Определение № 2961 от 13.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3826/2023 г.

съответства ли на принципите за недсикриминация ,равно третиране и равнопоставеност в чл. 20, чл.21 ХОПЕС въведеното в §18 от ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 56 от 24 юли 2015г..) намаляване на преференциалните цени само за определена категория производители, подали заявление за подпомагане преди влизане в сила на ЗЕВИ ;

индикация ли е чл.6 от Директива (ЕС) 2018/2001 за критериите, които държавите членки следва да съблюдават при регламентация на правните отношения, аналогични на регулираните от §18 от ПЗР на ЗИДЗЕ и следва ли националният съд да ги изследва в производството за вреди;

допуска ли правото на ЕС ,в частност Директива (ЕС)2019/944 на Съвета /предишна регулация Директива 2009/72/ЕО/ пряко ценово регулиране в енергетиката от страна на законодателния орган,при изземване на компетенции и функции на публичен регулаторен орган и представлява ли §18 от ПЗР на ЗИДЗЕ такова изземване. Не е налице основание за отправяне на исканото преюдициално запитване до Съда на ЕС. Отговорът на примерно формулираните от касатора въпроси, доколкото са относими към извод допуснато ли е съществено нарушение на правото на ЕС, по- конкретно на чл.20, чл.21 от ХОПЕС чрез приемане на законодателство което му противоречи, произтича ясно и недвусмислено от приложимата практика на СЕС,като следва са се вземе предвид ,че с исковата молба не са заявени твърдения за нарушение по чл.65, ал. 3 ДФЕС, то изключва се и задължението на Върховния касационен съд по чл. 267 ДФЕС ,доколкото не се допуска отправянето на въпрос, който надхвърля предмета на делото. След като оспореният национален закон се отнася до вече предвидени,но все още недължими насърчения, допуска се национална правна уредба, която предвижда намаляване или отлагане на плащането на насърчения за енергията, произведена от ВИ, предоставени по-рано с административни решения и потвърдени ad hoc споразумения, сключени между операторите на тези инсталации и публично дружество – решение от 15 април 2021г., по съединени дела С-798/18 и С-799/18 на Съда на ЕС. Поначало не остават съмнения при тълкуването на Директива 2009/28/ЕО във връзка с принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания, че се допуска национална правна уредба като разглежданата,която позволява на държавата членка да намали или дори да премахне определените по-рано тарифи за стимулиране- решение от 11 юли 2019 г. по съединени дела С-180/18, С-286/18 и С-287/18 на Съда на ЕС, в съответствие с преследвана легитимна цел В параграф 18, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗЕ е предвидено, че за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергийни обекти, които са изградени със средства от национална или европейска схема за подпомагане и по отношение на които заявления за подпомагане са постъпили до влизането в сила на Закона за енергията от възобновяемите източници (ЗЕВИ), се прилагат цените по чл. 31, ал. 8 от същия закон, които последно са определени с решение на Комисията за енергийно и водно регулиране към датата на влизането в сила на този закон. Ал. 2 вменява в задължение на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници в срок до 31.07.2015 г. да приведат договорите за изкупуване на електрическа енергия, които са сключили с обществения доставчик или съответния краен снабдител, в съответствие с изискванията първата алинея. Законодателна уредба като оспорваната в случая не засвидетелства „пряко ценово регулиране” и изземване на компетенции, принципно чужди на един законодателен орган,както се постулира в запитването. Освен това, възраженията за нарушен нормативен механизъм при законодателна дейност, включително на принципа за разделение на властите, е вътрешноправен въпрос от компетентността на Конституционния съд на РБ, който съд в случая се е произнесъл със задължително за съдилищата решение.Съображенията на Конституционния съд са основани включително на практиката на СЕС (напр. решение по дело С-201/08, Plantanol GmbH & Со. KG срещу Hauptzollamt Darmstadt, пар. 49; решение по дело Di Lenardo и Dilexport, присъединени дела С 37/02 и С 38/02, пар. 70 и др, решение по дело Wachauf, Hubert Wachauf v Federal Republic or Germany 5/88, [1989] 2609),поради което не остава съмнение, че оспорваната законодателна уредба не нарушава равенството пред закона, съответно и чл.20, чл.21 от Хартата, който именно въпрос е бил поставен от ищеца и разгледан в исковото производство. Касаторът доразвива твърдения в обосновка на исканото преюдициално запитване в насоки ,които не кореспонират с явните факти, докато при фактите които следва да бъдат описани при запитването /чл.630 ГПК/ тълкуването по първия изведен въпрос не оставя съмнение за правното тълкуване, необходимо за правилното решаване на делото /чл.628 ГПК/. Необходимост от тълкуване на Общностното право в условията на защитата по иска с правно основание чл.2в ЗОДОВ, не е налице в насоката на поставения по т.3 въпрос на касатора ,привързан към разпоредби на Директива (ЕС) 2019/944 на Съвета ,или в насоката на поставения по т. 2 примерен въпрос на касатора ,привързан към разпоредби на Директива(ЕС)2018/2001, по вече изложените съображения. И двата документа освен че регулаторно не касаят исковия период, не дават и насоки за преразглеждане на установени досега тълкувания по относимите въпроси. . В изложение на касатора се сочи основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по процесуалноправен въпрос за задължението и на въззивния съд да събира доказателства, когато при допускането на искани от жалбоподателя доказателства в първа инстанция са нарушени процесуални правила, включително да следи службно като назначи необходимата експертиза, както е разяснено в ТР №1 от 09.12.2013г по т.д №1/2013г ОСГТК. Противоречие с тази задължителна практика се поддържа, тъй като въззивният съд е оставил без уважение и без мотиви доказателствени искания на страната,включително за назначаване на експертиза,доколкото не е отговорил аргументирано на изложени доводи по относимостта на доказателствата. При сочено основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК се поставя въпрос представлява ли законодателно решение, директно определящо цена за изкупуване електроенергия от ВЕИ, изградени по програма за подпомагане, аналогично на тази на §18 от ПЗР на ЗИДЗЕ ,без съобразяване на датата на извършване на инвестиците и въвеждане в експлоатация, изземване на компетентността на държавния регулатор и нарушение на принципа на разделение на властите; представлява ли нарушение на нормите на ЗЕ и ЗЕВИ,установяващи правомощия на КЕВР по ценово регулиране. Касаторът пояснява ,че повдига същия въпрос за отправяне и на преюдициално запитване. На следващо място се поставя въпроса следва ли съдът, разглеждащ иск по чл.2в ЗОДОВ свързан с вреди, произтичащи от законодателна норма, да провежда изследване и събиране на доказателства, или може да се обоснове изцяло с решение на КСРБ, с което законодателната норма е потвърдена като конституционосъобразна и предпоставка за присъждането на вреди ли е противоконституционност на законодателната норма. Основание по чл.280,ал.1 т.2 ГПК се поддържа, тъй като въззивнвото решение противоречи на изискването за недискриминация и установената практика на СЕС в решение от 07.09.2004г по дело С-319/2002 на Съда на ЕС предвид произволен критерии, къвто именно касаторът счита за възприет в §18 от ПЗР на ЗИДЗЕ. Постъпил е отговор от ответника Народно събрание на РБ чрез ю.к Г. и С.. Оспорват се съображенията на касатора за допускане на касационно обжалване.Атакуваната законодателна промяна е в обществен интерес, липсва нарушение на правото на ЕС, неуважените доказателствени искания са били отхвърлени като неотносими. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване Настоящият състав на ВКС,3-то г.о не съзира вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо предвид разясненията в ТР № 2/2011 от 29.02.2012 г. по тълк. дело № 2/2011 г. на ВКС, ОСГТК. Не е налице основание за допускане до касационно обжалване по селективните критерии в чл. 280, ал.1 ГПК Водещо поставеният в изложението процесуалноправен въпрос е намерил отговор в установената практика на ВКС, който не изключва преценката относими ли са към предмета на делото доказателствата, предмет на исканията ,в тази връзка и необходимо доказателствено средство ли е назначаването на съдебна експертиза за събирането им. Указаното в ТР №1 от 09.12.2013г по т.д №1/2013г ОСГТК и следвано в пракиката на ВКС разрешение на въпроса е съобразено от въззивния съд в решаваща за изхода на делото насока ,предвид предмета на спора и релевантните факти.Исканията на въззивния жалбоподател не са били конкретизирани, освен това с определение от 21.02.2023г въззивният съд е констатирал, че направени пред първоинстанционния съд доказателствени искания които не са уважени / за допускане на ССчЕ/, не са необходими за изясняване на фактите,относими към правния спор. Оспорвана от касатора абстрактно, а не при обявените от съда съображения /приравнявана на отказ изобщо, или без мотив/тази преценка на въззивния съд не обосновава критерия на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Основание по чл. 280, ал.1 т.3 по двата формулирани във втория раздел въпроси също не се обосновава .Първият от тях не е правен въпрос с обуславящо значение за правните изводи на съда по предпоставките за търсената отговорност от съществено нарушение на правото на ЕС, Предпоставките са разяснени в практиката на Съда на ЕС,съответно приложени при решаващата дейност на въззивната инстанция.По съдържание въпросът не се формулира при обхват, в рамките на който Върховен касационен съд има правомощие да тълкува нарушава ли се с приемането на параграф 18, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗЕ конституционно закрепен във вътрешното ни право принцип за разделение на властите,от законодателната власт (НС на РБ) с приемане на законова разпоредба, който му противоречи. Компетентна по въпроса е преценката на Конституционния съд на РБ,затова и въззивната инстанция се е позовала на решение Решение №5/11.05.2017г КСРБ, но не за да замени с мотивите на това решение собствено дължимото изследване на предпоставките за отговорност, както касаторът неточно възприема и интерпретира решаващите съображения на Софийски апелативен съд. При превратно възприемане на мотивите на обжалваното решение се поставя и следващият въпрос в изложението.Правилното разрешение е поддържаното от касатора в първото условие на въпроса,но противостоящото му разрешение не е застъпваното от въззивната инстанция,както се постулира. Въззивният съд не е основал събирането на доказателства, или изводът има ли нарушение на принципа на законност, с приетото в решението на КСРБ, не е приел и за самодостатъчно ,че разпоредбата не противоречи на Конституцията на БР.Принципът е защитен включително от правото на ЕС и е изследван по предмета на спора,като въззивният съд е изтъкнал синхрона на решението на КСРБ с практиката на СЕС, взета предвид при постанвовяването му. При въпроси, които не кореспонират с даденото от въззивата инстанция правно разрешение, не се обосновава обща предпоставка за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК Не е налице изтъкваното основание по чл. 280, ал.1 т.2 ГПК поради противоречие с установената практика на СЕС в решение от 07.09.2004г по дело С-319/2002 на Съда предвид произволен критерии в законова уредба, нарушаващ забраната за дискриминация.Виждането на касатора, че възприетият критерии в §18 от ПЗР на ЗИДЗЕ е произволен, не е съпоставимо с критериите довели до изведеното от Съда на ЕС тълкуване (решенията по дела С-319/02 и С-443/06 на СЕС) В случая,за разлика от други разглеждани хипотези ,законодателно изменение има за цел именно да не допусне нарастващото неравенство между привилегировани производители като тези от ВИ и останалите производители. Докато едни производители са получавали цените по чл.31, ал. 8 ЗЕВИ от въвеждането в експлоатация на техните мощности, производителите в положението на жалбоподателя са получавали цените по чл. 31, ал. 1 ЗЕВИ, като едновременно с това са получили и подпомагане за самата инвестиция от национални или европейски схеми за подпомагане.Подпомагането по две направления е риск от свръхкомпенсиране.Именно това неравенство в икономическите условия идва да отстрани нормата на § 18, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ и твърдението, че именно нормата го създава; че при това положение критерият в нея е произволен, не могат да се възприемат като база за отправянето на поставените от касатора правни въпроси. Ответникът по жалбата е установил основание за присъждане на разноски по чл. 78, ал.8 ГПК Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.