Определение № 2348 от 31.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 159/2026 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от „Милениум“ ООД, [населено място], [община] за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 674 от 09.03.2026 г. в частта за разноските. Твърди се, че с определението съдът пропуснал да се произнесе по искането за разноски, направено своевременно. Прави се искане за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение, както следва: 1300 лв. /с равностойност 664, 68 евро/, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за депозиране на отговор на касационната жалба, подадена от насрещната страна, и 250 евро, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за отговор на частната жалба на насрещната страна. Ответникът по молбата „Чарли Стъкло“ ДООЕЛ, със седалище в Република Северна Македония, изразява становище, че искането по чл. 248 ГПК е неоснователно. Поддържа, че е подал касационна жалба срещу въззивното решение с оглед указанията на въззивния съд, че решението му подлежи на обжалване, поради което не може да бъде ангажирана отговорността му за сторените от ответника по частната жалба разноски. Прави възражение за прекомерност на претендирания като разноски адвокатски хонорар с оглед извършените от адвоката на насрещната страна действия. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното. Молбата е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, молбата е частично основателна. С определение № 674 от 09.03.2026 г. по настоящото дело е потвърдено разпореждане № 878 от 16.09.2025 г. по в. гр. д. № 135/2025 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е върната подадената от частния жалбоподател „Чарли Стъкло“ ДООЕЛ касационна жалба вх. № 8950 от 09.06.2025 г. срещу постановеното по същото дело решение № 206 от 15.04.2025 г. В отговора на частната жалба, подаден от адвокат Кютукчиев като пълномощник на „Милениум“ ООД, е направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. При постановяване на определение № 674 от 09.03.2026 г. съставът на ВКС не се е произнесъл по искането за разноски. С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника по частната жалба следва да бъдат присъдени сторените от него в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като същият е бил представляван от адвокат, депозирал отговор на жалбата, и е доказано заплащането на адвокатския хонорар. Към отговора на частната жалба е представен договор за правна защита и съдействие от 12.01.2026 г., според който „Милениум“ ООД е заплатило на представляващия го адвокат Кютукчиев договореното за изготвяне на отговор на частната жалба възнаграждение в размер на 250 евро. Без значение за отговорността за разноски на частния жалбоподател е обстоятелството, че въззивният съд в диспозитива на решението си е дал неправилни указания за обжалваемост на постановеното въззивно решение. Отговорността за разноски в производството по частна жалба се поражда при осъществяване на предвидения в чл. 78 ГПК фактически състав, включващ неоснователно предизвикан чрез подаване на частната жалба правен спор, направени от ответника по жалбата разноски и съдебен акт, с който частната жалба е приета за недопустима или неоснователна. По тези съображения ирелевантно за възникването на отговорността за разноски е наличието на вина на частния жалбоподател за предизвикване на правния спор, във връзка с който са направени разноските. Неоснователно е искането на „Милениум“ ООД да му бъдат присъдени направените разноски в размер на 1300 лв., представляващи заплатен на процесуалния му пълномощник Петър Кютукчиев адвокатски хонорар за депозиране на отговор на касационната жалба на насрещната страна и за представителство в касационното производство. С оглед връщането на касационната жалба с разпореждане на въззивния съд на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, което е потвърдено с определението на ВКС по настоящото дело, касационно производство по жалбата на „Чарли Стъкло“ ДООЕЛ не е образувано и не се е развило. Предмет на производството по настоящото дело е само спорът относно валидността, допустимостта и правилността на разпореждането на въззивния съд за връщане на касационната жалба. Поради това в него може да се реализира само отговорността за разноски на неоснователно предизвикалия този спор частен жалбоподател за сторените в настоящото производство разноски от ответника по жалбата. Неоснователно е направеното от частния жалбоподател възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като сторените от ответника по жалбата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250 евро не са прекомерни с оглед фактическата и правна сложност на делото и при отчитане на извършените от процесуалния пълномощник на „Милениум“ ООД действия по изготвяне и подаване на мотивиран отговор на частната жалба. По изложените съображения искането по чл. 248 ГПК се явява основателно за сумата от 250 евро, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство. В останалата й част – по отношение на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение от 664, 68 евро /с равностойност 1300 лв./ молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде отхвърлена. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение