСАП" ЕООД е класирано на четвърто място, и е определил за изпълнител класирания на първо място участник. По жалба на „Ар Ви солюшънс" ЕООД с Решение № 187/25.02.2026 г., постановено по преписка № КЗК-112/2026 г., КЗК е отменила Решение № D51736414/08.01.2026 г. и е върнала преписката на възложителя за продължаване на процедурата от етап последното законосъобразно действие съобразно мотивите. Констатираната незаконосъобразност се изчерпва с липсата на мотиви относно приемането на представената от „Парафлоу комуникейшънс" ЕООД писмена обосновка по чл. 72 ЗОП; указания за извършване на нова проверка на съответствието на техническите предложения на участниците не са давани, нито е констатиран порок във връзка с тяхното допускане и класиране. В изпълнение на указанията възложителят е изпратил на 16.03.2026 г. покана по чл. 35а ППЗОП до участниците за потвърждаване на първоначално представените оферти и удължаване на срока на валидността им със 100 календарни дни. Потвърждения са постъпили от петима участници, между които „Ар Ви солюшънс" ЕООД, „Парафлоу комуникейшънс" ЕООД и „АСАП" ЕООД; двама участници не са потвърдили офертите си и са отстранени на основание чл. 107, т. 5 ЗОП. Назначената със Заповед № 984/20.03.2026 г. комисия е разгледала повторно писмената обосновка на „Парафлоу комуникейшънс" ЕООД и я е приела с подробно изложени мотиви (Протокол № 4 и Доклад до възложителя). С Решение № D54404551/15.04.2026 г., съобщено на участниците чрез ЦАИС ЕОП на същата дата, възложителят е обявил класиране: първо място – „Парафлоу комуникейшънс" ЕООД, второ място – „Ар Ви солюшънс" ЕООД, трето място – „АСАП" ЕООД, следвани от още двама класирани участници; определил е за изпълнител класирания на първо място участник и е отстранил непотвърдилите офертите си участници. Срещу това решение „АСАП" ЕООД е подало жалба вх. № ВХР-1321/27.04.2026 г., по която е образувано производството по преписка № КЗК-413/2026 г. Решението е оспорено единствено в частта, в която „Ар Ви солюшънс" ЕООД е допуснато до оценка и класирано на второ място, с твърдения, че техническото му предложение не отговаря на задължителните изисквания по т. II.1 от техническата спецификация, на утвърдения образец на техническо предложение с приложената „Таблица технически изисквания" и на дадените разяснения по документацията, поради което участникът е следвало да бъде отстранен на основание чл. 107, т. 2, б. „а" ЗОП. Изборът на изпълнител не е оспорен – нито от жалбоподателя, нито от друго лице в срока по чл. 197, ал. 1, т. 7, б. „а" ЗОП. За да остави жалбата без разглеждане, КЗК е приела, че „АСАП" ЕООД, макар да е „заинтересован участник" по смисъла на § 2, т. 13 от ДР на ЗОП, не разполага с личен, пряк и непосредствен правен интерес от оспорването. Съобразила е, че решението за определяне на изпълнител е влязло в сила в необжалваната му част; че евентуалното определяне на жалбоподателя за изпълнител е обусловено, на първо място, от настъпването на бъдещо несигурно събитие – някоя от хипотезите на чл. 112, ал. 2 ЗОП, за каквато по преписката няма данни, доколкото определеният изпълнител своевременно е удължил срока на валидност на офертата си – и, на следващо място, от упражняване при условията на оперативна самостоятелност на предоставената на възложителя възможност по чл. 112, ал. 3 ЗОП, наред с която възложителят разполага и с възможността да прекрати процедурата в хипотезата на чл. 110, ал. 2, т. 4 ЗОП; че предметният обхват на отменителното Решение № 187/25.02.2026 г. не включва съответствието на техническите предложения, поради което повторното произнасяне на възложителя не съставлява ново цялостно упражняване на правомощието по оценяване и класиране и не възстановява възможността за оспорване на обстоятелства, останали извън предметните предели на отмяната; че промяната в класирането на жалбоподателя от четвърто на трето място е резултат единствено от процесуалното поведение на други участници (непотвърждаване на оферти), а не от установена незаконосъобразност или нова оценъчна дейност; и че приемането на противното би позволило чрез последващи изменения в класирането, настъпили по причини, несвързани с предмета на отменителното решение, да се преодоляват преклузивните срокове за защита в противоречие с принципа на правна сигурност. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на производството по глава двадесет и седма от ЗОП, за която се следи служебно и която трябва да е налице както при подаване на жалбата, така и през цялото развитие на производството. Качеството „заинтересован участник" по § 2, т. 13 от ДР на ЗОП е необходимо, но не е достатъчно условие за допустимост на оспорването – наред с него жалбоподателят следва да разполага с личен, пряк и непосредствен интерес от отмяната на конкретния акт или на оспорената от него част. Интересът е пряк и непосредствен, когато самата отмяна внася непосредствена благоприятна промяна в правната сфера на оспорващия – премахва настъпили неблагоприятни последици или предотвратява реална, а не хипотетична опасност от такива – без да е необходимо настъпването на последващи несигурни събития или издаването на последващи актове по преценка на административния орган. Целта на оспорването на решение за определяне на изпълнител е оспорващият участник да постигне възлагане на поръчката в своя полза или, при установена незаконосъобразност, връщане на процедурата на етап, от който за него произтича реална възможност за това. В случая оспорването пред КЗК е насочено единствено срещу допускането и класирането на втория участник, докато изборът на изпълнител е стабилизиран. При това положение дори при пълна основателност на твърденията за несъответствие на техническото предложение на „Ар Ви солюшънс" ЕООД и при отстраняването на този участник жалбоподателят би заел второ място в класирането, но не би придобил право поръчката да му бъде възложена. Сключването на договор с него предполага, първо, осъществяване на някоя от изрично и изчерпателно посочените хипотези на чл. 112, ал. 2 ЗОП – бъдещо и несигурно събитие, за което по преписката не само няма данни, но наличните данни сочат обратното: определеният изпълнител своевременно е потвърдил офертата си и е удължил срока на валидността ѝ, което свидетелства за запазен интерес от сключване на договора. Второ, дори при настъпване на такава хипотеза определянето на втория класиран участник за изпълнител не следва по силата на закона – чл. 112, ал. 3 ЗОП предоставя на възложителя правомощие („възложителят може"), упражнявано в условията на оперативна самостоятелност, наред с което възложителят разполага и с алтернативната възможност да прекрати процедурата. Претендираната от жалбоподателя полза е следователно опосредена от верига бъдещи и несигурни обстоятелства и от волеизявления на друг правен субект, което ѝ придава евентуален и хипотетичен, а не пряк и непосредствен характер. Изводът на КЗК в този смисъл съответства на закона. Доводите в частната жалба не опровергават този извод. Вярно е, че правният интерес не предполага гарантиран благоприятен изход на спора по същество. Разграничението обаче, което жалбоподателят не съобразява, е между несигурността на изхода по същество – ирелевантна за допустимостта – и несигурността на самата полза дори при пълен успех на оспорването. Именно втората хипотеза е налице в случая: и при уважаване на всички възражения срещу класирания на второ място участник правното положение на жалбоподателя спрямо предмета на процедурата – възлагането на поръчката – не се променя непосредствено, а остава функция на бъдещи несигурни събития и на дискреционна преценка на възложителя. Неоснователно второто място в класирането се представя като самостоятелна правна полза и „законно очакване". Разпоредбите на чл. 112, ал. 3 ЗОП и чл. 68, ал. 2 ППЗОП уреждат правна възможност за възложителя, а не субективно право на класирания на второ място участник да иска определянето му за изпълнител, нито задължение на възложителя да стори това. Понятието „законно очакване" в правото на Европейския съюз предполага конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения, предоставени от компетентен орган – каквито класирането на определена позиция само по себе си не съставлява. Позицията на втория класиран придобива пряко правно значение едва с издаването на решение по чл. 112, ал. 3 ЗОП, което подлежи на самостоятелно оспорване, включително именно от класирания на трето място участник – в който смисъл е и практиката на Върховния административен съд, на която се е позовала заинтересованата страна в производството пред КЗК (Решение № 7155/30.05.2018 г. по адм. дело № 5244/2018 г. по описа на ВАС). Защитата на жалбоподателя следователно не е отречена, а е съотнесена към момента, в който евентуалното засягане на правната му сфера би станало реално и непосредствено. Не е налице твърденият „правен парадокс". Обстоятелството, че към момента на първоначалното Решение № D51736414/08.01.2026 г. жалбоподателят, класиран на четвърто място, по собственото му признание не е разполагал с интерес да оспорва класирането на втория участник, не поражда такъв интерес към настоящия момент. Правният интерес не се придобива ретроспективно и не се „компенсира" за минали периоди – той се преценява обективно, според годността на исканата отмяна да породи пряка и непосредствена полза, каквато по изложените съображения липсва и понастоящем. Отделно от това правилно КЗК е съобразила, че промяната в класирането от четвърто на трето място е настъпила единствено вследствие на процесуалното поведение на други участници – непотвърждаване на офертите им по чл. 35а ППЗОП – а не вследствие на установена незаконосъобразност при оценяването или на нова преценка за съответствие на офертите с изискванията на възложителя. Доводът за недопустимо „влизане в сила" на отделни части от изцяло отменен административен акт не съответства на действителното съдържание на мотивите на КЗК. Комисията не е приела, че отделни части от отменения акт са запазили правното си действие, а е съобразила предметните предели на отменителното си Решение № 187/25.02.2026 г. С него е констатирана незаконосъобразност единствено относно липсата на мотиви при приемане на ценовата обосновка на определения изпълнител и преписката е върната за продължаване на процедурата „от последното законосъобразно действие съобразно мотивите". Действията на помощния орган по разглеждане на техническите предложения за съответствие с предварително обявените условия (чл. 104, ал. 2 ЗОП, Протокол № 1) не са засегнати от констатирания порок, не са били предмет на дадените задължителни указания и запазват правното си действие в процедурата. Повторното произнасяне на възложителя не съставлява ново, цялостно упражняване на правомощието по оценяване и класиране на всички участници, а изпълнение на задължителните указания на КЗК в рамките на установената незаконосъобразност. Поради това новото решение открива срок за оспорване на извършените след отмяната действия и волеизявления, но не възстановява възможността за релевиране на възражения срещу неопорочени действия от предходните етапи на процедурата, останали извън предметния обхват на отмяната. Противното разбиране – което поддържа жалбоподателят – би обезсмислило преклузивните срокове по чл. 197 ЗОП и би позволило въпроси, по които актът на възложителя е придобил стабилитет, да бъдат поставяни за разглеждане неограничено във времето при всяко последващо произнасяне, в противоречие с принципа на правна сигурност в административното производство. По същите съображения е неоснователен и доводът, че не е налице заобикаляне на преклузивните срокове: новото решение поражда право на жалба за лицата, чиято правна сфера то засяга с новоизвършените действия и волеизявления, но признаването на интерес за оспорване на стабилизирани предходни етапи именно би съставлявало преодоляване на настъпилата преклузия. Доводът за ирелевантност на причината за промяната в класирането не води до различен извод. Причината би била без значение, ако актуалната позиция на жалбоподателя сама по себе си пораждаше пряка полза от исканата отмяна – а по изложените вече съображения тя не поражда такава, доколкото и второто място не носи непосредствена правна промяна по отношение на възлагането. Наред с това произходът на промяната има самостоятелно значение в друг аспект: той очертава, че пренареждането не произтича от нова оценъчна дейност на помощния орган, поради което не отваря отново въпроса за съответствието на техническите предложения, разрешен на неотменен и неопорочен предходен етап от процедурата. Неоснователно е оплакването за нарушение на правото на Европейския съюз и на принципа на ефективност. Съгласно чл. 1, § 3 от Директива 89/665/ЕИО държавите членки гарантират достъпност на производствата по преразглеждане поне за всяко лице, което има или е имало интерес от получаването на определена обществена поръчка и на което е нанесена или има опасност да бъде нанесена вреда от твърдяно нарушение. Практиката на Съда на Европейския съюз, на която се позовава жалбоподателят, е формирана по хипотези, при които оспорващият участник и определеният изпълнител взаимно оспорват редовността на офертите си, респективно оспорването е насочено и срещу класирания на първо място участник, така че уважаването му може да доведе или до възлагане на поръчката на оспорващия, или до прекратяване на процедурата и провеждане на нова, в която той би могъл да участва (решение от 4 юли 2013 г. по дело C‑100/12, Fastweb, ECLI:EU:C:2013:448, т. 33; решение от 5 април 2016 г. по дело C‑689/13, PFE, ECLI:EU:C:2016:199, т. 21-30; решение от 5 септември 2019 г. по дело C‑333/18, Lombardi). Настоящият случай е различен: изборът на изпълнител не е оспорен и е стабилизиран, поради което уважаването на жалбата не може да доведе нито до възлагане на поръчката на жалбоподателя, нито до провеждане на нова процедура. Позоваването на решението от 21 декември 2016 г., по дело C‑355/15, Bietergemeinschaft Technische Gebäudebetreuung и Caverion Österreich, ECLI:EU:C:2016:988, е неотносимо към поддържаната теза – с него Съдът приема, че чл. 1, § 3 от Директива 89/665/ЕИО допуска на оферент, чието отстраняване от процедурата е станало окончателно, да бъде отказан достъп до преразглеждане на решението за възлагане на поръчката. Изискването за личен, пряк и непосредствен правен интерес е процесуално условие, установено в рамките на процесуалната автономия на държавите членки, което се прилага еднакво към всички участници и не прави практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правото на Съюза – жалбоподателят разполага с ефективно средство за защита срещу евентуално бъдещо решение по чл. 112, ал. 3 ЗОП, с което класираният на второ място участник би бил определен за изпълнител. Нарушение на чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС не е налице. Възможността административният акт да бъде оспорен в отделни негови части (чл. 145 АПК), съответно КЗК да отмени решението на възложителя изцяло или отчасти (чл. 215 ЗОП), не дерогира изискването оспорващият да разполага с правен интерес именно от отмяната на оспорената част. Преценката за интереса се извършва спрямо правния ефект на исканата частична отмяна – ефект, който в случая, по изложените съображения, е опосреден и евентуален. Затова принципната допустимост на частичното оспорване не обосновава допустимост на конкретната жалба. Не е налице и твърдяното смесване на преценката за допустимост с въпроси по съществото на спора. КЗК не се е произнасяла по основателността на твърденията за несъответствие на техническото предложение на класирания на второ място участник – такова произнасяне определението не съдържа. Преценката дали ползата, която оспорващият би извлякъл от отмяната, е пряка, или хипотетична, е иманентна част от проверката за правен интерес, а съображенията за стабилитета на неотменените етапи от процедурата и за предметния обхват на отменителното решение са относими към допустимостта на възраженията (настъпила преклузия), а не към съществото на спора. По същите причини е неоснователно и оплакването за непълнота на проверката: при преценката за допустимост органът не дължи – и не може да извършва – произнасяне по същество на наведените твърдения. КЗК е изходила именно от най-благоприятната за жалбоподателя хипотеза – че при основателност на твърденията класираният на второ място участник би бил отстранен и жалбоподателят би заел неговото място – и тъкмо при това допускане е констатирала, че претендираната полза остава опосредена от бъдещи несигурни събития и от дискреционната преценка на възложителя. С оглед изложеното, като е оставила жалбата без разглеждане на основание чл. 213, ал. 1, т. 1 ЗОП и е прекратила производството по преписката, КЗК е постановила правилно определение, което следва да бъде оставено в сила, включително в частта за разноските, присъдени законосъобразно на основание чл. 217, ал. 1 ЗОП съобразно изхода на производството пред нея. С оглед изхода на спора, разноски за частния жалбоподател не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 216, ал. 6 от ЗОП вр. с чл. 229, т. 1 от АПК, Върховния административен съд, четвърто отделение