Определение № 16 от 07.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 459/2012 г.
ВКСI търговско отделение07.01.2014 г.докладчик Тотка Калчева
Диспозитив
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 136/26.01.2012г., постановено по гр.д.№ 2100/11г. от Пловдивския окръжен съд. УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 537.11 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено. Да се изпрати съобщение на касатора с указанията. След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 136/26.01.2012г., постановено по гр.д.№ 2100/11г. от Пловдивския окръжен съд, с което е обезсилено решение № 217/03.05.2011г. по гр.д.№ 1306/10г. и е върнал делото за ново разглеждане на Карловския районен съд. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Същият е подал частна жалба против определение № 981/22.03.2012г., с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че в първоинстанционното решение не е дадена надлежна правна квалификация на иска, доколкото разпоредбата на чл.55, ал.1 ЗЗД регламентира три фактически състава, които изисквали излагане на различни фактически обстоятелства и съответно доказването им. Решението е обезсилено и е указано исковата молба да се остави без движение за конкретизиране от ищеца на претендираните суми по фактурите – дали търсената разлика в цената е на основание неспазване на договорите между страните или в рамките на неоснователното обогатяване по чл.55, ал.1 ЗЗД и по-конкретно кое от трите предложения поддържа. Касаторът поставя процесуалния въпрос за правомощията на въззивната инстанция при неправилна, респ. „непълна квалификация” на спора, свързана и с нередовността на исковата молба. В т.2 на ТР № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк.д.№ 1/13г. ОСГТК на ВКС даде отговор по поставения правен въпрос, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка на съответствието на въззивния акт с практиката на ВКС. На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 537.11 лв. по сметка на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд