Определение № 218 от 23.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 960/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е касационна жалба на ищеца, „Т.“ ЕООД, срещу решение № 6445 от 14.12.2023 г. по т. д. № 3108/2023 г. по описа на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение № 20067439/15.11.2022 г. по гр. д. № 20345/2020 г. по описа на Софийски районен съд са отхвърлени предявените от „Т.“ ЕООД срещу „Обединена Българска банка“ АД искове по чл. 91, ал. 1 и ал. 2 ЗПУПС за заплащане на сумата 22 679 лв., претендирана за неточно изпълнена платежа операция чрез интернет банкиране на 09.04.2020 г. с уникален идентификатор на референция [банкова сметка], ведно със законната лихва за забава считано от 28.05.2020 г. до окончателното й изплащане, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 314,99 лв. - обезщетение за забавено изпълнение на главницата за периода 09.04.2020 г. - 28.05.2020 г., и са присъдени разноски по делото.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му в нарушение на процесуалния и материалния закон, както и с оглед неговата необоснованост. Излага, че неправилно въззивният съд се е позовал на нормата на т. 9.10. от общите условия към договора за платежни услуги на бизнес клиенти, която предвижда, че в случай на оспорена платежна операция клиентът носи отговорността да докаже, че извършването й не е разрешено, доколкото последната клауза от ОУ противоречи на нормата на чл. 91, ал. 1 ЗПУПС. Оспорва като неправилен и извода на съда, че банката има задължение единствено да провери валидността на контролните числа на IBAN на сметките на наредител и получател, като поддържа, че съдът е следвало да обсъди защо банката не е създала механизъм да регистрира разминаването между посочения в платежния документ и действителния титуляр на сметката, още повече когато сметките са в една банка и за последната е явен титулярят. Изтъква, че банката не е положила дължимата грижа по смисъла на чл. 90 ЗПУПС да осигури точно изпълнение на операцията, включително да осигури автоматично генериране на титуляря на сметката към момента на изпълнение на операцията, а не след осъществяването й, както е станало в конкретния случай. Сочи, че отговорността на доставчика на платежни услуги е изключена единствено в хипотезите на чл. 78, ал. 4 ЗПУПС, каквато не е процесната. Оспорва като необоснован извода на съда, че предвидената възможност за проверка чрез СМС потвърждение на операцията реално осигурява възможност на клиента да прецени редовността й, доколкото проверката на 22 буквен и цифрен код в рамките на предоставеното време за потвърждение е практически невъзможно. По тези доводи моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което исковете му да бъдат изцяло уважени. Претендира присъждане на разноски.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:

1. Допустимо ли е с общи условия доставчик на услуги да променя нормативно предвидени негови задължения, съответно недействителни по право ли са общи условия, които противоречат на разпоредбите на закона или на други императивни или забраняващи норми? Могат ли да имат превес клаузите на общите условия пред разпоредби на ЗПУПС, уреждащи отговорността на доставчика на платежни услуги?

2. Допустимо ли е норма от общите условия да размества предвидената в закона доказателствена тежест за страните, съответно нищожна ли е клауза в общите условия на банката за предоставяне на платежни услуги за бизнес клиенти, която предвижда отговорност, различна от предвидената в закона, при доказване?

Поддържа, че решението е очевидно неправилно, с което обосновава искането си да бъде допуснато до касация на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

С депозиран в срок писмен отговор ответникът по касация, „Обединена Българска банка“ АД, оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Излага доводи за правилност на обжалвания съдебен акт. Не прави искане за присъждане на разноски.

Третото лице помагач на страната на ответника, Д. Т. И., в предоставения му срок не депозира писмен отговор и не взема становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд с обжалваното решение е приел, че от събраните по делото писмени доказателства и заключение по СТЕ се установява, че на 09.04.2020 г. Г. С. Т. от устройство с IP82.118.251.119 се логва в 12:05 ч. в системата на ответната банка, а в 12:06 ч. сменя профила си и влиза в профила на ищцовото дружество „Т.“ ЕООД, чийто представител е, и прави извлечение по сметка BGUBBS88881000302928 за периода 09.04.2020 г. - 09.04.2020 г.; започва левов превод в 12:08 ч., попълва данни за декларация за произход на средствата в 12:08 ч., след което съставя платежното нареждане с реквизити: получател „ГУ Ф.“; основание - фактура № 935644/20.01.2020 г.; сума - 50 000 лв.; сметка на получателя: BG UBBS80021090354040. Титуляр на посочената банкова сметка BG UBBS80021090354040 е Д. Т. И. - подпомагаща страна в процеса, а не „ГУ Ф.“ ЕООД. Два часа след тази платежна операция ищецът подава сигнал до банката- ответник, с който заявява пред доставчика на платежни услуги, че тази операция е неправилно изпълнена и е поискано блокиране на превода и възстановяване на сумата. При получаване на сигнала банката изисква връщане на сумата по платежната операция, като част от нея -в размер на 14 000 евро, е възстановена обратно на дружеството ищец. Останалата сума по извършения банков превод не е била налична, тъй като е била изтеглена от Д. Т. И.- подпомагаща страна в процеса, на чието име е банковата сметка BG UBBS80021090354040, по която е извършен превода на посочената сума.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд се е позовал на нормата на чл. 91, ал. 1 от ЗПУПС и приел, че банката не носи отговорност пред платеца (своя клиент), ако докаже, че доставчикът на платежни услуги на получателя е получил наредената сума, или че банката следва да докаже, че сумата е постъпила по сметка BG UBBS80021090354040, посочена в платежното нареждане. Счел е, че това обстоятелство се установява по делото от събраните пред първата инстанция писмени доказателства и заключение по СТЕ.

Подчертал е, че поддържаните от ищеца доводи, че платежното нареждане е с реквизит друга банкова сметка, т.е. IBAN: [банкова сметка], който е посочен в разпечатка на екранна снимка приложена на л. 8 и л. 9 от делото на първата инстанция, са недоказани. Позовал се е на заключението на експерта по приетата СТЕ, съобразно което предоставените от ищеца разпечатки от онлайн банкирането на „ОББ“ АД на л. 8 и л. 9 от делото на СРС, сочещи попълване на реквизит банкова сметка IBAN: [банкова сметка], представляват екранни снимки, поставени в програмата за текстообработка на Майкрософт MS Word; не са оригиналните файлове във формата за запазване на екранни снимки, които да позволяват идентифициране на дата и часа на тяхното създаване, съответно модифициране, ако има такова; не са годни за изследване и не може да бъде потвърдена тяхната достоверност. Добавил е, че след изследване на системата на ответника от експерта е установена технологията и хронологията на обработка на платежния документ със записи, налични в системата, които не са били променени след подаването им от платеца - в изготвеното от ищеца платежно нареждане е била посочена банкова сметка UBBS80021090354040 в ОББ АД, която не е била променена впоследствие от ищеца, банката или трети лица, като титуляр на посочената в платежното нареждане банкова сметка е друго лице - Д. Т. И., а не „ГУ Ф." ЕООД, посочен като получател в платежното нареждане.

Изтъкнал е, че съгласно разпоредбата на т. 9.10. от общите условия на „ОББ“ АД за платежни услуги за бизнес клиенти в случай на оспорена платежна операция от страна на клиента, същият носи отговорността да докаже, че извършването й не е разрешено от него и/или че същата е била неточно изпълнена от банката. Позовавайки се на нормата на чл. 20а, ал. 1 ЗЗД, е подчертал, че договорът има силата на закон за лицата, които са го сключили, следователно това правило обвързва ищеца в настоящото производство. Добавил е, че правилото е съответно на чл. 70, ал. 1 ЗПУПС, съгласно която законова разпоредба платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил и е дал съгласие за извършването й, а при оспорване на платежната операция платецът (ищецът) трябва да докаже, че не е я наредил и че не е дал съгласието си да бъде извършена.

Намерил е, че сочените от ищеца обстоятелства, не обосновават извод за неразрешена платежна операция, т.е. такава, за която ищецът не е дал съгласието си да бъде извършена.

Приел е, че съобразно нормата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № 13 на БНБ от 18.08.2016 г. за прилагането на международен номер на банкова сметка и за БАЕ кодове в тежест на клиента на банката е да посочи пълно и точно IBAN-a в платежното нареждане, а предвид чл. 8 от същата наредба единственото задължение на банката е за проверка на валидността на контролните числа на IBAN-a на наредителя и получателя на плащането, посочени в платежното нареждане. Счел е, че цитираното задължение е изпълнено, след като платежното нареждане е обработено, изпълнено и плащането е постъпило по валидна и съществуваща банкова сметка. Добавил е, че за банката не е предвидено задължение да проверява имената на титулярите на посочените в платежното нареждане сметки.

Изводите си е обосновал и с позоваване на нормата на чл. 90, ал. 1 и ал. 2 ЗПУПС, съгласно която когато платежно нареждане е изпълнено в съответствие с посочения в него уникален идентификатор, нареждането се смята за точно изпълнено по отношение на получателя, посочен с уникалния идентификатор, като банката не носи отговорност за неизпълнението или неточното изпълнение на платежна операция при неточност на посочения от ползвателя на платежни услуги уникален идентификатор. Цитирал е разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от Наредба № 3 на БНБ от 18.04.2018 г. за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти и счел, че платецът съставя платежно нареждане за кредитен превод със съдържание съгласно изискванията на чл. 15 и носи отговорност за настъпилите последици от неправилното му съставяне. Добавил е, че в този смисъл е и клаузата на т. 9.14. от общите условия към процесния договор - банката не носи отговорност за възстановяване на сумата по платежна операция при валиден, но неточно посочен уникален идентификатор - международен номер на банкова сметка IBAN от страна на клиента-наредител.

Обобщил е, че предвид цитираната правна уредба, а и утвърдилата се теория, когато платежната операция е изпълнена в съответствие с посочения в нареждането IBAN както от банката на наредителя, така и от банката на получателя, не са налице условия за извършване на служебен коригиращ превод, като банката не носи отговорност за неправилното изпълнение на платежна операция при неточност на посочения от ползвателя на платежни услуги уникален идентификатор. Добавил е, че в чл. 8, ал. 1 от наредбата е посочено, че платежно нареждане е всяко нареждане от платеца или получателя към доставчика на платежни услуги, с което се разпорежда изпълнението на платежна операция, като при установяване на идентичността на платеца по чл. 100 от Закона за платежните услуги и платежните системи доставчиците на платежни услуги спазват изискванията на Делегиран регламент /ЕС/ 2018/389 на Комисията от 27 ноември 2017 г. за допълнение на Директива /ЕС/ 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти за задълбоченото установяване на идентичността на клиента и общите и сигурни отворени стандарти на комуникация.

Въззивният съд е изтъкнал, че съгласно чл. 78, ал. 1 ЗПУПС когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал изпълнението на платежна операция или че е налице неточно изпълнена платежна операция, доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест при установяване автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране, осчетоводяването, както и за това, че операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги.

Подчертал е, че в процеса банката, като доставчик на платежната услуга, е доказала всички факти, касаещи автентичността на операцията и изправността на системата. Позовал се е на разпоредбата на чл. 70, ал. 1 и ал. 2 от Закона за платежните услуги и платежните системи и приел, че „разрешена платежна операция“ е тази, която платецът е наредил или е дал съгласие за изпълнението й, а ако платецът не е наредил или не е дал изрично съгласие за изпълнение, то платежната операция е неразрешена. Счел е, че съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от Закона за платежните услуги и платежните системи съгласието за изпълнение на платежната операция или поредица от платежни операции се дава по ред и по начин, уговорени между платеца и съответния доставчик или съответните доставчици на платежни услуги. Изтъкнал е, че предвид събраните по делото доказателства безспорно се установява, че не е налице неразрешена платежна операция по повод процесния превод, тъй като съобразно заключението по приетата СТЕ през целия период - от момента на съставяне до момента на подписване на процесното платежно нареждане, достъпът до интернет банкирането е бил осъществяван само от потребителя, легитимиращ се от името на ищеца, след въвеждане на коректни потребителски идентификатори (потребителско име и парола), като при подписване на платежното нареждане по предварително уговорените ред и начин за банката е било налице обективирано недвусмислено съгласие по смисъла на чл. 70, ал. 3 от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС). Подчертал е, че не се касае за неоторизиран достъп до системата, нито се касае за недадено съгласие за паричната операция, тъй като както изрично е посочил експертът, независимо от това дали е ползвана готова бланка и какви промени са извършвани във всеки един момент до подписването на платежното нареждане от управителя на ищцовото дружество чрез въвеждане на потребителско име и парола за активен достъп и чрез въвеждане на еднократен уникален динамичен код, който системата е изпратила на посочен от наредителя мобилен телефонен номер, той е могъл и е бил длъжен да провери съдържанието на документа, който подписва. Допълнил е, че не може да бъде споделена тезата на ищеца, че платежната операция е неразрешена, тъй като нито се твърди, нито се установява липса на съгласие. Посочил е, че твърденията на ищеца, че банката получава платежното нареждане още при потвърждаването на съдържанието му, а при подписването им управителят не е могъл да установи, че IBAN [банкова сметка] е на лице, различно от получателя, не се установяват по делото, тъй като заключението на експерта е, че във всеки един етап на опериране със системата има възможност за преглед.

Изтъкнал е, че предвид нормата на чл. 90, ал. 1 ЗПУПС нареждането се смята за точно изпълнено по отношение на получателя, посочен с уникалния идентификатор, когато платежно нареждане е изпълнено в съответствие с посочения в него уникален идентификатор. Счел е, че легалното определение на този термин е дадено с разпоредбата на § 1, т. 59 от допълнителните разпоредби на ЗПУПС, според която „Уникален идентификатор е комбинация от букви, цифри или символи, съобщена от доставчика на платежни услуги на ползвателя на платежни услуги, която трябва да бъде предоставена от ползвателя на платежни услуги при изпълнение на платежна операция, за да може еднозначно да бъде установен другият ползвател на платежни услуги и/или неговата платежна сметка“. Намерил е, че съгласно изричната норма на чл. 90, ал. 2 ЗПУПС, доставчикът на платежни услуги не носи отговорност за неизпълнението или неточното изпълнение на платежна операция при неточност на посочения от ползвателя на платежни услуги уникален идентификатор, като предвид ал. 4 на същата разпоредба е длъжен в рамките на дължимата грижа да положи усилия за възстановяване на сумата по платежната операция.

По тези доводи е обобщил, че банката не носи отговорност при преводи, изпълнени в съответствие с въведения от платеца IBAN, че изпълненото в съответствие с посочения в него уникален идентификатор, винаги се смята за точно изпълнено, а по силата на чл. 7 от Наредба № 13 от 18 август 2016 г. за прилагането на международен номер на банкова сметка, издадена от БНБ, задължение на клиента - ползвател на платежни услуги е да посочи пълно и точно IBAN - най-съществената информация, необходима на доставчика на платежни услуги с цел осъществяване на превода. Подчертал е, че при получаване на платежното нареждане, изхождащо от лица с оторизиран достъп до системата и с попълнени от тях данни, за ответната банка не е било налице основание да приеме, че се касае за нередовна операция и да не изпълни нареждането. Посочил е, че нареждането е изпълнено същия ден, сумата е постъпила по посочената в платежното нареждане разплащателна сметка, като веднага след уведомяването на банката за допуснатата грешка от платеца са предприети действия за връщане на част от сумата в размер на 14 000 евро, тъй като останалата не е била налична и обратен превод не е имало възможност да бъде осъществен. Счел е, че не е налице и хипотезата на чл. 90, ал. 4 ЗПУПС, на която се позовава ищецът, тъй като не се установява тезата му, че банката не е предприела необходимите действия, за да гарантира сигурна електронна среда, в която да се изпълняват платежни нареждания или че не е положена дължимата грижа за евентуално възстановяване на средствата.

По тези мотиви е намерил предявените искове за неоснователни и постановил обжалвания резултат.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.

Поставените от касатора въпроси, макар да са обсъждани от въззивния съд, не са единствено обусловили изводите му. Съдът е мотивирал съдебния си акт с позоваване на приложимата нормативна уредба, установената с последната дефиниция на понятието неразрешена платежна операция и счел, че от събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност се установява, че изпълнената от банката операция е разрешена – наредена от ищеца като платец/клиент на банката, по установения ред и начин. Посочил е, че е проведеното пълно доказване, с което е установена автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране, осчетоводяването, както и че операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги. Изрично е подчертал, че в процеса банката, като доставчик на платежната услуга, е доказала всички факти, касаещи автентичността на операцията и изправността на системата, поради което какъвто и отговор да бъде даден на поставените въпроси, същият не би бил от значение за правилното разрешаване на спора между страните, доколкото решаващите изводи на съда, че не е налице неразрешена операция, не са основани на клаузите на общите условия на банката, а на нормативната уредба и на анализ на събраните по делото доказателства.

Не може да бъде прието за осъществено и заявеното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на акта. В последователната практика на касационната инстанция се приема, че очевидно неправилно е съдебно решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице например, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Цитираните предпоставки не са налице, като касаторът аргументира искането си с доводи, повтарящи оплакванията му за неправилност на решението.

По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

При този изход на делото право на разноски има ответникът по касация. Не е заявил искане за присъждане на такива, поради което разноски няма да бъдат присъждани с настоящото определение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение