Определение № 71 от 08.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 55/2013 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано по касационна жалба вх. Nо 7646/13.12.2012 год. на И. Б. Л. и Е. Б. Н. и двамата от [населено място] чрез процесуалния представител адв. Т. З.- АК П. срещу въззивно Решение Nо 530 от 15.11.2012 година по гр.възз.д. Nо 812/2012 година на ОС-Пазарджик. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдила Решение Nо 505 от 08.06.2012 година по гр.д. Nо 5296/2011 година на РС-Пазарджик по отхвърления негаторен иск по чл. 109 ЗС. С касационната жалба се поддържа, че поддържа, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и допуснати нарушения на съществени процесуални правила, основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК. Искането да бъде допуснато касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа с довод, че въззивният съд по заявения иск по чл. 109 ЗС се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС – ТР 31/85 год. на ОСГК на ВС, с което се приема, че „искът основан на чл. 109 ЗС представлява правна защита на правото на собственост, срещу всяко пряко и/ или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение на обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение”, след като е приел, че „ негаторният иск не съдържа презумпция, че всяко строителство в отклонение или нарушение на СПН е противозаконно действие, което пречи да се упражнява правото на собственост”. Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК с довод, че решението на въззивният съд е в противоречие с Решение Nо 340 от 25.05.1994 година по гр.д. Nо 918/93 год. на ВС-IV отд.,” от което по аналогия се установява, че ответникът/ Е. Л./, извършил промяната на съществуващия проход с преустрояването през 2006 година на преграждането с метални решетки, с което е ограничил достъпа към гаража и жилището т.е. налице е правото на ищците за защита по чл. 109 ЗС да поискат възстановяване на прохода и възстановяване правото на пълноценно ползване по предназначение на прохода. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответната страна- Е. Л. чрез адв.М. М.- АК П., с което се оспорва допускането на касационното обжалване поради липсата на формулирани процесуални или материално правни въпроси, които да са разрешени от въззивната инстанция в противоречие със задължителната или незадължителна практика на ВС/ВКС, наведените основания по същество съставляват основания за касационно обжалване .Поддържа се становище, че е налице задължителна съдебна практика- Решение Nо 299 от 15.06.2010 год. по гр.д. Nо 500/2009 год. на ВКС-II отд., изцяло съобразена с обжалваното решение.Претендират се разноски в размер на 400 лв. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, искът е разгледан като неотценяем, поради което касационната жалба се явява процесуално допустима. За да отхвърли иска по чл. 109 ЗС на ищците И. Л. и Е. Н. за защита на правото им на собственост на гараж, изграден в съсобствен недвижим имот в [населено място], въззивният съд е приел, че същите не са доказали наличие на действия, с който ответника по делото Е. Л. с изграждането на двете метални решетки- врати, преграждащи прохода към гаражите, създава пречки за упражняване правото на собственост на ищците в пълен обем, след като не всяко строителство в нарушение на СПН е пречка за упражняване правото на собственост. При преценка на наведените доводи за наличие на условия за допускане на касационното обжалване, настоящият състав на ВКС намира, че по поставените правни въпроси не са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и /или т.3 ГПК. Касационното обжалване може да бъде допуснато, съгласно разясненията на т. 1 и т.4 на ТР 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС само при наличието на конкретно изведен / формулиран/ материално-правен или процесуално-правен въпрос.Т.е. касае се до посочване на конкретно разгледан правен проблем в рамките на предмета на спора ,по който има произнасяне на въззивния съд и това произнасяне е обусловило изхода на правния спор по делото. Поставеният въпрос следва да касае правно/ от гл.т. на приложение на материално-правна норма / виждане по приложение на закона от решаващия- въззивен съд, което да може, в етапа на селекция, да бъде съпоставено със задължителна или незадължителна съдебна практика или обоснована необходимост от гл.т. на липсата на съдебна практика, или приложимостта на нов закон или необходимост от преодоляване на установено виждане на съдилищата по приложението на правен институт и др., с цел да се постигне до еднаквото и точно прилагане на закона и развитие на съответния материално-правен или процесуално-правен институт, за да има надлежно произнасяне в ранката на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК. След като страната- касатор не сочи конкретен въпрос с изложението си, а само подчервата, че въззивният съд се е произнсеъл в противоречие с цитираната задължителна респ. незадължителна съдебна практика и приповтаря въведени с касационната жалба основания за отмяна на обжалваното решение като „ този извод на съда е неправилен „ този извод е в противоречие със събраните доказателства ” и др., то не може да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Дори и при „извличане „от страна на ВКС на въпрос в смисъл, че има такъв касаещ „ приложимостта на чл. 109 ЗС, когато няма точно съвпадение на онези прояви на ответника, с който се препятства упражняване правото на собственост на ищеца в пълен обем, то касационното обжалване не би могло да се допусне, тъй като страната не сочи в какъв смисъл следва да бъде поддържаното от нея „точно приложение на законите”. В тази насока възраженията на ответника по касация, изложени в отговора по чл. 287 ал.1 ГПК са напълно основателни. С оглед на констатацията, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК, в полза на ответника Е. Н. Л. следва да се присъдят своевременно претендираните / л. 19/ и доказани с Договора за правна защита и съдействие 001460/ л.21/ разноски за касационното производство в размер на 400 лв. / четиристотин лева/. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия