Определение № 3956 от 26.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5425/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Елрон Пропъртис“ЕООД, чрез процесуалния си представител адвокат И. А., срещу решение №259 от 09.06.2023г. по в.гр.д.№625/2022г. на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 720/27.06.2022г., постановено по гр. д. №218/2022г. по описа на Пернишкия районен съд, с което „ЕЛРОН ПРОПЪРТИС“ ЕООД, ЕИК 201819442 е осъдено да заплати на основание чл.79 от ЗЗД, вр. чл.6, ал.1, т.9 и т.10 от ЗУЕС на Етажна собственост с адрес: Сграда В - „Орхидея" от апартаментен комплекс „Уайт Фър Вали“ (ново наименование „Мурите Клуб Хотел"), находяща се в [населено място], [улица], сумата от 11 254лева, представляваща дължимите от ответника вноски към Фонд „Управление и поддръжка“ и Фонд „Ремонт и обновяване“ на Сграда В - „Орхидея“ за 2019г. и 2020г. и на основание чл.86 от ЗЗД, сумата от 2 528.08лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.01.2019 г. до 20.01.2022 г.(датата на предявяване на иска), ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 20.01.2022 г. до окончателното изплащане на задължението В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т.1 от ГПК и се поставя следния въпрос: 1/Императивна ли е нормата на чл.51, ал.2 от ЗУЕС. Навеждат са доводи, че изводите на въззивния съд са в противоречие с решение №60181/20.10.2021г. по гр.д.№86/2021г. на ВКС, ІV г.о. Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Етажна собственост с адрес: Сграда В - „Орхидея“ от апартаментен комплекс „Уайт Фър Вали“ - [населено място] оспорва предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел за безспорно по делото, че ответникът „ЕЛРОН ПРОПЪРТИС“ ЕООД е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с предназначение: Жилище, Апартамент, с адрес: [населено място], ул. „Б. - сграда В“, вх.1, ет.1, ап. ***, находящ се в сграда „В-Орхидея хаус“, вход 1, апартаментен комплекс „Уайт Фър Вали“ (по настоящем „Мурите Клуб хотел“). Съгласно чл.51, ал.1 ЗУЕС, разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят. Изключенията от това правило, са предвидени в хипотезите на чл.51, ал.2 и ал.3 от ЗУЕС, т.е. разходите не се заплащат за деца, ненавършили 6-годишна възраст, както и от лица, пребиваващи в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година (ал.2), а по решение на общото събрание, разходите се заплащат частично - 50 на сто от разходите за управление и поддържане, когато собственик, ползвател или обитател отсъства повече от 30 дни в рамките на една календарна година за времето на отсъствие (ал.3).Решенията по управлението и поддържането на общите части по правило се вземат от общото събрание на етажната собственост, в което е длъжен да участва всеки собственик, съразмерно на дела си в общите части, освен в предвидените от закона изключения, каквато се явява повелителната норма на чл.51, ал.2 от ЗУЕС, според която собствениците, ползвателите и обитателите са освободени от задължение за внасянето на парични вноски за управление и поддържане на общите части, ако пребивават в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година, т.е. пребиваващите в етажната собственост лица в хипотезите на чл.51, ал.2 ЗУЕС са освободени изцяло от всички разходи/разноски и такси/, във връзка с дейности по управлението и поддържането на общите части на етажната собственост, без да е необходимо вземане на решение от общото събрание, освен при особен режим на управление на общите части. Съгласно т.3.3 по приложения протокол от съвместно общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда А - „А.“, В - „Орхидея“ и С - „Жасмин“, находящи се в [населено място], ул. Б., в УПИ с кадастрален идентификатор ***, представляващи апартаментен комплекс „Уайт Фър Вали“, на 07.02.2018г. общото събрание е взело решение, собственик, който не използва самостоятелния си обект повече от 30 дни в рамките на една календарна година да заплаща за времето на отсъствие 100 на сто от разходите за управление и поддръжка, като съгласно изречение второ от същата точка счита се, че всички самостоятелни обекти, включени в „Рентал пул“ на Комплекс „Мурите“ - Б. се използват целогодишно. С оглед преразпределената доказателствена тежест във въззивното производство, е указано на „Елрон Пропъртис“ ЕООД, че върху него тежи доказателствената тежест да докаже, че не е ползвало процесния недвижим имот за период повече от 30 дни в рамките на една календарна година.В тази връзка по делото е изслушан свидетеля Б. М. В. /бивш съдружник в „Елрон Пропъртис“ ЕООД, напуснал същото преди около две години/ и обяснения по реда на чл. 176, ал.1 от ГПК от управителя на „Елрон Пропъртис“ Р. В. С..Според техните показания и обяснения никога процесния апартамент не е ползван и ключовете от него са стояли на рецепцията, като управителят е ходил за последно преди около 7-8 години да провери апартамента, а след това само се е обаждал по телефона.Въззивният съд е изложил следните съображения защо не възприема свидетелските показания и обясненията на страната: свидетелят Б. В. говори за апартамент, находящ се в [населено място] в комплекс „Мурите“, а процесния апартамент е в [населено място].Дори да се приеме, че е допуснал грешка при неговия разпит, то същият няма никакви възприятия по отношение на апартамента за последните 2 години, защото твърди, че от тогава е напуснал дружеството.Управителят на „Елрон Пропъртис“ ЕООД Р. В. С., дава благоприятни за изхода по делото обяснения в полза на дружеството, а не признава неизгодни за дружеството обстоятелства.Освен това от писмо изх. № 1204993679_1/15. 03. 2023г. на „Електрохолд Продажби“ ЕАД, с вх. № 1722 / 21. 03. 2023г. на Пернишкия окръжен съд и от приложената към него справка с количествата електрическа енергия по фактури издадени по договор с клиентски номер 210036107307 /за процесния апартамент/, е видно, че за периода 31.08.2019г. до 31.12.2020г., в процесния апартамент всеки месец е имало консумация на електрическа енергия на различна стойност, за което са били издавани ежемесечни фактури за електрическа енергия и мрежови услуги. Отделно от това въззивният съд е приел, че така взетото от общото събрание решение по т.3.3. не е нищожно, а валидно.По делото няма нито твърдения, нито доказателства решенията на общото събрание от 07.08. 2018г. /както и на това от 30. 01. 2018г. /да са били обжалвани по реда на чл. 40, ал.1 от ЗУЕС. Поради изложеното е прието за неоснователно възражението, че ответникът е ползвал апартамента за не повече от 30 дни в календарна години, поради което разпоредбата на чл.51, ал.2 и ал.3 от ЗУЕС са в случая неприложими. Ответникът не оспорва, че не е плащал претендираните суми, поради което искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен. За неоснователни са приети оплакванията във въззивната жалба, че по делото не е доказана и претендираната сума по фонд „Ремонт и обновяване“, тъй като не е ясно как тези суми са били определяни, без да са налични данни за: притежаваните идеални части от всички съсобственици; не са били определени месечни вноски; част от обектите, посочени в този фонд не са общи, а са индивидуални собственост на някои от етажните собственици – вътрешен басейн, спа център.За тези обстоятелства са взети решение на общото събрание от 07.02.2018г., по т.3.5 – 3.8 включително и т.4, както и Приложение № 3 – неразделна част от протокола. В т.5 е взето решение, обектите собственост на „Иновейшън България“ ЕООД /подробно описани /да бъдат предоставени за срок от 2 години за общо ползване от собствениците на самостоятелни обекти в комплекса, срещу заплащане на намалена такса за управление и поддръжка от 7000евро годишно.В протокола е отбелязано, че неразделна част от него са: бюджет на апартаментен комплекс „Уай Фър вали“ за 2018 – 2020г.; брой обитатели и припадащи се идеални части от общите части на комплекса; разпределение на дължимите годишни/месечни вноски за всеки самостоятелен обект, по бюджетни години, за Фонд „Управление и поддръжка“ и фонд „Ремонт и обновяване“; план за извършване на ремонти, реконструкции, преустройства и други дейности в общите части на сградите в комплекса за периода 2018г. - 2020г. При така изложените мотиви въззивният съд е приел, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. С цитираното в изложението решение на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по следния материалноправен въпрос: императивна ли е нормата на чл. 51, ал. 2 от Закона за управление на етажната собственост/ЗУЕС/ ?Прието е, че независимо дали е било взето решение на общо събрание на етажните собственици, лицата по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС са освободени от задължението да участват в разходите по управление и поддържане на общите части на етажната собственост, тъй като нормата е с императивен характер. Посоченото решение е неотносимо към настоящия случай, тъй като въззивният съд е уважил предявения иск поради това, че ответникът по делото не е доказал възражението си, че не е ползвал процесния недвижим имот за период повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Въззивната инстанция е констатирала, че докладът на първоинстанционния съд е несъобразен с разпоредбата на чл.146 от ГПК, тъй като дадената правна квалификация на спорното право е неправилно определена. Съобразила е указания в т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, която задължава въззивният съд при неправилно определена правна квалификация да даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства, вследствие на което е указал на ответника, че не сочи доказателства за възражението си по чл.51, ал.2 от ЗУЕС.В хода на въззивното производство са събрани гласни доказателствени средства/свидетелски показания и обяснения на законния представител на ответника/, които са ценени поотделно и в съвкупност с представените писмени доказателства, като е формиран краен извод за недоказаност на направеното възражение.Именно това е било основанието предявеният иск да бъде уважен. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност на атакувания съдебен акт.Очевидната неправилност не е тъждествена с касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт.Съгласно практиката на ВКС това са случаите на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Касационната инстанция не констатира такива пороци на обжалваното решение.При прочита на мотивите към въззивното решение не се установява същото да е очевидно неправилно поради нарушаване на основни принципи на гражданския процес, явна необоснованост или нарушаване правилата на формалната логика От изложеното следва, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение